Най-големият медиен проблем в България е силното политическо влияние в

" Най-големият медиен проблем в България е мощното политическо въздействие в медиите, неналичието на бистрота на собствеността, корупцията в медиите, спорът на ползи. "

Павол Шалай от „ Репортери без граници “

*Този диалог, който можете да гледате и като видео със надписи, е извършен във връзка конференцията на Фулбрайт, която закрих на 26.09.2021 на тематика: “Strategies for Strengthening Democracy: The Crisis of Representation ” и тогава беше забелязан от доста стеснен кръг учени и преподаватели, които участваха на нея. За огромно страдание, макар огромните промени, които настъпиха във съвсем всички области на живота ни от този момент медиите са си баш където си бяха – нищо не се е трансформирало. Затова го обявявам за първи път – тъй като мисля, че повече хора би трябвало да схванат значимостта на освобождението на медиите.



Ние живеем в свят, в който тъкмо в този миг се води хибридна война! Изцяло медийна! И щом ние тук, в това число на срещата на професорите от Факултета по публицистика в СУ – не смеем да си признаем, че сме на последно място в Европейски Съюз по независимост на словото… значи очевидно би трябвало да ни го припомнят извън! Няма да съм доста истинска, в случай че припомня, че само истината ни прави свободни. А и сега, и преди 6 месеца, огромните български медии разпространяваха откровени неистини, тайни теории, едностранчиви послания и искрено служеха на ползите на избрани политически и стопански кръгове за сметка на феновете, слушателите и читателите си, на обществото. Особено скандално е, че и публичните медии, изключително Българска национална телевизия, не вършат изключение от тази наклонност – таман в противен случай, основават я. Това е безспорен факт, посочен в отчета на „ Репортери без граници “ и ОССЕ от предходната година, в който се споделя категорично, че Българска национална телевизия е опорочила първите два избора през 2021 и ги е отразявала пристрастно.

Свободата на словото не е нереалност или небивалица, а факт, който може да бъде измерен с число – а точно срамното 112-то място, на което се срина България от 2009 година до момента. През 2009 година сме били на 35 място по независимост на словото по показателя на самостоятелната организация „ Репортери без граници “. Днес към момента сме на последното място в Европейския съюз.

Искра Ангелова:

Добре пристигнали, Павол. Вие ръководите „ Репортери без граници “ за Европейски Съюз и Балканите, и в действителност изпълнявате доста благородна задача – да спасявате свободата на словото тук-там и в страни, където обществата, политиците и хората не съумяват. Е, политиците нормално не се интересуват от неналичието на независимост на словото, те я виждат, чак когато попаднат в листата „ този-никога-не-го-канете “. Обикновено, забелязала съм от моя 20-годишен опит, не би трябвало да разчитаме на държавните управления да избавят свободата на словото, нали?

Павол Шалай:  Да, благодаря ви, Искра, за благите думи и за проявения интерес към работата на „ Репортери без граници “.

Искра Ангелова:  Всъщност ние доста разчитаме на вас тук, тъкмо в посткомунистическите страни, където имаме доста огромно „ завещание “, което би трябвало да преодолеем. Защото, знаете, свободата на словото беше последното нещо, с което можехме да се гордеем по време на комунизма. Мога ли да ви помоля вие да се визиите?

Павол Шалай:  Аз съм началник на бюрото на ЕС/Балканите на Репортери без граници в централата в Париж, преди този момент съм работил като техен сътрудник за Словакия и това беше по времето, когато бях публицист в Словакия за Euro Active. Имам и различен професионален опит, работил съм в Министерството на външните работи на Словакия, преди този момент съм работил за един огромен вестник в Словакия. Но моята визия, възгледът ми за света е проевропейски и когато мисля за България, Словакия или други страни в Централна и Източна Европа, ги смятам за доста значима част от Европа. Мисля, че те могат да допринесат за европейския план и мисля, че още по-важното е, че хората в тези страни имат забавни хрумвания, истински хрумвания, и те би трябвало да имат мощен глас. Те имат какво да кажат. И те не могат да кажат тези неща, не могат да допринесат за другите общества в Европейския съюз без независимост на пресата, на медиите.

Искра Ангелова: Точно. И аз ще се показва. Аз съм Искра Ангелова. Аз съм един от тези публицисти в България, които по някакъв метод попаднаха в „ неразрешения “ лист, а тук нещата са толкоз комплицирани, че даже не мога да ви обясня този процес на събитията, тъй като даже не съм политически или проверяващ публицист, аз съм културен публицист – продуцент, сценарист и водещ на токшоу в продължение на 20 години, работила съм и за трите национални малките екрани в България, като последните 14 години прекарах, работейки за Българската национална социална телевизия, а по-късно бях просто изтрита, заличена. Не споделям това, с цел да ме съжаляват хората, макар че в резултат на тази неправда претърпях сериозен здравен случай и едвам не изгубих живота си, а тъй като няма никакви законови наказания в отбрана на публицистите като мен в нашите страни. Това незабавно се трансформира в „ доста персонална история “, в „ доста персонален неуспех “, вие – в несретник, а всички споделят: „ Случвало се е, случва се от самото начало, плюй и замини! “

Е, и това щеше да е в действителност още една от тези истории за „ персонален неуспех “, в случай че бях сама. Но повече от 20 обществено известни и политически самостоятелни публицисти бяха изтрити като мен и бяха уволнени, и до през днешния ден не им се разрешава да продължат да работят своята специалност. И това се случи съвсем едновременно. И това доста ми припомня за комунизма, когато на дядо ми, на нашите дядовци и баби им е било неразрешено да упражняват специалностите си. Особено в случай че са били професори, лекари, юристи, интелектуалци, писатели. Така че, намираме се на доста ужасно място и в доста застрашителен миг от историята на България, само че би трябвало да продължим да вършим работата си.

И тук идва ред на така наречен различни медии, където се опитваме от самото начало да работим професионално. Аз съм чувала от колеги-американски публицисти, че различните, самостоятелни медии ни дават всички принадлежности да кажем истината. И че сме доста свободна страна, тъй като публицистите към момента не ги убиват и не влизат в пандиза. Какво бихте дали отговор на това? Познавате доста добре обстановката в България и на Балканите. Разбира се, не бихме могли да се съпоставим с Турция да вземем за пример или – да излезем отвън Европа – с Афганистан, където публицистите в действителност се борят за живота си. Но въпреки всичко?

Павол Шалай:  Изпитвам огромно състрадание и удивление към вас, към всички смели публицисти в България, знам, че доста от тях трябваше да изоставен работата си или да бъдат уволнени, тъй като просто желаеха да я правят професионално. И това е нещо, което ние подлагаме на критика. Но не мисля, че времето в България е като при комунизма. Тъй като при комунизма хората изчезваха и отиваха в пандиза, а и тогава не беше допустима политическа смяна. А въпреки всичко през днешния ден в България можем да забележим, че е допустима политическа смяна, бившето държавно управление да вземем за пример е отвън властта, ще бъде доста мъчно да се върне в нея. И мисля, че има решения – както на национално, по този начин и на европейско равнище, тъй като България е значим член на Европейския съюз. Ако погледнете проблемите на пресата и медиите в България – склонен съм, че за жалост вашата страна акумулира всички проблеми със свободата на печата, които виждаме другаде в Европейски Съюз. И това е повода България да е класирана съгласно нашия Световен показател за независимост на пресата на 112-то място в Европейски Съюз. Така че, да – това е доста тъжна картина.

Аз мисля, че българската публицистика е в рецесия и желая да прикани за тактика за излизане от тази рецесия.

Искра Ангелова: Как вашата организация разказва тази липса на независимост на словото? Какви са вашите принадлежности за премерване? Тъй като тук хората към този момент не имат вяра на формалните медии – това е един доста огромен сигнал, тъй като в тази Covid-криза такова огромно съмнение към този момент ни коства животи. Много е рисково да нямате надеждни медии – у нас всеобщо хората не желаеха да се имунизират да вземем за пример. Ние сме последните във връзка с имунизацията в Европа и първите по смъртност, породена от Covid в света. Така че през предходната година неналичието на независимост на словото, която води до неналичието на доверие на хората в формалните медии, докара до дословната гибел на доста хора. И по този начин този въпрос към този момент не е нереален, става въпрос за избавяне на човешки животи.

Но да се върна на въпроса, по какъв начин мерите тази независимост на словото? Имам доста другари, които споделят: „ Всеки може да приказва свободно, да споделя каквото желае – къде виждаш напън, режим? Имате свободата, която желаете – има обществени медии, има интернет – говорете! ”

Павол Шалай:  Да, разбирам. Нашият фокус обаче не е върху цялата област на независимост на словото. Нашият мандат е явен – ние се фокусираме върху отбраната на свободата на медиите, това е единствено една част от свободата на словото. Ние го измерваме посредством нашия Световен показател за независимост на пресата, той има 7 знака, в случай че се интересувате, мога да обясня с детайлности?

Искра Ангелова:  Да, апелирам ви, тъй като по този начин ще внесем по-конкретни измерения на другояче много нереалния ни диалог.

Павол Шалай:  Ние използваме два метода – използваме качествения и количествения способ. Качественият мери 6 индикатора, посредством отговори на доста комплицирани въпроси от публицисти и медийни специалисти в дадената страна. Тези 6 индикатора са: медиен плурализъм, самостоятелност, автоцензура...

Искра Ангелова: Най-лошият зложелател – автоцензурата!

Павол Шалай:  Да, тъкмо. Много мъчно се мери, само че се опитваме. Прозрачност – това е четвъртото. Законодателна рамка и инфраструктура, т.е. техническа инфраструктура, достъп до интернет и така нататък, което е огромен проблем в този момент в страната, която споменахте – Афганистан. Следва и количественият способ, който използваме – там акцентираме похищенията и насилието над публицисти във всички страни.

Искра Ангелова:  Но от време на време тези похищения са невидими. Понякога публицистите са заплашвани. Понякога шефът им просто им крещи от самото начало. Не е наложително да е физическо похищението.

Павол Шалай:  Да, права сте. Опитваме се да бъдем строги и се фокусираме доста върху физическото принуждение и случайните арести и арестувания. Това са най-важните похищения, защото те са най-лесните, по този начин да се каже, за разкриване и сравняване в другите страни. Но, несъмнено, ние също по този начин картографираме и други типове принуждение като словесни офанзиви, които споменахте, или неразрешени тематики в избрана медия и така нататък Но да се върна на въпроса ви за качеството и доверието в медиите.

Искра Ангелова:  И професионализмът, нали? Защото в случай че нямате самостоятелни професионални свободни медии, хората отиват във facebook и четат там инвенциите на таблоидната публицистика и всякакви тайни теории, че да вземем за пример земята е плоска. И тогава професионалните всеобщи медии в България стартират да водят диспути за това – дали земята е плоска или не… Същото е и с имунизацията. А към този момент е доста рисково да се води спор на този кален терен.

Павол Шалай:  Точно. И макар че нашият показател не мери качеството на медиите, ние имаме някои рекомендации по какъв начин да го подобрим, по какъв начин да повишим надеждността на информацията и в последна сметка, като разследване – и доверието в медиите, тъй като считам, че е безусловно належащо публицистите да могат да упражняват правата и да правят професионално работата си.

Например имаме нещо, наречено Инициатива за доверие в публицистиката, което е мярка, която разработихме за премерване на надеждността на информацията в медиите. И ние предлагаме на медиите да се самооценяват посредством този инструмент, а също по този начин – достъп до външна сертификационна оценка. И този инструмент – Инициатива за доверие в публицистиката – има европейски документ. Това не е нещо, което ние сами сме си формирали в „ Репортери без граници “, преди малко сме го написали и в този момент го разпространяваме. Разработихме го с Европейския съюз за радио и телевизия, със международни прес организации и го сертифицирахме посредством европейските институции. И мисля, че тази мяра може да послужи за премерване или доказване на достоверността на информацията. И съм изцяло склонен с вас по въпроса с Covid. Мисля, че има връзка сред тези неща – България да е с най-ниския % на имунизация в Европейски Съюз и страната с най-високата смъртност...

Искра Ангелова: И положението на медиите?

Павол Шалай:  Връзката сред тази информация, публикувана от избрани уеб страници, съвсем не желая да ги назовавам медии.

Искра Ангелова: Не единствено, Павол. Официалните, всеобщите и огромни телевизионни канали водят диспути за и срещу имунизацията. (Сега те водят сходни диспути за и срещу войната на Путин. Те канят от самото начало антиваксъри или хора, които са на про-Путиновски позиции и го назовават плурализъм. Бел. а.) Това към този момент очевидно е някаква национална медийна политика, започнах да си мисля. Това е доста рисково.

Павол Шалай:  Да. Мисля, че би трябвало да имаме инструмент, с който да мотивираме медиите да разпространяват единствено достоверна информация.

Искра Ангелова:  А освен кавги. Това е доста огромна отговорност.

И ние сме в тази безкрайна политическа рецесия през днешния ден поради медиите.

Павол Шалай:  Да. Но тези медии, които популяризират подправени вести, имат и реклама. Те имат и финансиране от страната или от европейски източници. Те имат и някои отговорности към Европейски Съюз, които от време на време не съблюдават. И мисля, че вие в България имате на хартия значимите закони, най-малко някои – за прозрачността на собствеността, за декларирането на приходите от държавата… само че тези закони, за жалост, не се ползват. И това е казусът. Аз апелирам българските управляващи да ползват тези закони и да глобяват всички медии, които не ги съблюдават.

Споменахте въздействието на политиците над медиите – това е огромен проблем в България. Както и прозрачността на собствеността, корупцията в медиите, спорът на ползи. Но ние просто се нуждаем от политическа воля, с цел да използван тези правила и тогава медиите би трябвало да трансформират метода си на работа, да се реформират. И знам, че основният проблем тук е политическата воля.

Мисля, че в случай че политиците в България не се интересуват от свободата на печата, те би трябвало да се интересуват от надеждността на информацията. Тъй както фактът, че равнището на имунизация е било толкоз ниско също е проблем на политическите партии и това е точно техният резултат, в последна сметка те имат сложната задача да ръководят здравната обстановка в страната. Това първо.

И второ: битката с корупцията. И то в миг, когато България ще получи доста пари от Европейски Съюз за проекта за възобновяване, с цел да преодолее рецесията след Covid. Разбира се, това са парите на европейските данъкоплатци и е доста значимо медиите да управляват по какъв начин се харчат тези пари и битката с корупцията да продължава. Не можем да сме сигурни, че имаме тази информация без надеждни медии. Така че, ето за какво смятам, че достъпът до достоверна информация е политически приоритет номер едно за България. Когато нямате достъп до достоверна информация – нямате ефикасна битка против корупцията или против рецесията с ковид.

Искра Ангелова:  Абсолютно. И тогава идва въпросът за самостоятелните различни медии. Разбира се, има експерти, които не престават да си правят работата както би трябвало и да следват професионалния журналистически стандарт и в България има професионални различни медии, които не са толкоз известни, добре финансирани, богати и публикувани, само че съществуват. Но те имат огромни проблеми. Тъй като самостоятелните медии освен би трябвало да оцелеят и с цел да бъдат професионални, би трябвало да имат финансиране (не е задоволително да имате телефон и да снимате „ репортаж “ от мястото на престъплението, по този начин да се каже, вие знаете това – имате потребност от финансиране). Така че те се борят да намерят финансиране, донори, донори, хора, които биха вложили в тях. И тъкмо в този момент се случва следното – имаше едно телевизионно предаване, наречено Алтернативата, което беше действителна опция на всеобщите медии на статуквото, където изтритите от медийната карта публицисти правеха разнообразни и значими изявленията... Но те стопираха да могат да бъдат предавани от един доста дребен кабелен ефирен канал, тъй като един предприемач купил целия канал. Винаги можете да съкрушите една или друга медия – може би знаете за „ Капитал “ и „ Дневник “ и през какво са минали притежателите им. Знаете по какъв начин цялата машина се пробва да потисне самостоятелните медии, да ги сплаши и да ги спре да работят.

И още – в случай че сте дребна медия, вие нямате покритие. Защото оптималният брой фенове на предаване, което съм излъчила онлайн, са 7000 – това число, в случай че всичките му фенове отидат да гласоподават на избори, не е задоволително, с цел да се изпрати даже един народен представител в Парламента. И по този начин, какво би трябвало да се направи, с цел да се укрепят различните, професионални самостоятелни медии? (Тъй като има доста различни медии, само че някои от тях са жълти, таблоидни, ние ги назоваваме „ кафяви “ медии тук в България – те да вземем за пример могат да разрушат репутацията ви за секунда.)

Павол Шалай:  Да, и те са атакували „ Репортери без граници “ в предишното. Но ние не можем да внесем извън лек за тази „ болест “. Ние сме интернационална неправителствена организация, ние можем да осъждаме нарушавания, можем да дадем рекомендации, можем да отидем на място – това, което аз върша постоянно в София, само че в последна сметка решението би трябвало да бъде взето от политиците ви, определени от вас, хората. Все още имам вяра, че България е демократична страна и таман хората там вземат решение какво ще вършат политиците. По отношение на съответните решения, които предлагаме – мисля, че публицистиката през днешния ден в България е в рецесия. Нуждае се от излизане от рецесията, проект за тактика за излизане. И това, което предлагаме, е да поддържаме тези професионални самостоятелни медии по разнообразни способи. Един от методите е – към този момент загатнах – методът, по който законите по отношение на рекламата и държавното финансиране се ползват на процедура – те би трябвало да се ползват еднообразно за всички медии, с цел да не слагат в неравностойно състояние самостоятелните медии. Публичното финансиране би трябвало да бъде разпределено транспарантно и отмерено, а не в интерес на проправителствените медии.

И още – ние проучваме и осъждаме офанзивите над публицисти. Разследващите публицисти, които работят в тези самостоятелни медии, са изложени на физически набези, на правосъден тормоз, на случайно гонене, и тук се нуждаем от ново законодателство – за отбрана на публицистите от удари, от злоупотребяващи каузи против тях...

Искра Ангелова:  Може би имате поради и ново законодателство, което да подсигурява транспарантен и обективен избор на управителните препоръки и шефовете на публичните медии, които се финансират обществено от хората – въпреки всичко публичните медии БНР и Българска национална телевизия не са частни компании, нали по този начин? Хубаво е управителните им препоръки да не са формирани от близки на шефа хора, с цел да може въпреки всичко да ги управляват. Също по този начин евентуално препоръчвате и смяна на метода, по който се избира Съветът за електронни медии? И аз акцентирам това, тъй като след вашето изказване за Българската национална социална телевизия и метода, по който те са отразили изборите през юли, вие казахте, откъс, че Българска национална телевизия е била „ пристрастна “. Тогава „ безпристрастният “ Съвет за електронни медии сподели, че „ лъжете ”.

Павол Шалай:  Е, освен „ Репортери без граници “ споделят, че от Българска национална телевизия са пристрастни, само че и OCCE (Организация за сигурност и съдействие на Европа), Съветът на Европа – това са интернационалните отчети.

Това е още нещо, което предложихме в нашата рекомендация, оповестена през април предходната година, преди първите избори в България, а точно – да се реформира методът, по който се избират шефовете на обществените, публични медии. Този развой би трябвало да бъде по-приобщаващ, да включва повече специалисти, гражданското общество и други елементи на обществото – освен политиците и регулатора. Тогава, несъмнено, тези медии, обществените медии, ще могат да имат публицистична и финансова самостоятелност. Невъзможно е бюджетът на Националната телевизия да се взема решение от година на година и да зависи от волята на държавното управление и връзките му с генералния шеф. Така че тези промени би трябвало да бъдат направени, с цел да могат българите да имат достъп до достоверна информация – за корупцията, за коронавирусната рецесия. И тези ограничения би трябвало да се вземат освен в интерес на българските жители. Защото корупцията със средства от Европейски Съюз и коронавирусната рецесия са феномени, които надвишават българските граници. Журналистите в България, които създават информация за тях, вършат нещо, което е значимо за всички европейци.

Защото България е в Европейски Съюз и харчи парите на данъкоплатците в Европейски Съюз. Така че подобряването на достъпа до достоверна информация в България е в публичен интерес на Европейски Съюз.

Но аз знам, че вашата страна има мощна и дълга интелектуална традиция и история. Българският публицист Георги Господинов написа: „ Там, където има мрачевина, постоянно дреме знамение “.

Мисля, че би трябвало да имаме вяра в чудото и би трябвало да се опитаме да го създадем допустимо. Така че не съм изгубил вяра, мисля, че българските публицисти са доста смели и доста си сътрудничат между тях, пазят дружно своите ползи, а „ Репортери без граници “ са с тях, ние ги поддържаме.

Искра Ангелова:  Надявам се, че нашите фенове и читатели са разбрали вашето обръщение и съм доста признателна на вашата организация, че ни помагате в напъните ни да върнем свободата на словото в медиите в България и да се борим за по-добри, по-професионални и достоверни медии. Много благодаря, Павол. Това е шефът на „ Репортери без граници “ за Европейски Съюз и Балканите, изявлението ни е особено за конференцията на Фулбрайт „ Стратегии за подсилване на демокрацията: рецесията на представителството “.

Павол Шалай:  Благодаря, Искра. Може би единствено последни думи за край – откакто това изявление е за конференция на Фулбрайт, дано кажа, че аз самият съм учил в Съединени американски щати, в Bard College и там имаше доста българи. И тези хора бяха извънредно умни и в действителност се държаха дружно. Всъщност беше мъчно да седнеш с тях на една маса в столовата, тъй като те бяха от самото начало дружно и говореха на български. И множеството от тези сполучливи хора останаха в Съединени американски щати. И мисля, че е тъпо и знам, че вие самата сте добили доста значим професионален опит в Съединени американски щати...

Искра Ангелова:  Да, в Ню Йорк и се върнах поради Фулбрайт, това беше тяхно условие!

Павол Шалай : Аз също бях в щата Ню Йорк, в Бард и мисля, че е в действителност значимо, че сте се върнали и се борите, това е доста честно и мисля, че това е пътят. И в действителност мисля, че е доста значимо да създадем всичко допустимо, тъй че хора като вас, с тези отлични познания и опит, да се връщат в България и да не престават да се борят. Благодаря ви за това.

Искра Ангелова:  Добре, благодаря. Едно нещо, на което ви учат, щом попаднете в Съединени американски щати, където аз получих магистратурата си по радио и телевизионна публицистика и работих за CBS в Ню Йорк, както споменахте, благодаря ви, е че те ви учат по какъв начин да бъдете свободни и по какъв начин да защитавате свободата. Вие сте възпитани с това, то става част от вас и то е във вените ви. Това е общото посред ни.

Сега бих желала да ви задам три къси въпроса: кой е обичаният ви създател, най-препрочитаната книга; каква музика слушате, кой композитор, коя поп група… и кои са обичаните ви дестинации, където бързате да избягате, когато имате свободно време за пътувания, макар че работата ви е обвързвана с тях. За да можем да разберем кой сте в действителност, отвън вашата отлична професионална реализация и кариера?

Павол Шалай: Харесвам доста словашкия публицист Милан Симечка, той е бил отстъпник по време на комунизма.

Искра Ангелова:  Автор като нашия Георги Марков?

Павол Шалай:  Да, може би. Имам и обичан френски създател – Жан-Кристоф Руфин, който написа романи и е много известен във Франция, и имах опцията да се срещна с него, когато той беше на посещаване в Словакия. И беше ужасно да срещна обичания си публицист, който в никакъв случай не съм се и надявал да познавам. Любимата ми музика? Е, аз одобрявам джаза във всичките му типове...

Искра Ангелова:  Аз също!

Павол Шалай : И последният ви въпрос беше?

Искра Ангелова:  Къде отивате, когато не работите?

Павол Шалай : Обичам да се разхождам в планината. Това лято се качих в Пиренеите на испанската граница, беше ужасно. Мисля, че планините ни карат да осъзнаем, че всички проблеми, които може и да имаме, са дребни и незначителни, че в действителност има по-важни неща.

Искра Ангелова:  Много ви благодаря, че споделихте това. Както споделя Дон Кихот: „ Свободата е на върха на копието “. Затова би трябвало да се борим за нея всеки ден. Има и един български създател и стихотворец Радой Ралин, който също беше отстъпник. И той споделя: „ Свободата е като хляба – всеки ден се замесва “. И би трябвало да го правиш всеки ден. Така че ние продължаваме да го вършим и да се борим за нея, да имаме вяра в нея, всеки ден. А вие ни давате вяра. Благодаря ви, Павол Шалай от „ Репортери без граници “.