Дивият лук - стилен завършек на всяко ястие
Най-малкият ядлив лук е дивият лук. Той съставлява многогодишно луковично растение, единственият представител на рода Allium. У нас е прочут още като салатен лук, сибирски лук, резанец, шивес и див лук. Родината му е неопределена. Разпространен е както в Европа, по този начин и в Азия и Северна Америка.
Дивият лук се употребява като фалшификация за редица ястия от доста години насам. Може да се откри в съвсем всеки магазин. Освен това е и елементарен за развъждане както в градината, по този начин и като саксийно растение.
Растението е желано пред останалите типове лук, защото търпи своето развиване и цъфти чак до късна есен. На височина доближава до 50 см. Той е извънредно благоуханен, само че има изискан усет. Растението образува гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви лилави съцветия.
Цветовете на дивия лук са бледолилави, събрани в шест венчелистчета. По време на разцвет те са освен красиви, само че и с прелестен мирис. Това ги прави съвършени за украшения в градината или в саксиите по перваза.
Листата на дивия лук се употребяват основно в кулинарията. С тях се декорират супи и салати. Най-често те се прибавят последни, защото са идеални за моден свършек на всяко ядене. Освен това той безпроблемно може да замести елементарния лук във всяка една рецепта.
Най-дълбоко е залегнала използването на див лук в кулинарията на Швеция и Франция. Там данни за неговото потребление има още в кулинарни книги от 1806 година В тях незнаен създател разказва по какъв начин той се добавял към супи, риби и даже палачинки и сандвичи.
Освен поради кулинарните си качества дивият лук би трябвало да участва в ястията като богат източник на витамини и минерали. Неговите лечебни свойства са сходни с тези на чесъна, въпреки и в по-малка степен.
В него се съдържат органични съединения, които работят благотворно на кръвоносната система. Приемът на зелените листенца работи антисептично, диуретично и стимулиращо на целия организъм.
