Анализаторът Пламен Димитров: Европа може да мине без руски газ, но ... след 4-5 години
Нападението на Русия против Украйна на 24 февруари т. година усложни още повече обстановката с газовите доставки за страните от Европейския съюз. Причината за това е, че Русия е главен вносител на газ в Европейски Съюз, през 2021 година от там са пристигнали към 155 милиарда куб. м, което е почти 45% от целия импорт на Съюза. И в добавка - една четвърт от съветския газ за Европа в този момент минава директно точно през украинската преносна мрежа.
Веднага след началото на войната в Украйна Европейският съюз наложи огромни стопански наказания на Русия. Те не включват възбрана за покупка на съветски газ и петрол, само че стратегическият курс на Европейски Съюз е към понижаване на енергийната взаимозависимост от Москва. На 8 март т. година ЕК разгласи проект, съгласно който Европейски Съюз би трябвало да стане самостоятелен от съветските енергийни доставки до 2030 година, като задачата е още до края на 2022 година вносът на газ от Русия да бъдат понижени с две трети.
Брюксел залага на дейности в две съществени посоки – първо, диверсификация на газовите доставки посредством импорт на повече неруски полутечен и тръбопроводен газ, и второ, понижаване на употребяваните размери природен газ посредством замяната му с биометан и водород, посредством изтласкването му от електроенергийната сфера за сметка на вятърни и слънчеви централи, както и посредством повишение на енергийната успеваемост.
И по този начин – от кое място и по кое време могат да дойдат спомагателни размери газ, които да заменят доставките от „ Газпром “? Най-големите производители на тази суровина в международен мащаб са американците, Русия е на второ място, следвана на огромна отдалеченост от Иран, Катар, Австралия и Норвегия. Съединени американски щати са първата страна, която изниква в съзнанието на европейците, когато търсят сурогат на съветския газ. В последните няколко години американският енергиен бранш претърпя удивителна промяна, провокирана от шистовата гражданска война. Съединени американски щати се трансфораха от чист вносител в експортьор на природен газ.
На 25 март т.г. след среща в Брюксел президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен оповестиха, че са се договорили в границите на 2022 година страните от Европейски Съюз да получат в допълнение 15 милиарда куб. м американски газ. Предполага се, че думата „ в допълнение “ значи, че тези 15 милиарда куб. м ще се прибавят към базата от 22 милиарда куб. м, колкото е бил износът от Съединени американски щати за Евросъюза през 2021 година Тук обаче би трябвало да се подчертае, че в Съединени американски щати с енергиен бизнес са занимават единствено частни компании. Правителството на страната не може да подреди на нито една от тях къде и какъв брой газ да продава. Затова сделката сред Байдън и Урсула фон дер Лайен би трябвало да се преглежда единствено като изложение на планове. Администрацията във Вашингтон би могла да спомага за увеличение на газовия експорт към Европа единствено косвено – посредством облекчение на регулациите за рандеман на газ и за градеж на експортни терминали и посредством ускорение на процеса на издаване на разрешителни.
Иначе потенциалът на Съединени американски щати за експорт на газ пораства стремглаво през последните години. През 2021 година той доближава 100 милиарда куб. м. Увеличението по отношение на 2020 година е 50%. Износните терминали са работили със 102% от номиналния и 89% от пиковия си потенциал. От Вашингтон предвиждат, че с добавката на новите експортни мощности, потенциалът на страната за експорт в края на 2022 година ще доближи 393 млн. куб. м на ден, което прави над 140 милиарда куб. м годишно – число, което е съпоставимо (макар и по-малко) с размера на износа на „ Газпром “ за Европейския съюз.
Трябва да се има поради обаче, че Източна Азия е главната дестинация за американския полутечен газ. През 2022 година износът му към Европа ще нарасне, само че незадоволително, с цел да докара до осъществяване на задачата за понижаване на вноса на съветски газ в Европейския съюз с две трети. Обявените от Байдън и Урсула фон дер Лайен 15 милиарда куб. м в допълнение за 2022 година може да бъдат достигнати, въпреки и не поради политическата воля на Вашингтон и Брюксел, а поради пазарната обстановка. Но 15 милиарда са единствено 9-10% от размера, обезпечен от Русия през 2021 година Неизбежното повишение на търсенето в Европа обаче ще подтиква американските бизнесмени и е доста евентуално в средносрочен проект – до 4-6 години в Съединени американски щати да проработят нови експортни терминали, което да способства значително за приближаването на Европейския съюз до задачата за отвод от съветски газ до края на десетилетието.
Европа към този момент обръща взор и към другия огромен състезател на световния пазар на полутечен природен газ – Катар. В териториалните води на тази арабска страна е ситуирано най-голямото газово находище в света. Катарският газов експорт се осъществя по море с танкери. Днес „ Катаргаз “ има най-големия флот от газови танкери в света. Съдовете са 45 като са поръчани още 100 нови за общо 19 милиарда $. В момента на два стадия се осъществя план за значително повишаване на газовия рандеман от най-голямото катарското находище. Предвижда се индустриалният потенциал да се усили с 64% до 2027 година Първите нови мощности ще стартират да влизат в употреба още при започване на 2025 година Освен това „ Катар енерджи “ е притежател на 70% от един от най-големите планове за експорт на полутечен газ в Съединени американски щати - терминалът Golden Pass, който би трябвало да проработи през 2024 година, с цел да доближи потенциал от 16 млн. т през 2026 година
Катар продава своя полутечен газ най-вече по дълготрайни контракти като цените са обвързани с нефтените котировки. Затова оптималният спомагателен размер катарски газ, който може да стигне до европейските пазари през 2022 година, е не повече от 8-10 милиарда куб. м. Останалата част от катарския експорт е резервирана с дълготрайни контракти, които не могат да бъдат нарушени.
В момента има 85 милиарда куб. м годишно катарски газ, който ще излезе на пазара до 2027 година и към момента не е запазен от купувачи с дълготрайни контракти. В идващите 4-5 години изтичат огромна част от съществуващите дълготрайни контракти на Катар за експорт на газ и някои от тях несъмнено няма да бъдат продължени. Това е златен късмет за европейските страни да намерят сурогат на доставките от Русия.
Със сигурност Източна Азия ще остане главната дестинация на катарския газов експорт, само че Доха няма нищо срещу да диверсифицира своя износ като в идващите години усили доставките за Европа. Катарците обаче слагат три условия за това. Първо, европейските клиенти да се задължат да не препродават катарския газ. Второ, „ Катар Енерджи “ държи на дълготрайните контракти и не желае да играе на спот пазарите в Европа. И трето – Европейската комисия да приключи следствието на комерсиалните политики на Катар в Европейски Съюз, което стартира през 2018 година Последното изискване е елементарно изпълнимо – през февруари т.г. Брюксел към този момент даде знак, че ще се откаже от това следствие.
През тази година вносът на азербайджански газ в Европа по Южния кулоар на Европейски Съюз може да нарасне нищожно – с 1-2 милиарда куб. м, а в вероятност с още 5-6 милиарда куб. до края на десетилетието. Сериозни размери европейците получават и от Алжир, само че през 2022 година те няма да се усилят, поради алжирско-мароканския политически спор, който блокира газопровода от Алжир през Мароко до Испания. Въпреки големият си капацитет, Иран към този момент не може да бъде включен в европейското газово уравнение, защото е под американски наказания и се нуждае от време и големи вложения, с цел да стартира в миналото да изнася газ към Европейски Съюз.
Европейският съюз би могъл да разчита на увеличение на доставките на газ с 10-12 милиарда куб. м през 2022 година за сметка на повишение на добива в Норвегия, Англия и вероятно в Нидерландия.
И по този начин, общата сметка демонстрира, че до края на 2022 година Европейският съюз може да замести най-много 20-25% от газа, който в този момент получава от Русия. Трябва да се има поради, че потенциалът на всички терминали за импорт на полутечен газ в Европейски Съюз е към 160 милиарда куб. м годишно и през предходната година към половината от него е бил претрупан. Предстои обаче градежът на голям брой нови терминали. На първо място в Германия, която в този момент няма нито един, само че възнамерява да построи два стационарни и да наеме няколко плаващи газови терминала.
До 4-5 години газовата взаимозависимост на Евросъюза от Русия може да бъде понижена до най-малко. Някои страни без изход на море и с обичайно близки връзки с „ Газпром “, като Унгария и Австрия несъмнено ще продължат да получават съветски газ, само че като цяло Европейски Съюз няма да бъде сериозно подвластен от руснаците. Газопроводът „ Северен поток-2 “, който по този начин и не проработи, към този момент може да бъде нарязан за скрап. Украйна ще изгуби опцията да транзитира съветски газ. Изолацията на Русия би могла да се трансформира в късмет за Турция, която не счита да се отхвърля от съветския газ и е в позиция да си издейства преференциални цени, възползвайки се от големите усложнения на „ Газпром “.
Преориентирането на европейците към различни снабдители значи изваждането от пазара на съществени размери съветски газ от Западен Сибир. Той не може да бъде пренасочен към Китай, тъй като липсва транспортна инфраструктура за това. Поради намаляването на доставките в световен проект втечненият газ ще остане относително безценен – това е цената, която европейците би трябвало да платят, с цел да прекратят зависимостта от Русия.
Д-р Пламен Димитров - БГНЕС, Информационен център на Министерство на защитата
Веднага след началото на войната в Украйна Европейският съюз наложи огромни стопански наказания на Русия. Те не включват възбрана за покупка на съветски газ и петрол, само че стратегическият курс на Европейски Съюз е към понижаване на енергийната взаимозависимост от Москва. На 8 март т. година ЕК разгласи проект, съгласно който Европейски Съюз би трябвало да стане самостоятелен от съветските енергийни доставки до 2030 година, като задачата е още до края на 2022 година вносът на газ от Русия да бъдат понижени с две трети.
Брюксел залага на дейности в две съществени посоки – първо, диверсификация на газовите доставки посредством импорт на повече неруски полутечен и тръбопроводен газ, и второ, понижаване на употребяваните размери природен газ посредством замяната му с биометан и водород, посредством изтласкването му от електроенергийната сфера за сметка на вятърни и слънчеви централи, както и посредством повишение на енергийната успеваемост.
И по този начин – от кое място и по кое време могат да дойдат спомагателни размери газ, които да заменят доставките от „ Газпром “? Най-големите производители на тази суровина в международен мащаб са американците, Русия е на второ място, следвана на огромна отдалеченост от Иран, Катар, Австралия и Норвегия. Съединени американски щати са първата страна, която изниква в съзнанието на европейците, когато търсят сурогат на съветския газ. В последните няколко години американският енергиен бранш претърпя удивителна промяна, провокирана от шистовата гражданска война. Съединени американски щати се трансфораха от чист вносител в експортьор на природен газ.
На 25 март т.г. след среща в Брюксел президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен оповестиха, че са се договорили в границите на 2022 година страните от Европейски Съюз да получат в допълнение 15 милиарда куб. м американски газ. Предполага се, че думата „ в допълнение “ значи, че тези 15 милиарда куб. м ще се прибавят към базата от 22 милиарда куб. м, колкото е бил износът от Съединени американски щати за Евросъюза през 2021 година Тук обаче би трябвало да се подчертае, че в Съединени американски щати с енергиен бизнес са занимават единствено частни компании. Правителството на страната не може да подреди на нито една от тях къде и какъв брой газ да продава. Затова сделката сред Байдън и Урсула фон дер Лайен би трябвало да се преглежда единствено като изложение на планове. Администрацията във Вашингтон би могла да спомага за увеличение на газовия експорт към Европа единствено косвено – посредством облекчение на регулациите за рандеман на газ и за градеж на експортни терминали и посредством ускорение на процеса на издаване на разрешителни.
Иначе потенциалът на Съединени американски щати за експорт на газ пораства стремглаво през последните години. През 2021 година той доближава 100 милиарда куб. м. Увеличението по отношение на 2020 година е 50%. Износните терминали са работили със 102% от номиналния и 89% от пиковия си потенциал. От Вашингтон предвиждат, че с добавката на новите експортни мощности, потенциалът на страната за експорт в края на 2022 година ще доближи 393 млн. куб. м на ден, което прави над 140 милиарда куб. м годишно – число, което е съпоставимо (макар и по-малко) с размера на износа на „ Газпром “ за Европейския съюз.
Трябва да се има поради обаче, че Източна Азия е главната дестинация за американския полутечен газ. През 2022 година износът му към Европа ще нарасне, само че незадоволително, с цел да докара до осъществяване на задачата за понижаване на вноса на съветски газ в Европейския съюз с две трети. Обявените от Байдън и Урсула фон дер Лайен 15 милиарда куб. м в допълнение за 2022 година може да бъдат достигнати, въпреки и не поради политическата воля на Вашингтон и Брюксел, а поради пазарната обстановка. Но 15 милиарда са единствено 9-10% от размера, обезпечен от Русия през 2021 година Неизбежното повишение на търсенето в Европа обаче ще подтиква американските бизнесмени и е доста евентуално в средносрочен проект – до 4-6 години в Съединени американски щати да проработят нови експортни терминали, което да способства значително за приближаването на Европейския съюз до задачата за отвод от съветски газ до края на десетилетието.
Европа към този момент обръща взор и към другия огромен състезател на световния пазар на полутечен природен газ – Катар. В териториалните води на тази арабска страна е ситуирано най-голямото газово находище в света. Катарският газов експорт се осъществя по море с танкери. Днес „ Катаргаз “ има най-големия флот от газови танкери в света. Съдовете са 45 като са поръчани още 100 нови за общо 19 милиарда $. В момента на два стадия се осъществя план за значително повишаване на газовия рандеман от най-голямото катарското находище. Предвижда се индустриалният потенциал да се усили с 64% до 2027 година Първите нови мощности ще стартират да влизат в употреба още при започване на 2025 година Освен това „ Катар енерджи “ е притежател на 70% от един от най-големите планове за експорт на полутечен газ в Съединени американски щати - терминалът Golden Pass, който би трябвало да проработи през 2024 година, с цел да доближи потенциал от 16 млн. т през 2026 година
Катар продава своя полутечен газ най-вече по дълготрайни контракти като цените са обвързани с нефтените котировки. Затова оптималният спомагателен размер катарски газ, който може да стигне до европейските пазари през 2022 година, е не повече от 8-10 милиарда куб. м. Останалата част от катарския експорт е резервирана с дълготрайни контракти, които не могат да бъдат нарушени.
В момента има 85 милиарда куб. м годишно катарски газ, който ще излезе на пазара до 2027 година и към момента не е запазен от купувачи с дълготрайни контракти. В идващите 4-5 години изтичат огромна част от съществуващите дълготрайни контракти на Катар за експорт на газ и някои от тях несъмнено няма да бъдат продължени. Това е златен късмет за европейските страни да намерят сурогат на доставките от Русия.
Със сигурност Източна Азия ще остане главната дестинация на катарския газов експорт, само че Доха няма нищо срещу да диверсифицира своя износ като в идващите години усили доставките за Европа. Катарците обаче слагат три условия за това. Първо, европейските клиенти да се задължат да не препродават катарския газ. Второ, „ Катар Енерджи “ държи на дълготрайните контракти и не желае да играе на спот пазарите в Европа. И трето – Европейската комисия да приключи следствието на комерсиалните политики на Катар в Европейски Съюз, което стартира през 2018 година Последното изискване е елементарно изпълнимо – през февруари т.г. Брюксел към този момент даде знак, че ще се откаже от това следствие.
През тази година вносът на азербайджански газ в Европа по Южния кулоар на Европейски Съюз може да нарасне нищожно – с 1-2 милиарда куб. м, а в вероятност с още 5-6 милиарда куб. до края на десетилетието. Сериозни размери европейците получават и от Алжир, само че през 2022 година те няма да се усилят, поради алжирско-мароканския политически спор, който блокира газопровода от Алжир през Мароко до Испания. Въпреки големият си капацитет, Иран към този момент не може да бъде включен в европейското газово уравнение, защото е под американски наказания и се нуждае от време и големи вложения, с цел да стартира в миналото да изнася газ към Европейски Съюз.
Европейският съюз би могъл да разчита на увеличение на доставките на газ с 10-12 милиарда куб. м през 2022 година за сметка на повишение на добива в Норвегия, Англия и вероятно в Нидерландия.
И по този начин, общата сметка демонстрира, че до края на 2022 година Европейският съюз може да замести най-много 20-25% от газа, който в този момент получава от Русия. Трябва да се има поради, че потенциалът на всички терминали за импорт на полутечен газ в Европейски Съюз е към 160 милиарда куб. м годишно и през предходната година към половината от него е бил претрупан. Предстои обаче градежът на голям брой нови терминали. На първо място в Германия, която в този момент няма нито един, само че възнамерява да построи два стационарни и да наеме няколко плаващи газови терминала.
До 4-5 години газовата взаимозависимост на Евросъюза от Русия може да бъде понижена до най-малко. Някои страни без изход на море и с обичайно близки връзки с „ Газпром “, като Унгария и Австрия несъмнено ще продължат да получават съветски газ, само че като цяло Европейски Съюз няма да бъде сериозно подвластен от руснаците. Газопроводът „ Северен поток-2 “, който по този начин и не проработи, към този момент може да бъде нарязан за скрап. Украйна ще изгуби опцията да транзитира съветски газ. Изолацията на Русия би могла да се трансформира в късмет за Турция, която не счита да се отхвърля от съветския газ и е в позиция да си издейства преференциални цени, възползвайки се от големите усложнения на „ Газпром “.
Преориентирането на европейците към различни снабдители значи изваждането от пазара на съществени размери съветски газ от Западен Сибир. Той не може да бъде пренасочен към Китай, тъй като липсва транспортна инфраструктура за това. Поради намаляването на доставките в световен проект втечненият газ ще остане относително безценен – това е цената, която европейците би трябвало да платят, с цел да прекратят зависимостта от Русия.
Д-р Пламен Димитров - БГНЕС, Информационен център на Министерство на защитата
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ