През 2023 Турция може да е друга
Настъпи ли краят на Ердоган и партията му? Още не. Но упадъкът на ПСР ще се форсира, тъй като тя губи младите турци. Ако ПСР не промени политиката си, скоро ще бъде единствено една дребна партия в консервативния Централен Анадол, написа Райнер Херман от Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Загубите на турската ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на локалните избори предходната неделя демонстрират ясно едно: апогеят ѝ към този момент е надалеч в предишното. Няма я към този момент онази лекост, с която ПСР печелеше съвсем всички избори от основаването си през 2001 година насам. В изборната борба този път нямаше и диря от пристрастеността, с която нейните функционери и претенденти се бореха в предишното.
Сериозно предизвестие за Ердоган
След изборите Ердоган държа обичайна си тирада от балкона на партийната централа. По негово предпочитание до него застанаха само брачната половинка му Емине и представителя му Алтун. При визитата си в партийната централа в Истанбул на идващия ден Ердоган не поздрави нито един партиен функциинер. Дори и единствено поради това тези функционери трябваше да апелират изборите в Истанбул. За да се спасят.
Всичко това не значи, че е настъпил краят на ПСР и нейния ръководител Реджеп Тайип Ердоган. Защото локалните избори не трансформират разпределението на властта в Анкара. През последните пет години турците гласоподаваха шест пъти. А идващите избори ще се проведат чак след четири години. Следователно Ердоган има още четири години време, с цел да стори това, което чакат турците. Парламентът също не съставлява някаква заплаха: в него ПСР има устойчиво болшинство - с помощта на съюза с националистическата Партия на националното деяние.
И въпреки всичко: изборите бяха мощен сигнален изстрел, който дълго няма да отзвучи. Ердоган би трябвало да промени политиката си, а партията му е длъжна да се обнови и да се завърне към реформаторските си идеали от основаването си. В противоположен случай на идващите избори тя най-вероятно ще се провали. Те ще се проведат през 2023 година, когато Турската република става на 100 години.
Ако ПСР не се промени...
Четири рискове грозят Ердоган и партията му. Първо: партията загуби предходната си жизнеспособност. Тя към този момент не се бори, няма цел и не знае накъде желае да води Турция. Второ: затова вътрешнопартийните дисиденти към някогашния министър на стопанската система Али Бабаджан и някогашния президент Абдуллах Гюл желаят да основат нова партия, която да се опира на правилата на остарялата ПСР. Трето: най-голямата опозиционна партия - Републиканската национална партия - получи мощен подтик с триумфите си на локалните избори. В очите на доста турци тя още веднъж се трансформира в опция на ПСР. Четвърто: с досегашната си политика ПСР ще жъне все по-малко триумфи. Защото за последните 10 години турската юноша се промени. Особено в градовете.
Групата на турците сред 15 и 29 години стана по-модерна и световна в съпоставяне със същата възрастова група отпреди едно десетилетие. Младите турци през днешния ден познават единствено Ердоган и партията му. И ги отхвърлят от ден на ден и повече. Защото политиката на ПСР не дава отговор на виталния жанр на младото потомство.
Ако Партията на справедливостта и развиването не се преоткрие, скоро ще престане да бъде национална партия и ще се трансформира в дребна политическа групировка в консервативния Централен Анадол.
Загубите на турската ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на локалните избори предходната неделя демонстрират ясно едно: апогеят ѝ към този момент е надалеч в предишното. Няма я към този момент онази лекост, с която ПСР печелеше съвсем всички избори от основаването си през 2001 година насам. В изборната борба този път нямаше и диря от пристрастеността, с която нейните функционери и претенденти се бореха в предишното.
Сериозно предизвестие за Ердоган
След изборите Ердоган държа обичайна си тирада от балкона на партийната централа. По негово предпочитание до него застанаха само брачната половинка му Емине и представителя му Алтун. При визитата си в партийната централа в Истанбул на идващия ден Ердоган не поздрави нито един партиен функциинер. Дори и единствено поради това тези функционери трябваше да апелират изборите в Истанбул. За да се спасят.
Всичко това не значи, че е настъпил краят на ПСР и нейния ръководител Реджеп Тайип Ердоган. Защото локалните избори не трансформират разпределението на властта в Анкара. През последните пет години турците гласоподаваха шест пъти. А идващите избори ще се проведат чак след четири години. Следователно Ердоган има още четири години време, с цел да стори това, което чакат турците. Парламентът също не съставлява някаква заплаха: в него ПСР има устойчиво болшинство - с помощта на съюза с националистическата Партия на националното деяние.
И въпреки всичко: изборите бяха мощен сигнален изстрел, който дълго няма да отзвучи. Ердоган би трябвало да промени политиката си, а партията му е длъжна да се обнови и да се завърне към реформаторските си идеали от основаването си. В противоположен случай на идващите избори тя най-вероятно ще се провали. Те ще се проведат през 2023 година, когато Турската република става на 100 години.
Ако ПСР не се промени...
Четири рискове грозят Ердоган и партията му. Първо: партията загуби предходната си жизнеспособност. Тя към този момент не се бори, няма цел и не знае накъде желае да води Турция. Второ: затова вътрешнопартийните дисиденти към някогашния министър на стопанската система Али Бабаджан и някогашния президент Абдуллах Гюл желаят да основат нова партия, която да се опира на правилата на остарялата ПСР. Трето: най-голямата опозиционна партия - Републиканската национална партия - получи мощен подтик с триумфите си на локалните избори. В очите на доста турци тя още веднъж се трансформира в опция на ПСР. Четвърто: с досегашната си политика ПСР ще жъне все по-малко триумфи. Защото за последните 10 години турската юноша се промени. Особено в градовете.
Групата на турците сред 15 и 29 години стана по-модерна и световна в съпоставяне със същата възрастова група отпреди едно десетилетие. Младите турци през днешния ден познават единствено Ердоган и партията му. И ги отхвърлят от ден на ден и повече. Защото политиката на ПСР не дава отговор на виталния жанр на младото потомство.
Ако Партията на справедливостта и развиването не се преоткрие, скоро ще престане да бъде национална партия и ще се трансформира в дребна политическа групировка в консервативния Централен Анадол.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ