Старата бабина икона се счупи в съня ми и разбрах, че това е важен знак…
Не имах вяра в оракулски сънища. Но е реалност, че те постоянно навестяват хората. Има доста случаи в историята, когато с помощта на някой сън човек е прозрял значима истина. Например Менделеев е сънувал прословутата си таблица…
Най-скъпото нещо в нашето семейство е една икона на Богородица. Не, не е с огромна стойност за търговците на антики. Тя е дело на занаятчия от края на 19 век – без злато, без скъпоценни камъни.
Но моята прабаба Полина я употребила, с цел да благослови брака на баба ми Маруся. И иконата беше с баба Маруся през целия й живот – и по време на войната, и когато дядо й бил в лагерите, и до момента в който децата й растяли и когато тя се разболя тежко… Днес към този момент тя не е на този свят, само че иконата е тук.
И една нощ сънувах по какъв начин държах тази икона в ръцете си. По някое време тя се изплъзна, иконата падна на пода и се счупи… Спомням си отчаянието си, че не спасих фамилната светиня, и насладата си, когато се разсъниха: иконата беше цяла!
Няколко дни по-късно, до момента в който пренареждах нещо в килера, взех лика на Богородица от горния рафт, с цел да го сложа на масата. Сухият дървен кит, оцветен от противоположната страна с черна багра, беше толкоз равен, съвсем хлъзгав…
И иконата падна! Дълги стърготини се отчупиха от обкова на иконата: тъкмо както в съня ми.
А металната кука падна обратно от единствено себе си и от нея изпопадаха писма. Там зад иконата лежаха тънка купчина пожълтели писма, изписани от ръката на прабабата. За ккоито бяхме изцяло не запомнили.
Благодарение на тези писма, написани с малък, съвсем мънистен почерк, научих историята на моя жанр. Четох за моя пра-пра-дядо, който е бил духовник. За сестрата на баба ми Ирина, която е учила в Института за благородни девици, за друга сестра, умряла в детството.
Сънят ми се оказа толкоз действителен и толкоз тъкмо съответства с действителността, че в никакъв случай повече няма да отхвърлям незнайното, да отхвърлям чудесата.
