Най-голямата комета, откривана някога, пътува към Слънцето повече от 1

Най-голямата комета, откривана в миналото, пътува към Слънцето повече от 1 милион години, а гигантските ѝ мащаби хвърлят светлина върху мистериозните обекти, които съставляват една от най-големите структури в нашата Слънчева система.

В ново проучване астрономите употребяват галактическия телескоп "Хъбъл ", с цел да потвърдят, че твърдият център на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн) е най-голямото ядро на комета, откривано в миналото. То е смайващите 50 пъти по-голямо от множеството познати комети и е необятно съвсем 140 км, оповестява „ Стъди Файндс “.

Този чудно огромен размер - или по-скоро очевидната му чудноватост - може да ни каже повече за кометите, в сравнение с всички проучвания до момента.

C/2014 UN271 произлиза от Облака на Оорт: гигантско, сферично разпространяване на ледени обекти, за което се допуска, че заобикаля Слънцето в най-дълбоките и най-отдалечените сектори на нашата Слънчева система (толкова надалеч, че се счита, че се простира най-малко на една четвърт от пътя към идната най-близка звездна система - Алфа Кентавър).

Звучи много огромно, нали? Теоретично видяно, е по този начин. Обаче Облакът на Оорт е толкоз надалеч и толкоз сложен за разкриване, че на процедура е гигантска хипотетична мистерия, макар че астрономите го считат за една от най-големите структури в нашата Слънчева система.

От време на време обаче от тази загадъчна маса се появява нещо, гравитационно привлечено към Слънцето от отдалечените галактически черва.

C/2014 UN271 е един подобен обект и може да ни каже доста за съществуването на замръзналите "девствени " маси, които съставляват Облака на Оорт. Смята се, че те са се образували при започване на вътрешната Слънчева система, преди да бъдат изхвърлени в най-външните ѝ краища от гравитационното влияние на великански планети като Юпитер и Сатурн.

"Тази комета е безусловно върхът на айсберга от доста хиляди комети, които са прекомерно дребни, с цел да се видят в по-отдалечените елементи на Слънчевата система ", споделя астрономът Дейвид Джуит от Калифорнийския университет.

В новия разбор Джуит и сътрудниците му, ръководени от първия създател Ман-То Хуи от Университета за просвета и технологии в Макао, пресмятат размера на C/2014 UN271 с най-високата до момента резолюция.

Тя следва почти 3-милионна елиптична орбита към Слънцето, чиято форма значи, че постепенно се доближава към Слънцето в продължение на доста повече от 1 милион години. Тя би трябвало да доближи най-близкото си доближаване до Слънцето - известно като перихелий - през 2031 година Тогава Бернардинели-Бернщайн ще остане на към 1 милиард благи от Слънцето, преди да се върне назад на открито по своята яйцевидна траектория. Това значи, че ни следва съвсем едно десетилетие на възстановяване на опциите за наблюдаване, с цел да научим повече за C/2014 UN271 и сходните на нея, до момента в който кометата се доближава, преди още веднъж да се измъкне безшумно в тъмнината.