Над 400 хиляди човека в България са със средна до

Над 400 хиляди индивида в България са със междинна до цялостна глухота. Всяка година към 65 деца се раждат с изцяло повреден слух. Ако не бъдат взети ограничения, тези деца изостават в развиването си. Един от методите това да бъде преодоляно е слагането на кохлеарни импланти, които се възстановяват на 100% от НЗОК. Статистиката е във връзка Световния ден на слуха, който означаваме на 3 март.

При дребните деца съвсем 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена посредством ограничения като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, усъвършенствана грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лекуване на възпалителни болести на междинното ухо. „ Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана неналичието на слух при бебетата и бъдат взети съответни ограничения, толкоз по-голям е шансът те да се научат да чуват и приказват “, изяснява проф. доктор Диана Попова, началник на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, представена от пресцентъра на лечебното заведение.

При по-големите възрастови групи от основно значение е контролът на шума и безвредното слушане. Това е и повода тази година мотото на осведомителната акция на СЗО във връзка Световния ден на слуха да е To hear for life, listen with care!

Установено е, че 40% от посещаващите нощни заведения, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на евентуално увреждащи равнища на звука. Най-тревожно е ситуацията при младежите и хората до 25-30 годишна възраст, които главно слушат музика през персоналните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го вършат на равнища, които излагат слуха им на риск. Според американско изследване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки пет тийнеджъра има признаци на някаква загуба на слуха. „ Прекомерното потребление на слушалките, посредством които младежите слушат музика от телефона си, може да е рисково за техния слух “, изяснява проф. Попова, която е и началник на Катедрата по УНГ заболявания при МУ – София. Причината е, че те се слагат във вътрешността в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при огромните слушалки, която да омекоти звука. По този метод се прескача една част от слуховата конструкция, на която функционалността е да понижи паразитните звучи и по тази причина усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.

„ Наивно е да чакаме от младежите да се откажат да слушат музика на телефоните си, само че има едно просто предписание, към което могат да се придържат - 80/90. Това значи силата на звука на устройството да е не повече от 80% от оптималната и за не повече от 90 минути дневно “, изяснява доцент Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.

От лечебното заведение оповестяват още, че у нас хората със междинна до цялостна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. Двама от трима души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.

До в този момент в България направени над 700 кохлеарни имплантации по данни до 2019 год. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза. Първата кохлеарна имплантация в България е направена в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 година, тази година се навършват 23 години от първата интервенция.

Интересен факт е, че децата с кохлеарен имплант са доста надарени. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват дотам. Тези деца развиват умения доста добре да рисуват, занимават се с художествена снимка, могат да танцуват доста добре, някои са и надарени пианисти, допълват от болничното заведение.