Войната обсебва и игрите на украинските деца
Над 500 деца са починали от началото на войната в Украйна, сочат данни на Организация на обединените нации. Хиляди са останали сираци. Военните дейности нанасят все по-дълбоки психически контузии, изключително в неукрепналото схващане на малолетните, предизвестяват психолози.
Те следят все по-често тревожното събитие, при което играта на война завладява игрите на децата в Украйна. Екип на Франс прес разкрива белезите, които патроните, ракетите и снарядите нанесоха върху детството на украинчетата и споделя за новите правила по детските площадки в страната.
Правят окопи, издигат укрепления и провеждат засади. Каските им са огромни, втора ръка са, пушките не стрелят, играчки са, само че камуфлажните им облекла са по размер. За 15 месеца войната завладя и детските игри.
" Баща ми умря във войната. Помагаше на доброволците, само че на път за у дома попадна на обстрел ", споделя Максим Мудрак.
Максим е на 10 години. За него играта на война не е развлечение, а подготовка. Подготовка за сбъдване на фантазията му - да стане воин.
" Когато порасна, ще стана боец ".
Положил и клетва... на гроба на татко си. Обещал да отмъсти за смърта му.
" Руснаците, руснаците са най-големия ни зложелател! "
Войната в Украйна промени и разпоредбите по детските площадки. В игрите към този момент не могат да вземат участие всички. Запознаствата стартират с въпроса: " Ти какъв си? ".
" Когато войната стартира, отидохме в България. Тогава се изумих какъв брой се е трансформирала щерка ми. Преди, когато видеше дете, просто го питаше: " Искаш ли да си играем? ". Но към този момент пита: " Ти какъв си? ", " Откъде си? ", Леся Шевченко, ортодонт.
Дъщерята на Леся не желае да играе с руснаци, без значение, че майка ѝ я учи, че не всички руснаци поддържат войната.
" За мен всички руснаци са неприятни, даже и децата ", споделя Дана Шевченко.
Колко дълбоки са раните в душите на украинските деца, единствено времето ще покаже.
" Сега пребивавам в Киев, само че съм от Донецка област. Искам да си отида у дома. Уморих се от всичко това, само че не знам дали в миналото ще се прибера ", споделя момиче.
За 15 месеца войната се е пропила надълбоко в живота на децата и е основала нови фантазии.
" Искам да съм доброволец, само че не мога. На 13 години съм ", споделя Андрей.
Андрей към този момент не желае да учи. Заканва се, че наесен ще върви на учебно заведение, единствено в случай че то е военно. За да отмъсти за украинските бойци, убити във войната.
Те следят все по-често тревожното събитие, при което играта на война завладява игрите на децата в Украйна. Екип на Франс прес разкрива белезите, които патроните, ракетите и снарядите нанесоха върху детството на украинчетата и споделя за новите правила по детските площадки в страната.
Правят окопи, издигат укрепления и провеждат засади. Каските им са огромни, втора ръка са, пушките не стрелят, играчки са, само че камуфлажните им облекла са по размер. За 15 месеца войната завладя и детските игри.
" Баща ми умря във войната. Помагаше на доброволците, само че на път за у дома попадна на обстрел ", споделя Максим Мудрак.
Максим е на 10 години. За него играта на война не е развлечение, а подготовка. Подготовка за сбъдване на фантазията му - да стане воин.
" Когато порасна, ще стана боец ".
Положил и клетва... на гроба на татко си. Обещал да отмъсти за смърта му.
" Руснаците, руснаците са най-големия ни зложелател! "
Войната в Украйна промени и разпоредбите по детските площадки. В игрите към този момент не могат да вземат участие всички. Запознаствата стартират с въпроса: " Ти какъв си? ".
" Когато войната стартира, отидохме в България. Тогава се изумих какъв брой се е трансформирала щерка ми. Преди, когато видеше дете, просто го питаше: " Искаш ли да си играем? ". Но към този момент пита: " Ти какъв си? ", " Откъде си? ", Леся Шевченко, ортодонт.
Дъщерята на Леся не желае да играе с руснаци, без значение, че майка ѝ я учи, че не всички руснаци поддържат войната.
" За мен всички руснаци са неприятни, даже и децата ", споделя Дана Шевченко.
Колко дълбоки са раните в душите на украинските деца, единствено времето ще покаже.
" Сега пребивавам в Киев, само че съм от Донецка област. Искам да си отида у дома. Уморих се от всичко това, само че не знам дали в миналото ще се прибера ", споделя момиче.
За 15 месеца войната се е пропила надълбоко в живота на децата и е основала нови фантазии.
" Искам да съм доброволец, само че не мога. На 13 години съм ", споделя Андрей.
Андрей към този момент не желае да учи. Заканва се, че наесен ще върви на учебно заведение, единствено в случай че то е военно. За да отмъсти за украинските бойци, убити във войната.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ