Защо египетските статуи са със счупени носове?
Най-често задаваният въпрос, който шефът на египетските художествени галерии на музея в Бруклин Едуард Блайберг получава от посетителите, е: ''Защо носовете на статуите са счупени?'', съобщи Си Ен Ен.
Блайберг, който следи обширните сбирки на египетското, класическото и античното изкуство в Близкия изток, бил сюрпризиран първите няколко пъти, когато чува този въпрос. Той е приемал за даденост това, че скулптурите са повредени; образованието му по египтология предизвиква визуализирането на статуята да наподобява, като че ли към момента е непокътната.
Може да наподобява неизбежно, че след хиляди години един античен артефакт е развален, само че това просто наблюдаване кара Блайберг да разкрие необятно публикуван модел на съзнателно заличаване. Той е разследване на огромен и комплициран набор от аргументи, заради които множеството творби на египетското изкуство са били нарушени.
Изследванията на Блайберг в този момент се базират на наблюдения върху експонатите от галерия, наречена "Поразителна мощ: иконоборството в Древен Египет ". Селекция от предмети от сбирката на Музея на Бруклин ще пътува до Фондацията на изкуствата Пулицър. Сравняването на развалени скулптури и релефи, датиращи от 25-и век прочие Хр. до 21-ви век от пр.Хр. с непокътнати такива експонати демонстрира свидетелствата за политическите и религиозни функционалности на античните египетски артефакти - и за одобрената просвета на иконоборството, които са довели до тяхното осакатяване.
В нашата лична епоха сме привикнали да считаме национални монументи и други обществени прояви на изкуството за почтени за защита и предпазване. Наблюденията върху нарушената целокупност на египетските скулптури прибавят ново квантово измерение към нашето схващане за една от най-старите и най-дълготрайни цивилизации в света, чиято образна просвета в по-голямата си част остава непроменена в продължение на хилядолетия. Тази стилистична последователност отразява и директно способства за дългите интервали на стабилността на империята. Но нашествията от външни сили, битката за власт сред владетелите на династиите и други интервали на разтърсвания оставят белези и върху изкуството.
"Съвместимостта на моделите, при които се открива щета в скулптурата, допуска, че е целенасочена ", споделя Блайберг, като цитира безчет политически, религиозни, персонални и престъпни претекстове за вандализъм. Разпознаването на разликата сред инцидентни вреди и умишлен вандализъм се свежда до разпознаването на такива модели. ''Изпъкналият нос върху триизмерна скулптура елементарно се чупи'', признава той, само че периметърът на наблюденията се редуцира, когато той открива, че и плоските релефи също са със счупени носове.
За античните египтяни е значимо да се означи, че приписват могъщи сили на облиците човешкото тяло. Те вярвали, че същността на божеството може да населява облик на това провидение на земята, или, при положение на елементарни смъртни. Също по този начин считали, че част от душата на умрелия човек може да населява скулптура, вписана за този човек. Тези акции на вандализъм затова са били предопределени да "деактивират силата на облика ", споделя Блайберг.
Такава процедура наподобява изключително възмутителна за актуалните фенове на изкуството, разглеждайки от наша позиция египетските артефакти като майсторски творби на изобразителното изкуство, само че Блайберг бързо отбелязва, че "древните египтяни не са имали дума за " изкуство ". Те биха нарекли тези обекти "оборудване или средство''. ''Когато приказваме за тези артефакти като творби на изкуството'', сподели той, ''ние ги деконтекстуализираме''. И въпреки всичко тези хрумвания за силата на облиците не са присъщи за античния свят, отбелязва той, като се базира на нашата лична ера на слагане под въпрос на културното завещание и публичните монументи.
"Образите в общественото пространство са отражение на това кой има силата да опише историята на случилото се и какво би трябвало да се помни ", сподели Блайберг. "Свидетели сме на овластяването на доста групи от хора с разнообразни отзиви за това какво е вярното им интерпретиране. " ''Може би би трябвало да се поучим от фараоните; по какъв начин избираме да пренапишем нашите национални истории може да отнеме единствено няколко иконоборства'', заключава той.
Блайберг, който следи обширните сбирки на египетското, класическото и античното изкуство в Близкия изток, бил сюрпризиран първите няколко пъти, когато чува този въпрос. Той е приемал за даденост това, че скулптурите са повредени; образованието му по египтология предизвиква визуализирането на статуята да наподобява, като че ли към момента е непокътната.
Може да наподобява неизбежно, че след хиляди години един античен артефакт е развален, само че това просто наблюдаване кара Блайберг да разкрие необятно публикуван модел на съзнателно заличаване. Той е разследване на огромен и комплициран набор от аргументи, заради които множеството творби на египетското изкуство са били нарушени.
Изследванията на Блайберг в този момент се базират на наблюдения върху експонатите от галерия, наречена "Поразителна мощ: иконоборството в Древен Египет ". Селекция от предмети от сбирката на Музея на Бруклин ще пътува до Фондацията на изкуствата Пулицър. Сравняването на развалени скулптури и релефи, датиращи от 25-и век прочие Хр. до 21-ви век от пр.Хр. с непокътнати такива експонати демонстрира свидетелствата за политическите и религиозни функционалности на античните египетски артефакти - и за одобрената просвета на иконоборството, които са довели до тяхното осакатяване.
В нашата лична епоха сме привикнали да считаме национални монументи и други обществени прояви на изкуството за почтени за защита и предпазване. Наблюденията върху нарушената целокупност на египетските скулптури прибавят ново квантово измерение към нашето схващане за една от най-старите и най-дълготрайни цивилизации в света, чиято образна просвета в по-голямата си част остава непроменена в продължение на хилядолетия. Тази стилистична последователност отразява и директно способства за дългите интервали на стабилността на империята. Но нашествията от външни сили, битката за власт сред владетелите на династиите и други интервали на разтърсвания оставят белези и върху изкуството.
"Съвместимостта на моделите, при които се открива щета в скулптурата, допуска, че е целенасочена ", споделя Блайберг, като цитира безчет политически, религиозни, персонални и престъпни претекстове за вандализъм. Разпознаването на разликата сред инцидентни вреди и умишлен вандализъм се свежда до разпознаването на такива модели. ''Изпъкналият нос върху триизмерна скулптура елементарно се чупи'', признава той, само че периметърът на наблюденията се редуцира, когато той открива, че и плоските релефи също са със счупени носове.
За античните египтяни е значимо да се означи, че приписват могъщи сили на облиците човешкото тяло. Те вярвали, че същността на божеството може да населява облик на това провидение на земята, или, при положение на елементарни смъртни. Също по този начин считали, че част от душата на умрелия човек може да населява скулптура, вписана за този човек. Тези акции на вандализъм затова са били предопределени да "деактивират силата на облика ", споделя Блайберг.
Такава процедура наподобява изключително възмутителна за актуалните фенове на изкуството, разглеждайки от наша позиция египетските артефакти като майсторски творби на изобразителното изкуство, само че Блайберг бързо отбелязва, че "древните египтяни не са имали дума за " изкуство ". Те биха нарекли тези обекти "оборудване или средство''. ''Когато приказваме за тези артефакти като творби на изкуството'', сподели той, ''ние ги деконтекстуализираме''. И въпреки всичко тези хрумвания за силата на облиците не са присъщи за античния свят, отбелязва той, като се базира на нашата лична ера на слагане под въпрос на културното завещание и публичните монументи.
"Образите в общественото пространство са отражение на това кой има силата да опише историята на случилото се и какво би трябвало да се помни ", сподели Блайберг. "Свидетели сме на овластяването на доста групи от хора с разнообразни отзиви за това какво е вярното им интерпретиране. " ''Може би би трябвало да се поучим от фараоните; по какъв начин избираме да пренапишем нашите национални истории може да отнеме единствено няколко иконоборства'', заключава той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ