В Украйна законите се сменят по два пъти на ден: какво ни разказаха двама тираджии
" Не ме интересува кой ръководи страната - желая единствено да е безшумно ", споделя водачът на ТИР Гришка, до момента в който си подготвя салата в пластмасова купа сред кабината и товарната зона. " По-добре Зеленски ", дава отговор сътрудника му Григорий, поставя няколко части салам в синя найлонова торбичка и споделя по какъв начин преди доста години се е срещнал с бащата на украинския президент. След към час двамата би трябвало да са с камионите си на контролно-пропускателния пункт в Джурджулещ - най-малко съгласно прогнозите на намиращ се наоколо граничен служител на реда.
Тук, в граничния триъгълник сред Румъния, Молдова и Украйна, са се струпали стотици камиони. След съветската инвазия в Украйна и блокадата на украинските пристанища старите направления към този момент не могат да се употребяват за експорт на селскостопански артикули от страната. Ситуацията заплашва продоволствената сигурност в международен мащаб. Ето за какво Европейската комисия предложи различни транспортни направления, по които да се изнася зърно от Украйна. Но тези така наречен коридори на солидарността към момента не работят по проект.
" Всичко стана по-лошо "
На Гришка и Григорий им лишава цели две седмици, с цел да изминат едвам 95-те километра от Измаил в Украйна до румънското пристанище Галац на Дунав. Невинаги съумяват да тръгнат дружно, само че споделят, че по двойки е по-лесно. Особено когато инспекцията на границата и на пристанището лишава толкоз доста време.
Сега те пътуват към Украйна - натоварени със сол. Там към този момент се постанова да заплащат повече от две евро за литър олио, а цените не престават да порастват. Гришка произлиза от молдовско-руско семейство, на 37 години е, а брачната половинка му е рускиня. Двамата имат дете на три години.
" Войната промени напълно живота ни, всичко стана по-лошо. Защо би трябвало да умират толкоз доста деца? Защо хората би трябвало да живеят в изби? ", пита Гришка. За него сред положителното и злото съществува непреодолима пропаст, в която гибелта замества живота. Той не схваща за какво е почнала войната, за какво внезапно се е отприщила толкоз огромна ненавист.
Учудва го и това, че в цяла Украйна, в това число в неговото село край Измаил, е неразрешен освен съветският език, само че и съветската музика: " Ако те хване полицията, би трябвало да платиш санкция. " Украинците желаят да трансфорат всички тук в украинци - споделя той. " Вчера видях украински водач на камион да псува румънец, тъй като не говорел украински. "
Страх от настъплението на съветската войска
Григорий споделя, че след " Оранжевата гражданска война " в учебно заведение децата от румънското малцинство към този момент не учат румънски език. А в Измаил, където рускоезичното население е болшинство, заселват от ден на ден украинци. Самият Григорий приказва румънски - научил го е през последните 20 години, откогато пътува с камиона си сред Украйна и Румъния.
Президентът Зеленски е " хубав мъж, само че не толкоз интелигентен като татко си ", споделя Григорий. Шофьорът се срещнал преди години с Александър Зеленски по време на лов на риба. Заради тази среща Григорий желае да поддържа украинския президент, доколкото може. Но въпреки всичко се опасява, че Володимир Зеленски може да призове и тях, водачите на камиони, на фронта. " В нашата страна законите се трансформират по два пъти дневно, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. "
Несигурността им въздейства по-силно, в сравнение с ежедневният стрес зад кормилото. Те се опасяват за фамилиите си и са обезпокоени от настъплението на съветската войска. " Войниците ни нямат повече оръжие, руснаците скоро могат да завладяват Одеса, а след това да дойдат при нас в Измаил ", споделя Григорий.
Той е на 50 години, брачната половинка му и синът им са се преместили в Италия преди години и не са севръщали в Украйна нито един път. Сега той има ново семейство. Шофьорът не желае да напуща дома си, има къща и дребна плантация, всичко, от което се нуждае: " Искам мир, само че знам, че Зеленски не може да се откаже от страната ни. Той би трябвало да издържи и да направи всичко допустимо ", прибавя Григорий.
Помощта, която оказва Румъния
Гришка признава, че брачната половинка му се е уморила. Притеснението от войната и непрекъснатият боязън за детето ѝ я трансформират. Тя към този момент не се смее и все по-често се замисля да се реалокира в Румъния. Самият той не желае да се мести. За Григорий всички са отговорни за войната, " най-много руснаците и украинците, само че също и европейците и американците ".
Григорий не е толкоз сигурен в това. На него също не му харесва протичащото се, само че той признава, че животът му е бил сложен и преди войната. Войната в този момент вади нескрито това, което и преди не е било добре. Преди всичко инфраструктурата в страната е била подценявана дълго време и това към този момент се отразява на положението ѝ.
За да помогне на Украйна да изнася зърно и други артикули, Румъния даде обещание " незабавна капиталова стратегия " за инфраструктурата - изключително за разширение на железопътната връзка от Република Молдова до румънското дунавско пристанище Галац. Украинското зърно ще може да се транспортира с камиони и влакове до там, а по-късно по Дунав до черноморското пристанище Констанца. Оттам ще бъдат налични естествените направления за експорт.
В Украйна са блокирани над 20 милиона тона зърно. А с тазгодишната годишна продукция те скоро може да доближат 60 милиона тона. Експертите предизвестяват, че без бързо разширение на украинската и молдовската инфраструктура и без връзка с транспортната мрежа на Европейски Съюз, светът ще се изправи пред един от най-големите гладове от десетилетия насам.
Автор Сабина Фати
Тук, в граничния триъгълник сред Румъния, Молдова и Украйна, са се струпали стотици камиони. След съветската инвазия в Украйна и блокадата на украинските пристанища старите направления към този момент не могат да се употребяват за експорт на селскостопански артикули от страната. Ситуацията заплашва продоволствената сигурност в международен мащаб. Ето за какво Европейската комисия предложи различни транспортни направления, по които да се изнася зърно от Украйна. Но тези така наречен коридори на солидарността към момента не работят по проект.
" Всичко стана по-лошо "
На Гришка и Григорий им лишава цели две седмици, с цел да изминат едвам 95-те километра от Измаил в Украйна до румънското пристанище Галац на Дунав. Невинаги съумяват да тръгнат дружно, само че споделят, че по двойки е по-лесно. Особено когато инспекцията на границата и на пристанището лишава толкоз доста време.
Сега те пътуват към Украйна - натоварени със сол. Там към този момент се постанова да заплащат повече от две евро за литър олио, а цените не престават да порастват. Гришка произлиза от молдовско-руско семейство, на 37 години е, а брачната половинка му е рускиня. Двамата имат дете на три години.
" Войната промени напълно живота ни, всичко стана по-лошо. Защо би трябвало да умират толкоз доста деца? Защо хората би трябвало да живеят в изби? ", пита Гришка. За него сред положителното и злото съществува непреодолима пропаст, в която гибелта замества живота. Той не схваща за какво е почнала войната, за какво внезапно се е отприщила толкоз огромна ненавист.
Учудва го и това, че в цяла Украйна, в това число в неговото село край Измаил, е неразрешен освен съветският език, само че и съветската музика: " Ако те хване полицията, би трябвало да платиш санкция. " Украинците желаят да трансфорат всички тук в украинци - споделя той. " Вчера видях украински водач на камион да псува румънец, тъй като не говорел украински. "
Страх от настъплението на съветската войска
Григорий споделя, че след " Оранжевата гражданска война " в учебно заведение децата от румънското малцинство към този момент не учат румънски език. А в Измаил, където рускоезичното население е болшинство, заселват от ден на ден украинци. Самият Григорий приказва румънски - научил го е през последните 20 години, откогато пътува с камиона си сред Украйна и Румъния.
Президентът Зеленски е " хубав мъж, само че не толкоз интелигентен като татко си ", споделя Григорий. Шофьорът се срещнал преди години с Александър Зеленски по време на лов на риба. Заради тази среща Григорий желае да поддържа украинския президент, доколкото може. Но въпреки всичко се опасява, че Володимир Зеленски може да призове и тях, водачите на камиони, на фронта. " В нашата страна законите се трансформират по два пъти дневно, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. "
Несигурността им въздейства по-силно, в сравнение с ежедневният стрес зад кормилото. Те се опасяват за фамилиите си и са обезпокоени от настъплението на съветската войска. " Войниците ни нямат повече оръжие, руснаците скоро могат да завладяват Одеса, а след това да дойдат при нас в Измаил ", споделя Григорий.
Той е на 50 години, брачната половинка му и синът им са се преместили в Италия преди години и не са севръщали в Украйна нито един път. Сега той има ново семейство. Шофьорът не желае да напуща дома си, има къща и дребна плантация, всичко, от което се нуждае: " Искам мир, само че знам, че Зеленски не може да се откаже от страната ни. Той би трябвало да издържи и да направи всичко допустимо ", прибавя Григорий.
Помощта, която оказва Румъния
Гришка признава, че брачната половинка му се е уморила. Притеснението от войната и непрекъснатият боязън за детето ѝ я трансформират. Тя към този момент не се смее и все по-често се замисля да се реалокира в Румъния. Самият той не желае да се мести. За Григорий всички са отговорни за войната, " най-много руснаците и украинците, само че също и европейците и американците ".
Григорий не е толкоз сигурен в това. На него също не му харесва протичащото се, само че той признава, че животът му е бил сложен и преди войната. Войната в този момент вади нескрито това, което и преди не е било добре. Преди всичко инфраструктурата в страната е била подценявана дълго време и това към този момент се отразява на положението ѝ.
За да помогне на Украйна да изнася зърно и други артикули, Румъния даде обещание " незабавна капиталова стратегия " за инфраструктурата - изключително за разширение на железопътната връзка от Република Молдова до румънското дунавско пристанище Галац. Украинското зърно ще може да се транспортира с камиони и влакове до там, а по-късно по Дунав до черноморското пристанище Констанца. Оттам ще бъдат налични естествените направления за експорт.
В Украйна са блокирани над 20 милиона тона зърно. А с тазгодишната годишна продукция те скоро може да доближат 60 милиона тона. Експертите предизвестяват, че без бързо разширение на украинската и молдовската инфраструктура и без връзка с транспортната мрежа на Европейски Съюз, светът ще се изправи пред един от най-големите гладове от десетилетия насам.
Автор Сабина Фати
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ