Национална стачка обявиха зърнопроизводители от цялата страна, притеснени, че вносът

Национална стачка оповестиха зърнопроизводители от цялата страна, обезпокоени, че вносът на пшеница и други зърнени култури от Молдова и Украйна в миг на дейна беритба, ще навреди на самите тях. Напрежението и опълчването се обостриха и по тази нажежена линия.

В обществените мрежи се поведоха следващите кавги и кавги по тематиката. Някои нарекоха производителите на хляба ни „ субсидоеди ” – по тази причина, че има зърнопроизводители, които употребяват в активността си разнообразни целеви евро дотации.

Други отвърнаха на първите, че те пък са „ грантоеди ”, които също употребяват непознати парични порции, само че без да вършат добавена стойност, а единствено за персонални облаги.

Не са малко и феновете на конспирациите и диванните „ специалисти ”, които завидяха от пред екрана на земеделците, че били „ арендатори ”, че карали лъскави джипове и впрочем  излияния на хора, които евентуално в никакъв случай не са стъпвали на равнищата и не биха поели отговорност за производството на два житни класа.



Какво се случва на полето и по какъв начин страната пази националните ползи на нашите зърнопроизводители?

Потърсих мнението на един подобен производител от Шуменско – Веско Божанов. Ето какво сподели той:

„ Според мен управленците от Министерството на земеделието, и на всички други по веригата, са национални предатели. Те ще закрият сектора, в случай че публично незабавно не разгласят, че ще регламентират ясни правила за вноса на пшеница от Молдова и Украйна, която е от реколтата предходната година. Този импорт е освободен от данъчни данъци и не се прави никакъв фитосанитарен надзор.

Нас ни вършат на луди от инспекции, заверки, доказателства от къде вземаме посеви, с какво ги третираме, по какъв брой пъти и така нататък.Според доста сътрудници, към този момент имало концепция да се смеси зърното от безконтролния импорт с нашето, в следствие ще стане цялостна каша без никакво качество. Това ще ни смъкна имиджа на държава-производител на хлебна пшеница с високо качество. След което едва ли ще ни потърсят купувачи от Франция, Испания и други развити европейски страни.

Застрашени сме и от това, че през в края на август ние теглим заеми, които можем да обезпечим със стоката си и да подсигуряваме нужните падежи, плюс лихвите по главниците. Търговците знаят, че междинните производители с по два склада, които отглеждаме по 4 култури, играем малко тото, тъй като не можем да ги смесваме. Сега би трябвало да продадем на зелено слънчоглед, с цел да имаме по-малка нужда от складова база. Другият вид е да продадем пшеницата, с цел да имаме складова наличност. Ако не можем да продадем и двете култури, а през септември пристигна и реколтата от царевицата, тогава към този момент става рисково за нас. Ако оставим царевицата до Нова година на полето, има заплаха от обири и разруха на труда ни.

Тази година имаше огромен късмет за междинните производители като мен, тъй като добивите са положителни, качеството е на равнище. Но...ето по тази причина споделям, че тези, които са взели решение да внасят продукция извън, са национални предатели.



Зърнопроизводството в двете представени страни, даже в изискванията на военни дейности, там е доста по-евтино, в сравнение с тук. Защото там и семената, и торовете, и тракторите са си локално произвеждане. Докато ние тук всичко внасяме, с цел да произвеждаме и това неизбежно оскъпява процеса.

В съсипията на сектора в този момент има и политика, и стопанска система, и джамбазлък.

Сигурен съм, че някои хора ще си изпълнят банковите сметки на наш тил, тъй като не е ясно дали ние ще можем да се издължим на банките. И следващата година няма да ни дадат опция да завъртим идващият цикъл.

Тъжно, безнадеждно, тъпо е всичко това.

Нямам визия по какъв начин ще реагират хлебопроизводителите, дали ще отстояват качеството на брашното за своите произведения, или ще вземат от по-евтиното вносно без никаква гаранция за качество.

Румънците по какъв начин взеха решение този проблем?

Държавата там подписва контракти с вносителите на освободените количества пшеница годишна продукция 2021 от Украйна, в която не се знае какво има. В тези контракти категорично се не разрешава доставките извън да се смесват с тяхната лична годишна продукция. Има и уговорка, който задължава колкото се купува извън, толкоз да се изкупува и от локалните производители. А тук родните производители – кучета ги яли, както споделя народът ни. ”

Това е ситуацията. И в този момент, и преди по нашите географски ширини спасяването на давещите се, е в техните лични ръце.

За кого е чудно тогава, че  все повече хора не почитат институциите, админите, политиците - никого и нищо...