Не се тревожете за изменението на климата. Теоретичните астрофизици са

Не се тревожете за изменението на климата. Теоретичните астрофизици са тук, с цел да го поправят с лунен прахуляк и лунни оръдия. В случай, че не сте забелязали, нещата стават малко отчайващи, когато става въпрос за изменението на климата. Нуждаем се от световни решения и смислени дейности още от през вчерашния ден, само че нашите политически водачи и корпоративни владетели в множеството случаи усложняват статуквото.

Група откриватели от Университета на Юта имат вяра, че са намерили допустимо решение за продължаващото, породено от индивида стопляне на Земята. И тяхното авангардно решение е да изстрелват милиони метрични тонове лунен прахуляк в орбитата на Земята всяка година, с цел да блокират отчасти слънчевите лъчи, като по този метод охлаждат планетата.

Официално сме в точката на екологичен колапс, където учените считат, че си коства да изследваме лунните материали и основаната в космоса система за систематизиране на прахуляк, с цел да спечелим време. Междувременно на Земята фирмите за изкопаеми горива реализират рекордни облаги, изоставяйки даже слабите си обещания за понижаване на излъчванията и интензивно работейки за увеличение на производството на петрол и газ.

Какво съставлява концепцията?„ Разгледахме разнообразни видове прахуляк и орбитални решения, с цел да забележим какъв брой прахуляк ще е нужен, с цел да окаже въздействие върху климата на Земята “, изясни водещият откривател и научен астрофизик от Университета на Юта Бенджамин Бромли в имейл до Earther. „ Спряхме се на обичана идея, включваща доста лунен прахуляк в сходен на бликам поток, който може да засенчи Земята. “ Семената на концепцията идват от предходната работа на Бромли и негови сътрудници върху образуването на планети и галактическите конфликти, при които малко количество прахуляк „ прихваща доста звездна светлина “.

В своето изследване, оповестено в списание PLOS Climate, Бромли и неговите сътрудници са употребявали математическо моделиране, с цел да дефинират идеалния вид парченце, разпределението на частиците и нужната маса на частиците за помрачаване на Земята от Слънцето.

В своите проби те се стремят към 1,8% намаляване на слънчевата топлота – което се равнява на към шест дни годишно на „ затъмнено слънце “, съгласно изследването. Те откриват, че във връзка с материалите лунният прахуляк би бил съвсем толкоз добър, колкото всеки различен вид за разпространяване на слънчевата светлина.

Идеалната парченце, блокираща слънцето, е с „ висока порьозност “, с „ пухкави зърна за увеличение на успеваемостта на изгубване на единица маса “, съгласно проучването, а лунната нечистотия се вписва сносно в сметката (забавен факт: явно същото важи и за въглищния прах).

Техните оценки на размера разкриват, че към 54 милиона метрични тона лунен прахуляк годишно, стратегически ориентирани към точката, където този прахуляк е най-вероятно да се задържи в орбита най-дълго, биха създали задоволително, с цел да компенсират стоплянето. Трябва да се прибавя повече прахуляк на всеки няколко дни, с цел да продължи процеса.

Трябва да се означи, че създателите на проучването не са присъединили никакъв тип разбор на разноските в обявата. Но Бромли и екипът съпоставят разнообразни теоретични подходи за снабдяване на прахуляк. В последна сметка те откриват, че спрямо опцията да има платформа, която се движи в орбита в точката на Лагранж Земя-Слънце L1, която изстрелва облаци прахуляк, „ по-простият метод е балистично да се изхвърлят прахови зърна от повърхността на Луната “.

Що се отнася до това за какво лунният прахуляк наподобява като добър вид за справяне с изменението на климата, астрофизикът изясни, че изстрелването на материал от Луната е по-енергийно дейно, в сравнение с от Земята, заради гравитацията. Освен това „ суровината е в обилие “, добави той.

Запитан дали възнамерява да продължи по този проучвателен път, Бромли е недвусмислено въодушевен. „ Да! има още детайлности за попълване, изключително в този момент, когато се съсредоточихме върху концепцията за бликам от лунен прахуляк! Не мога да упреквам астрофизиците, че мислят изобретателно и се пробват да приложат опита си към най-голямото предизвикателство, пред което е изправено човечеството сега. И надали те са тези, които ни вкараха в тази неразбория. Но факт е, че към този момент знаем по какъв начин да спрем изменението на климата, без да рискуваме по-нататъшно опустошаване на околната среда. Първо: Намалете фрапантно потреблението на изкопаеми горива “.

Бромли признава, че лунният прахуляк не е единственият отговор на изменението на климата. „ Тежката работа тук вкъщи – ограниченията за намаляване на изменението на климата като оставяне на изкопаемите горива в земята, наново хващане на въглерод и други тактики са от значително значение и би трябвало да останат главният фокус за справяне с изменението на климата “, споделя той.

Но съгласно неговото съществено мнение този тип геоинженерен план може да бъде част от многостранен метод. „ Нашата цел беше да проучим опциите, в случай че имаме потребност от повече време, като оценим капацитета за потребление на прахуляк като галактически щит. Нашите констатации са, че може да има преимущества спрямо други астро/геоинженерни решения, само че би било голямо изпитание. “

Това надалеч не е първото на пръв взор извънредно, основано в космоса предложение за геоинженерство. Има хрумвания, вариращи от галактически мехурчета до слагане на дословна физическа сянка сред Земята и Слънцето. След това има цялостен набор от оферти за неща, които можем да вършим на повърхността.

Учените обмислят построяването на стена към Антарктида, с цел да предотвратят сриването на ледената завивка. Много проучвания преглеждат изхвърлянето на желязо в океаните, което да докара до попиване на повече CO2. Поне един академик от Харвард е построил цяла кариера към концепцията за инжектиране на серни частици в горните пластове на атмосферата, които да отразяват слънчевата топлота.

Всъщност използването на някои от тези по-обосновани оферти за геоинженерство става все по-вероятно. Миналата година администрацията на Байдън разгласи многомилионен геоинженерен проучвателен проект. С напредването на изменението на климата от ден на ден учени се причисляват към концепцията, че може да се наложи да предприемем фрапантни дейности. Но в този миг от човешката история би трябвало да е явно, че всички старания (умишлени или неволни) да се промени атмосферата, океаните или климата на Земята в огромен мащаб идват дружно с непредвидими последици – от заличаване на проучванията в астрономията до евентуално заличаване на селското стопанство, геоинженерството е необикновено рисковано.

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, имаме благоприятни условия. Можем да изградим мрежа от прахови оръдия на Луната, да – или можем да изградим цялостна, електрифицирана система за всеобщ превоз. Можем да изпращаме 54 милиона метрични тона лунна нечистотия в орбита всяка година или бихме могли да разтеглим потенциала си за офшорна вятърна сила по отношение на офшорни сондажи. Можем да създадем това, което обезпечено ще работи, или можем да създадем рискова оферта за научнофантастично бъдеще. Кое е по-вероятно да приключи добре? Вероятно не е нужен ракетен академик (или научен физик), с цел да оцени тези шансове.