Нашата най-голяма свобода, нашият най-неизчерпаем извор на сила Бог не

Нашата най-голяма независимост, нашият най-неизчерпаем извор на мощ

„ Бог не пита никого дали ще одобри живота, който му вдъхва. В случая няма място за персонален избор. Длъжен си да приемеш живота. От теб зависи само по какъв начин ще го живееш. “ ~ Хенри Уорд БИЙЧЪР

Коя е тази наша свобо­да, този наш изобилен извор на мощ? Това е способността ни да избираме. Бях към този момент в колежа, когато започнах последователно да осъзна­вам, че точно тази наша дарба е разковничето на живо­та. В класа ни се случи нещо, което ме накара да погледна на живота по друг метод. Посещавах Йезуитския лицей към университета на Сан Франциско, където от студентите изисква­ха всеки учебен срок да карат курс и да държат изпит по филосо­фия. Йезуитите - медал на католически учени свещеници - са доста мощни във философията. Те ни споделяха, че желаят да ни на­учат да мислим, преди да навлезем в света. И се бяха захванали хубавичко с тази задача. Всеки ден ни предизвикваха да разсъжда­ваме за Бога, живота, света и мястото на индивида в него. От нас се искаше да пишем съчинения за смисъла на живота и на чо­вешкото битие. Дебатирахме по въпросите за положителното и злото, за прегрешението и праведността. Тежък материал, само че страхотна подготовка за живота. Научавахме се да разбираме по-добре живота, да го одобряваме подобен, какъвто е, и да се оправяме с него по-ефективно. И да, фактически, научавахме се по какъв начин да мислим.

В оня ден, който прекатурна възгледите ми за живота, во­дехме спор за съществуването на Бога. По едно време един от състудентите ми насочи предизвикателство към преподавате­ля с въпрос, който бях чувал безчет пъти: „ Щом като Бог е тол­кова добър и всевластен по какъв начин по този начин разрешава цялото това страда­ние на хората? Защо не ни е направил по този начин, че да сме здрави и щастливи през целия си живот? “ Преподавателят наподобява очак­ваше този въпрос. Никога няма да не помни отговора му: „ Ако Бог ни беше основал такива, всички ние нямаше да бъдем освен това от кукли на конци. Той щеше да ни дърпа конците и ние нямаше да имаме безусловно никаква автономия и власт над съдбините си. Да, в действителност, нямаше да ни се постанова да из­питваме болежка и мъчителни преживявания. Но пък без тях също по този начин в никакъв случай нямаше да познаем същинските триумфи и наслади на живота. Нямаше да има причина да търсим и да откриваме смисъл и цел на съществуването си на този свят. Щяхме да бъдем безмозъчни, програмирани роботи. Бог е направил нещо доста по-добро. Сътворил ни е със свободна воля. Дарил ни е с жи­вот, а след това ни е дарил и със свободата независимо да ре­шаваме по какъв начин да го живеем и какво да създадем с него. Дал ни е власт да избираме личния си път. “

Свободата да решаваме, властта да избираме - какъв изклю­чително важен урок за живота беше това! И какъв брой е тъпо, че толкоз доста хора по света по този начин и в никакъв случай не осъзнават своята невероятна независимост, нито употребяват своята голяма власт. При­знавам си, че даже откакто получих този скъп урок в ко­лежа, аз самият на няколко пъти го подцених. За страдание, не постоянно прилагаме уроците, които са ни преподали. Спомням си по какъв начин единствено преди няколко години, когато животът ми изглеж­даше изцяло излязъл от релси, винях за това събитията, неприятния си шанс, всякакви хора. После попаднах на думите на Хен­ри Уорд Бийчър, които цитирах при започване на тази глава, и те ми подсетиха, че съм роден със свободна роля. Не неприятните об­стоятелства, не неприятният шанс, не неприятните хора бяха причина за това, че се усещах трагичен. Причината беше в неприятния ми персонален избор в една или друга обстановка. Нямах надзор върху събитията, само че пък разполагах със свободата и властта да изби­рам по какъв начин да отвръщам на тях. Когато поех отговорността да пол­звам тази своя независимост на избора, животът ми стана надалеч по- задоволителен.

Откриване на благоприятни условия за избор

Знаете ли, че сред човешките същества и животните има единствено няколко разлики? Независимо дали наблюдавате домаш­ното си куче, слона в зоопарка или някой планински козел, ще видите, че те в действителност вършат едно и също. Животните се хра­нят, спят, търсят си заслон и се развъждат. Всички тези дейс­твия са резултат на инстинкти. Съществуването на животните е направлявано напълно от техните инстинкти. Единствената им цел в живота е да оцелеят. Те реагират на заобикалящия ги свят, като средата, в която живеят, обуславя държанието им. Затова и елементарно могат да бъдат дресирани.

Е, по какво се отличаваме ние от тях? Имаме същите елементи на тялото и функционалности на организма. Подвластни сме на същите първоначални потребности и на инстинкта за оцеляване. Също като животните и ние реагираме на това, което се случва в света око­ло нас, и си разрешаваме да се оставим средата да дефинира по­ведението пи. И без значение дали ни харесва да го признаем или не, ние също елементарно можем да бъдем дресирани. Единствената разлика сред човешките същества и животните е в това, че за нас не е наложително да живеем по този метод. Защото ние, хората, притежаваме и още нещо, с изключение на инстинкти: способност­та да избираме. Именно това отличава човешките същества от животните. И в случай че не използваме тази своя дарба, разли­чията посред ни се стопяват съвсем изцяло. Защото следователно не вършим нищо друго, с изключение на да оцеляваме. Вместо да живеем, ние просто съществуваме.

Изходната точка към един по-щастлив и задоволителен живот е да осъзнаем, че разполагаме с благоприятни условия за избор. Тъжното е, че мнозина в никакъв случай не го схващат. И защото гово­рим за Америка, американците живеят в страна, която предлага повече независимост на избора от всяка друга на света, само че са като зат­ворници, оковани от събитията. Винаги ме изумяват изви­ненията, които си намират хората, с цел да не се възползват от пре­доставяните им от живота нови благоприятни условия за избор: не разпо­лагам с задоволително пари, нямам време, събитията са непод­ходящи, имам неприятен шанс, времето е неприятно, прекадено съм умо­рен, нямам въодушевление и какви ли не измислици. Истината обаче е, че те просто не виждат своите благоприятни условия. Все едно да си затворен някъде и в джоба ти да има ключ, с който можеш да се освободиш, само че в никакъв случай да не го използваш просто тъй като не знаеш, че той е там. Разберете, че разполагате с доста повече благоприятни условия за избор, в сравнение с въобще можете да си предста­вите. Разковничето е в това да осъзнаете, че те съществуват - все­ки ден и всеки момент от вашия живот. Личният избор, а не случай­ността дефинира по какъв начин живеем. Най-важното е не това какво ни се случва, а по какъв начин се оправяме с това, което ни е сполетяло. Най-ва­жен е персоналният ни избор - по какъв начин да възприемаме и по какъв начин да постъпва­ме във връзка с едно или друго нещо в живота ни.

Животът е низ от благоприятни условия за персонален избор

Едип вероятен мироглед за живота е да го възприемаме като ежедневни серии от благоприятни условия за персонален избор. В действител­ност, това е най-здравословният и най-тонизиращият метод на мислене, с който човек да стартира всеки собствен ден на този свят. От мига, когато се събудим заран, досега, когато вечер легнем да спим, ние непрестанно вършим един или различен избор. А в случай че не го вършим ние самите, то значи някой различен или нещо друго го прави вместо нас.

Една от най-фаталните неточности, които хората позволяват, с да си мислят, че животът е едно огромно „ би трябвало да “. Трябва да хо­дят на работа, би трябвало да вървят на учебно заведение, би трябвало да пазару­ват, би трябвало да се подстрижат, би трябвало да се провеждат за едно или друго, би трябвало да вършат милион какви ли не неща. Истина­та обаче е, че ние не би трябвало да вършим каквото и да било. Ня­кои неща са от голяма важност и в действителност е добре да бъдат свърше­ни, само че никой от нас не е длъжен да ги прави.

Винаги се удивлявам какъв брой настоятелно стартират да ми възра­зяват хората, когато им споделям, че вършат всичко по собствен персонален избор. Те са затънали по този начин крепко в житейската философия „ би трябвало да “, че им е извънредно мъчно да се откажат от нея. Неотдавна преподавах тази идея на група възпитаници от гор­ните класове на гимназията - в курса по логика на психиката, който изу­чаваха по избор. Дадох им следния образец: „ Тази заран ва­шият персонален избор е бил да дойдете на учебно заведение. “ И бях подготвен да се обзаложа на месечната си заплата какъв ще бъде първият отговор. Оказах се прав естествено. Един от най-будните ми уче­ници незабавно възрази: „ Как ли пък не, персонален избор! Трябваше да дойда на учебно заведение. “ „ Не, никой не те е принуждавал да го направиш. Избрал си да дойдеш. “ Както и чаках, момчето се зае да ми изрежда всички ужасяващи неща, които биха му се слу­чили, в случай че не отиде па учебно заведение: класната му ще се обади на ро­дителите му, те ще му се карат и ще му четат конско, евентуално ще го санкционират, триумфът му ще се намали и така нататък. Когато свърши, аз му споделих: „ Именно. И ти си направил своя избор. Из­брал си да дойдеш на учебно заведение, вместо да понесеш всички тези последствия, в случай че не беше пристигнал. Но при всички положения си разполагал със свободата да направиш този избор. Някои от тво­ите съученици отсъстват. По една или друга причина, те са из­брали през днешния ден да не дойдат на учебно заведение. Някой евентуално е избрал да поспи по-дълго, различен е рошил да си даде през целия ден почивка, трети е предпочел да заседне в сладкарницата. Докато твоят ли­чен избор е да си в клас. “

Със идващите си думи момчето ми оказа помощ да стигна до същината на този житейски урок: „ Но то е същото, единствено че по­гледнато от по-различен ъгъл! “ „ Благодаря! - отговорих търже­ствено. - Точно това желая да научите: да възприемате всеки ден от живота си точно по този метод - като безконечен низ от благоприятни условия за избор, а не от принуди в стила на „ би трябвало да “. Във всеки един миг от живота си ние сме свободни да изби­раме по какъв начин да мислим и по какъв начин да постъпваме. Бог ни е дарил със сво­бодна воля. И никой не може да ни отнеме тази независимост и пра­вото ни на персонален избор. Винаги, когато пожелаем, можем да про­меним направлението на живота си, тъй като всичко, което пра­вим, е плод на нашия персонален избор. Колкото и да твърдим, че „ би трябвало “ или че сме „ принудени “ да вършим едно или друго, ис­тината е, че всичките ни мисли, решения и действия са наш ли­чен избор. Това е простичко, само че велико изобретение. Защото кога­то осъзнаем, че всичко, което вършим, с плод на персоналния ни из­бор, започваме да поемаме по-голяма отговорност за своя жи­вот и да упражняваме по-ефективен надзор върху него. Ние сме плод на личния си избор. 

От: „ Златните думи “, Хал Ърбън, ИК „ Кръгозор ”, 2005 година
Снимка: