Настана време за паркове, настана пак време за войни. От

Настана време за паркове, настана отново време за войни. От форумите и обществените мрежи бойното поле се трансферира навън. Но вместо искрено заяждане и мятане на обиди и присъди, както е всекидневно за анонимното сякаш другарство онлайн, навън войните се водят с неодобрителни погледи, шушукане и въртене на очи. На групички или по единично - напрежението на другояче радостните люлки и пейки от време на време се реже с нож. Разбира се, нерядко има и битки на висок научен звук.

Моите деца поотраснаха, само че откогато бяха дребни и вършеехме с тях по паркове и площадки, до в този момент, когато моите приятелки имат дребни бебета и на драго сърце извозвам с тях някой час откакто взема децата от градина и учебно заведение, виждам едно и също - войни сред майки.

Как си хранят децата
Как са облекли децата
Какви играчки носят или не носят
Как си гледат или не си гледат децата

Не разбирам за какво е това наказание и разискване. Детската площадка е територия, на която се сблъскват способи на образование, хранене, обгрижване, само че за децата ли става дума или за нас самите? Когато ние считаме, че отглеждаме детето си по най-правилния метод и знаем, че сме прави, за какво атакуваме другите майки за същото?

“За гърнето, биберона, преварената вода, хомеопатията, яслата, кърменето, здравословното хранене, играчките, възпитанието, общуването, прохождането, проговарянето - съпоставения, подчертаване, укори... ”

За мен всичко е въпрос на нерешителност и ниска самокритика, на противоположната везна на които са нараснало его и планиране върху детето на личните си триумфи или неуспехи, действителни или мислени.

Една уверена майка няма да се интересува друга по какъв начин храни детето си, само че ще й изясни със спокоен звук, че не желае да предлага на нейното царевични пръчици. Тя би си тръгнала от тази обстановка, в случай че не се позволи, вместо да трансформира разбиранията на другата майка какъв брой са нездравословни пръчиците.

Една уверена майка няма да прави забележки на непознатото дете, че дърпа играчка от ръцете на нейното, а ще потърси подпомагане от другата майка да решат дружно обстановката и да я трансфорат във възпитателна. Тя би си тръгнала от тази обстановка, в случай че не откри поддръжка.

Една уверена майка ще знае, че всеки има лимит на опциите си, че се оправя както откри за добре в развъждането на детето си. Тя би била толерантна към другите, без да назидава, поучава и осъжда. Но тя би държала на правилата си със ненатрапчиво успокоение и непоколебимост, а това е в действителност което впечатлява и би могло да внесе смяна.

Една уверена майка няма да дава непоискани препоръки, да назидава и да акцентира своя метод като най-хубавият. Тя ще попита за особеното от нейното, ще отговори, когато я питат и ще поддържа, в случай че се търси това от нея. С времето от ден на ден се вижда, че има по-сложни проблеми от биберона.

Не всички майки са по този начин, а и не е нужно - разнообразни сме. Като споделям " уверени майки ", съм изцяло наясно и по себе си, че родителството е непрекъсната битка за тази убеденост и самочувствие, само че даже те няма да доближат равнищата на нашата тревога. Никой не е толкоз убеден. Всяка майка се бори със своите страхове, минава през своя си пъкъл и даже да ни нервират някои мнения и жестове, не е наложително да отвръщаме на тях. И най- " печените " крият паники и се чудят дали постъпват вярно.

“Извели сме детето да поиграе с другите деца, да потича на въздух, а не да се потвърждаваме пред някого. Нека не се осъждаме, а да учим една от друга. Нека споделяме опит, вместо да се разясняваме зад рамо. Да не се назидаваме, а да поддържаме. ”