Въпросът, който накара цели поколения да се отвратят от изкуството
Най-омразният въпрос на всички, останал от учебните години, е „ Какво е желал да каже създателят “.
В бедните ни детски главици не минаваше и една истинска мисъл и нямахме безусловно никаква визия нито какво е желал да каже създателят, нито дали е съумял да го каже и за какво, за бога, обсъждаме човек, починал преди двеста години.
Резултатът от това „ наливане “ на познания в главите ни, е явен – през целия си останал живот не желаеме да имаме нищо общо с никакви създатели и не ни интересува какво са желали да кажат.
Pixels
И не приказваме единствено за литература. Всички изкуства, към които са ни карали да подхождаме с мозъците си, вместо със сърцата си, падат в жертва на Въпроса.
Много от нас по този начин и не пристъпват прага на концертната зала, операта или музея, от боязън, че няма да могат да схванат какво е желал да каже създателят и че ще се изложат, в случай че някой ги пита.
А е толкоз хубаво да си заобиколен с изкуство – същинско, живо, да се случва пред теб, да усещаш силата на индивида, който го е основал...
Pixels
Това чувство не е нужно да се схваща с мозъка, нито да му се прави разбор, както неверно ни учеха в учебно заведение.
Изобщо не е нужно да знаеш кой е композиторът, какъв е похватът, който художника е употребявал и дали това, което гледаш, е глава или крайник.
Просто постойте и погледайте. Почудете се, в случай че би трябвало, оставете се на музиката и красивите придвижвания да ви изпълнят очите.
Pixels
Ще излезете сигурно в по-добро въодушевление, с нов взор, с още нещо ново за описване, с покълнали нови мисли.
Всеки от нас има вътрешна нужда да се потапя в живото изкуство, както децата инстинктивно пеят и рисуват, без никой да ги кара и без никой да ги пита каква техника ще употребяват.
Изкуството е продуктът на душата, не е нужно да го обмисляме прекомерно,а единствено да му се радваме.
А и ние сме единствения биологичен тип, който е кадърен да твори. Едва ли е инцидентно ;)
Pixels
В бедните ни детски главици не минаваше и една истинска мисъл и нямахме безусловно никаква визия нито какво е желал да каже създателят, нито дали е съумял да го каже и за какво, за бога, обсъждаме човек, починал преди двеста години.
Резултатът от това „ наливане “ на познания в главите ни, е явен – през целия си останал живот не желаеме да имаме нищо общо с никакви създатели и не ни интересува какво са желали да кажат.
Pixels И не приказваме единствено за литература. Всички изкуства, към които са ни карали да подхождаме с мозъците си, вместо със сърцата си, падат в жертва на Въпроса.
Много от нас по този начин и не пристъпват прага на концертната зала, операта или музея, от боязън, че няма да могат да схванат какво е желал да каже създателят и че ще се изложат, в случай че някой ги пита.
А е толкоз хубаво да си заобиколен с изкуство – същинско, живо, да се случва пред теб, да усещаш силата на индивида, който го е основал...
Pixels Това чувство не е нужно да се схваща с мозъка, нито да му се прави разбор, както неверно ни учеха в учебно заведение.
Изобщо не е нужно да знаеш кой е композиторът, какъв е похватът, който художника е употребявал и дали това, което гледаш, е глава или крайник.
Просто постойте и погледайте. Почудете се, в случай че би трябвало, оставете се на музиката и красивите придвижвания да ви изпълнят очите.
Pixels Ще излезете сигурно в по-добро въодушевление, с нов взор, с още нещо ново за описване, с покълнали нови мисли.
Всеки от нас има вътрешна нужда да се потапя в живото изкуство, както децата инстинктивно пеят и рисуват, без никой да ги кара и без никой да ги пита каква техника ще употребяват.
Изкуството е продуктът на душата, не е нужно да го обмисляме прекомерно,а единствено да му се радваме.
А и ние сме единствения биологичен тип, който е кадърен да твори. Едва ли е инцидентно ;)
Pixels Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ