Бягството от самотата е бягство от нас самите - НАЗИП ХАМИТОВ
.
Назип Хамитов е украински мъдрец, психоаналитик и публицист, създател на голям брой книги и научни публикации.
Основател и президент е на Асоциацията на философското изкуство и един от най-известните рускоезични университетски философи в наши дни.
Почти постоянно възприемаме самотата като покруса. И бягаме от върха й надолу, без да притежаваме силата да понесем общуването със личното Аз.
Но бягството от самотата е бягство от нас самите. Понеже единствено в самотата можем да разберем своето битие като нещо належащо ни близко и заслужаващо внимание и другарство.
Едва като прекрачи прага на самотата, човек става персона, която може да провокира интерес в света.
Само по този начин дамата придобива достойнсвото на жена, а мъжът – достолепието на мъж.
Понеже самотата е ос, която пронизва нашия живот.
Около нея обикаля детството, младостта, зрелостта и старостта. Всъщност, човешкият живот е непрестанно разрушение на самотата и поглъщане в нея…
Самотата е просветление. В безжалостната й светлина замира всекидневното и изпъква най-главното от живота. Самотата стопира времето и ни разголва.
Бягството от самотата е бягство в самотност – същата самотност измежду тълпата, на работното място, дружно с жена и деца.
Бягството от самотата е приближаване до галактическата самотност на старостта.
Как да избегнем тази самотност? Отговорът на този въпрос следва само след появяването на нов още по-дълбок въпрос: В какво е смисълът на самотата?
Отговорът може да даде единствено философията на самотата.
Постигането на самотност постоянно ни изправя пред пропаст.
В самотата се срещаме с Бог или с дявола, намираме се или падаме надолу.
Ето за какво тематиката за самотата, както и тематиката за гибелта, е неразрешена за нашето схващане.
из „ Самотата на мъжа и на дамата “
