Почина най-възрастният, осъден за престъпления, извършени по време на Холокоста
Най-възрастният човек, наказан за закононарушения, осъществени по време на Холокоста, умря на 102 години, съобщи Би Би Си.
Йозеф Шутц беше приет за отговорен предишния юни в подкрепяне на убийството на хиляди пандизчии в " Заксенхаузен " покрай Берлин сред 1942 и 1945 година
Той беше наказан на пет години затвор, само че остана на независимост, до момента в който чакаше резултата от обжалването пред Федералния съд.
Шутц постоянно е отричал да е бил надзирател от Секретен сътрудник в нацисткия концентрационен лагер.
Той беше приет за отговорен в подбудителство към и подкрепяне на убийствата на 3518 души. Той също по този начин е бил съизвършител в разстрела на руски военнопленници и убийството на други с газ " Циклон Б ".
Десетки хиляди хора са починали в " Заксенхаузен " по време на Втората международна война от апетит, насилствен труд, медицински опити и убийства, осъществени от Секретен сътрудник. Повече от 200 хиляди души са били затворени там, в това число политически пандизчии, както и евреи, роми и синти. Шутц не изрази страдание по време на процеса, като отхвърли да има нещо общо.
Въпреки че името и данните му бяха открити в документите на надзирател от Секретен сътрудник, той твърдеше, че не е бил в лагера и е работил като земеделието.
Германия се пробва да изправи пред съда някогашни нацистки военнопрестъпници след удивително дело през 2011 година, по което някогашният охранител от Секретен сътрудник беше приет за отговорен.
Тази присъда провокира търсене на още хора, които към момента са живи.
Четири години по-късно, по този начин нареченият " счетоводител на Аушвиц ", Оскар Грьонинг, беше наказан на четири години затвор. Подобно на Шутц, той в никакъв случай не е прекарвал и ден в пандиза заради поредност от обжалвания. през 2018 година
А 97-годишната някогашна секретарка на концентрационния лагер стана първата жена, съдена за нацистки закононарушения от десетилетия насам. Тя беше приета за отговорна в съучастничество в убийствата на повече от 10 500 души в лагера " Щутхоф ", покрай град Данциг (днешен Гданск в Полша).
Йозеф Шутц беше приет за отговорен предишния юни в подкрепяне на убийството на хиляди пандизчии в " Заксенхаузен " покрай Берлин сред 1942 и 1945 година
Той беше наказан на пет години затвор, само че остана на независимост, до момента в който чакаше резултата от обжалването пред Федералния съд.
Шутц постоянно е отричал да е бил надзирател от Секретен сътрудник в нацисткия концентрационен лагер.
Той беше приет за отговорен в подбудителство към и подкрепяне на убийствата на 3518 души. Той също по този начин е бил съизвършител в разстрела на руски военнопленници и убийството на други с газ " Циклон Б ".
Десетки хиляди хора са починали в " Заксенхаузен " по време на Втората международна война от апетит, насилствен труд, медицински опити и убийства, осъществени от Секретен сътрудник. Повече от 200 хиляди души са били затворени там, в това число политически пандизчии, както и евреи, роми и синти. Шутц не изрази страдание по време на процеса, като отхвърли да има нещо общо.
Въпреки че името и данните му бяха открити в документите на надзирател от Секретен сътрудник, той твърдеше, че не е бил в лагера и е работил като земеделието.
Германия се пробва да изправи пред съда някогашни нацистки военнопрестъпници след удивително дело през 2011 година, по което някогашният охранител от Секретен сътрудник беше приет за отговорен.
Тази присъда провокира търсене на още хора, които към момента са живи.
Четири години по-късно, по този начин нареченият " счетоводител на Аушвиц ", Оскар Грьонинг, беше наказан на четири години затвор. Подобно на Шутц, той в никакъв случай не е прекарвал и ден в пандиза заради поредност от обжалвания. през 2018 година
А 97-годишната някогашна секретарка на концентрационния лагер стана първата жена, съдена за нацистки закононарушения от десетилетия насам. Тя беше приета за отговорна в съучастничество в убийствата на повече от 10 500 души в лагера " Щутхоф ", покрай град Данциг (днешен Гданск в Полша).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ