Близо 8 месеца са нужни на мозъка да се възстанови след спиране на алкохола
Научното проучване, оповестено в сп. Alcohol, преглежда мозъчната кора и процеса на възобновяване ѝ след прекъсване на алкохола. Разгледани са 34 района в кората и тяхното положение, проследени с магнитно резонансно изображение (MRI). И при всичките кортикални райони се следи по-бърз ритъм на смяна в дебелината от 1 седмица до 1 месец след прекъсването на използването на алкохол, след което процесът забавя до постигане на 7,3 години. Учените регистрират също, че намаляването с времето на удобния резултат има отношение към хипертонията и дислипидемията. Пушачите също влизат в тази категория, което значи, че прекъсването на тютюнопушенето също може да способства за възобновяване на дебелината на кортекса.
Тези резултати дават тласък и ново схващане за възобновяване на мозъка при алкохолно подвластни. Но до момента в който проучването косвено изяснява за какво волята за надзор върху алкохолната консумация е отслабена при постоянно пиещите, то психолозите остават леко скептични.
Алкохолизмът, с изключение на заболяване е поведенчески и психично подвластно положение. Подобно на наркоманите и тези хора търпят същите изкушения на добития табиет и смяна на средата е първото, което учените предлагат, до момента в който трае възстановителния интервал. Приказката за навикът като втора природа кореспондира и с възприятието на възвишеност и задоволство, което алкохолът провокира посредством резултатите си. Макар и употребен необятно като антидепресант, по природа алкохолът е депресант и продължителната му приложимост прави човек равнодушен, отсъстващ от дейния живот, некадърен да взима решения, които изискват вдишване на отговорност и на един по-късен стадий неудовлетворението се трансформира в експанзия или автоагресия. Промяната на личността пък са разследване на химическите промени, които настъпват в мозъка от непрекъснатата интоксикация. И това, че тези научни данни дават извънредно огромна вяра за реабилитация на алкохолно подвластните в дейния живот, е належащо да се построи цяла система от подкрепяща среда, която да съпътства индивида по пътя му към същинското изтрезняване - това, в което се е трансформирал животът му.
Тези резултати дават тласък и ново схващане за възобновяване на мозъка при алкохолно подвластни. Но до момента в който проучването косвено изяснява за какво волята за надзор върху алкохолната консумация е отслабена при постоянно пиещите, то психолозите остават леко скептични.
Алкохолизмът, с изключение на заболяване е поведенчески и психично подвластно положение. Подобно на наркоманите и тези хора търпят същите изкушения на добития табиет и смяна на средата е първото, което учените предлагат, до момента в който трае възстановителния интервал. Приказката за навикът като втора природа кореспондира и с възприятието на възвишеност и задоволство, което алкохолът провокира посредством резултатите си. Макар и употребен необятно като антидепресант, по природа алкохолът е депресант и продължителната му приложимост прави човек равнодушен, отсъстващ от дейния живот, некадърен да взима решения, които изискват вдишване на отговорност и на един по-късен стадий неудовлетворението се трансформира в експанзия или автоагресия. Промяната на личността пък са разследване на химическите промени, които настъпват в мозъка от непрекъснатата интоксикация. И това, че тези научни данни дават извънредно огромна вяра за реабилитация на алкохолно подвластните в дейния живот, е належащо да се построи цяла система от подкрепяща среда, която да съпътства индивида по пътя му към същинското изтрезняване - това, в което се е трансформирал животът му.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ