Как да възпитаме мъжа - I
Най-често любовната ладия се разрушава не от огромни катаклизми, а от най-обикновените битовизми. В този смисъл празното руло тоалетна хартия, може да се окаже доста по-голяма опасност за фамилното благополучие от съпружеската невярност. Докато към момента не споделяме битието си с обичания, постоянно се заричаме, че каквото и да става, няма да станем като “онези истерични дами ”, само че единствено след няколко месеца взаимно общуване, „ миличкият ” стартира да ни лази по нервите.
Навикът е като втора природа. Веднъж основан е доста мъчно да бъде изменен. Затова не би трябвало да одобряваме като персонална засегнатост, обстоятелството че за следващ път благоверният отваря пакета със захар, по този начин както не би трябвало (според нас) или захвърля чорапите си на пода. Той не ни прави на инат, даже най-вероятно не записва умишлено дейностите си. Затова е толкоз мъчно да разбере какво тъкмо ни нервира. Често даже ние самите се затрудняваме да разбираем, само че все пак продължаваме да се сърдим.
Всъщност не сме отговорни нито ние, нито обичаният. Причината за неразбирателството е късната възраст, в която нормално узряваме за фамилно гнездо – над 25-30 години. Дотогава към този момент сме си построили избрани привички и стремежът на другия да ни откаже от тях, одобряваме като посягане над личната ни персона. Сигурно постоянно сте чували от вашата баба, че вие сте тази, която би трябвало да се нагоди към мъжа. При нея това е станало леко и естествено, тъй като се е омъжила в нежната възраст преди 20. Тогава към момента характерът и възгледите за живота са неоформени, а навиците могат безболезнено да се моделират.
Днес обаче се случва тъкмо противоположното. Още преди да се задомят, дамите основават свое домакинство със строго открити правила. Затова мъжът е този, който би трябвало да се нагоди към тях. Но по какъв начин това да стане, без да посегнете на човешкото му достолепие? Обикновено ние дамите си служим с непрекъснати упреци. Този способ обаче е освен неефикасен, само че и напряко злотворен за връзките в двойката. Да пуснете всичко на самотек, с вярата да се получи от единствено себе си? Опасявам се, че в този случай, ще би трябвало да почакате до края на живота си. Необходима е друга тактичност.
Когато приказваме за образование, първият облик, които изниква в съзнанието ни е този на майката. Именно от нея би трябвало да вземем образец. От една страна тя възпитава детето си с самообладание и обич, от друга – не се помайва, ами от невръстната му възраст се залавя със задачата. Така и ние би трябвало да стартираме с възпитанието на обичания още от първия ден на взаимното общуване. Повечето дами се присещат за това по-късно, когато в мъжа към този момент е узряло твърдото разбиране, че миенето на чинии и другите домашен отговорности въобще не му влизат в работата. А оттук насетне да измененията тази настройка, би означавало междуполова война – борба, в която спечелили няма, а провокира единствено безсмислена неприязън и отчуждение.Продължава:
Как да възпитаме мъжа - II
Навикът е като втора природа. Веднъж основан е доста мъчно да бъде изменен. Затова не би трябвало да одобряваме като персонална засегнатост, обстоятелството че за следващ път благоверният отваря пакета със захар, по този начин както не би трябвало (според нас) или захвърля чорапите си на пода. Той не ни прави на инат, даже най-вероятно не записва умишлено дейностите си. Затова е толкоз мъчно да разбере какво тъкмо ни нервира. Често даже ние самите се затрудняваме да разбираем, само че все пак продължаваме да се сърдим.
Всъщност не сме отговорни нито ние, нито обичаният. Причината за неразбирателството е късната възраст, в която нормално узряваме за фамилно гнездо – над 25-30 години. Дотогава към този момент сме си построили избрани привички и стремежът на другия да ни откаже от тях, одобряваме като посягане над личната ни персона. Сигурно постоянно сте чували от вашата баба, че вие сте тази, която би трябвало да се нагоди към мъжа. При нея това е станало леко и естествено, тъй като се е омъжила в нежната възраст преди 20. Тогава към момента характерът и възгледите за живота са неоформени, а навиците могат безболезнено да се моделират.
Днес обаче се случва тъкмо противоположното. Още преди да се задомят, дамите основават свое домакинство със строго открити правила. Затова мъжът е този, който би трябвало да се нагоди към тях. Но по какъв начин това да стане, без да посегнете на човешкото му достолепие? Обикновено ние дамите си служим с непрекъснати упреци. Този способ обаче е освен неефикасен, само че и напряко злотворен за връзките в двойката. Да пуснете всичко на самотек, с вярата да се получи от единствено себе си? Опасявам се, че в този случай, ще би трябвало да почакате до края на живота си. Необходима е друга тактичност.
Когато приказваме за образование, първият облик, които изниква в съзнанието ни е този на майката. Именно от нея би трябвало да вземем образец. От една страна тя възпитава детето си с самообладание и обич, от друга – не се помайва, ами от невръстната му възраст се залавя със задачата. Така и ние би трябвало да стартираме с възпитанието на обичания още от първия ден на взаимното общуване. Повечето дами се присещат за това по-късно, когато в мъжа към този момент е узряло твърдото разбиране, че миенето на чинии и другите домашен отговорности въобще не му влизат в работата. А оттук насетне да измененията тази настройка, би означавало междуполова война – борба, в която спечелили няма, а провокира единствено безсмислена неприязън и отчуждение.Продължава:
Как да възпитаме мъжа - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ