На Великия Сталин, от благодарния унгарски народ“ са думите, които

„ На Великия Сталин, от признателния маджарски народ “ са думите, които са изписани на гигантската бронзова скулптура на Йосиф Сталин в централния парк на Будапеща. Издигната е през далечната 1951 година и би трябвало да уважи тиранът на Съюз на съветските социалистически републики. Вечерта на 23 октомври 1956 година към 5000 студента хвърлят въжета към врата на статуята и стартират насилствения ремонт, до момента в който други нагряват коленете с факли.

Сталин рухва с крясъци „ Руснаци, отивайте си у дома! “. Символичният акт е следващото доказателство, че никой не желае новата идеология и бесовете на Съюз на съветските социалистически републики. Около 3 години по-рано (1953 г.) стартират протести в Източна Германия, през 1956 година се следят протести в Полша. Лидерите в Кремъл и наследниците на империята на Сталин стартират да мислят за разновидности, с които да удавят митингите. Никой няма право да разяснява или да се пробва да бъде свободен от руския ботуш, изключително откакто Сталин е спечелил войната. Напрежението не стопира до тук, тъй като Унгария ще последва този образец и тук ще забележим доста неприятни изненади.

След като съвсем всички страни в Централна и Източна Европа са подарени на един от най-големите тирани в историята на Европа, Унгария също няма доста огромен шанс и остава за дълго време под контрола на Сталин и неговите идеолози. Трябва да разберем, че самият комунизъм и социализъм на практика се трансформират в едно поле, в което цели нации играят ролята на опитни зайчета, до момента в който общественият опит храни единствено 1% от най-великите идеолози, познати на света като най-опасните нарушители – облечените във власт.

Комунистите поемат контрола през 1947 година и унгарският министър-председател и секретар е Матиас Ракоши – прочут още като „ Малкият Сталин “. Той е копието на Вълко Червенков, както и на доста други новоназначени управници, които се надяват, че ще заемат почтена позиция и най-сетне ще имат свободата да ръководят една цяла страна.

Мнозина от тях не са имали смелостта да мечтаят за подобен главозамайващ триумф. И тъкмо като своя руски кумир, Ракоши взема решение да вкара серия от жестоки стопански стратегии, създава тежката индустриализация и колективизацията на земеделието. Дават се ниски заплати, цените се покачват и стандарта на живот се изравнява за всички.

Няма значение дали сте работили цялостен живот за жилището си и сте се опитвали да имате нещо хубаво, в този момент би трябвало да го споделите с най-малко още 2 фамилии, най-често безспорни търтеи. Създава се тайната унгарска политическа полиция, която носи името „ Авос “. Твърди се, че там има към 50 хиляди мъже и дами, виновни за мъченията, злокобни санкции и още доста други. Стига се до там, че самите руснаци не са изключително сигурни дали унгарците не са съумели да изпреварят даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Личното пространство също се колективизира и стартират наблюдения от класните стаи, до катедрите в университети, заводите и фермите, никой не е предпазен.

Ако един фермер се оплаче, че не желае да дава своята продукция, незабавно ще се снабди със особено място, както и писателите, а да не приказваме за комунистите, които показват положително мнение за Тито (той най-малко съумява да се раздели със Сталин още през 40-те години, когато отхвърля да е част от Варшавския договор). Не е хубаво да се живее в Унгария в този интервал, а да не приказваме за наказванията, които всеки критик получава.

Първата премия е пътешестване до концентрационен трудов лагер в провинцията или непосредствено в Съюз на съветските социалистически републики. По-голямото наказване е обвързано за хора, които би трябвало да отидат на улица Андраси 60 за информация. Легендата споделя, че там се намира квартирата на полицията и никой повече не се вижда след разпита. Около 300 хиляди унгарци се арестуват съвсем всяка година. Ракоши като че ли се пробва да завоюва квотата за максимален тиранин в Европа.

За негово злощастие, обстановката би трябвало да се промени незабавно, откакто самият Сталин умира през 1953 година Лидерството също се трансформира, тъй като в този момент няма по какъв начин да се копират ходовете на един душевно-болен човек, който продължава да има вяра, че всички са се изправили против него и се пробват да го отстранен. Унгария за една вечер сменя облика на социализма и му рисува кървава усмивка, в този момент всичко би трябвало да бъде наред.

След 3 години Никита Хрушчов ще приказва на 20-я партиен конгрес и ще отстрани Сталин като безспорен водач на другояче толкоз великия строй, отхвърля неговата политика, тактики и извращения. Някой би трябвало да го направи, само че по този начин или другояче е ясно, че делото на един умопобъркан не може да бъде заличено или сметено под килима. И разумно, останалите поклонници споделят същото мнение, въпреки и единствено години по-рано, те да се трансформират в същата мракобесна хунта, каквато е бил самият Сталин.

Опитайте се да си визиите нещастието в лицето на Ракоши и останалите дребни Сталинчета, които до този миг са очаквали, че ще получат златен орден по нарушение на човешки права и изтриване на човешки полезности. Първата сцена от началото на края стартира да се развива пред очите на унгарския водач.

След 5 месеца при Ракоши ще дойде Анастос Микоян, който ще заяви, че политическата обстановка в страната не е розова. Има прекалено много критици, още толкоз съперници и броят на искащите да си отмъстят, продължава да пораства в геометрична градация. Информацията не се харесва на дребния Сталин и явно би трябвало да има промени. Неговите лични партийни съратници също го подлагат на критика за стореното, а най-смешното е, че употребяват формалните канали на партията – вестници и радио.

Имре Наги в центъра на фотографията

На улицата също се показват топли усеща, все по-малко хора се опасяват от полицията или от наказванията. От тях към този момент няма какво да се вземе, мизерията е превзела цяла Унгария и е явно, че ще се стигне до ескалация. Интелигенцията на страната, включваща писатели, студенти и най-различни учени, също вземат решение, че е време за промени. Започват да вършат разнообразни кръгове – един от най-известните ще бъде този на Шандорф Петьофи, където има задоволително лектори и хора с мнение, палещо пожара против Ракоши и неговите доближени.

Микоян прави най-логичното в този случай – търси метод да избави кожата и като същински воин на новата социалистическа идеология, бърза да се оплаче на Хрушчов и централния комитет. И тъй като няма по какъв начин да признае, че е станал прекален светец и си е мислил, че има злокобната поддръжка, бърза да упрекна американците за пробутване на агитация, почитателите на Тито и пропагандата на Югославия, както и в най-малка степен, до равнище на най-ниско въздействие – чистата ненавист към водача на Унгария.

Съветските специалисти виждат най-разумното решение в този случай, Ракоши би трябвало да подаде оставка и по-късно да даде поста на Ерно Геро, който да смекчи тона и да наложи малко по-лека политика. Другият претендент, който би трябвало да се върне, е Имре Наги. Последният е бил съпротива на Ракоши и не се е съгласявал с неговите ограничения, заемал е позицията на министър на земеделието, има опи в Москва и знае по какъв начин да постанова комунизъм.

В този миг Наги би трябвало да бъде спасителят, само че той самият желае да бъде освен това – приключеният изверг. Вечерта на 23 октомври прави голяма проява и събира студенти и най-различни други последователи, които бързат да окупират радио постройката на Будапеща. Същите желаят радиото да разгласи техните 16 претенции в ефир.

Сред желанията са: Наги да стане министър-председател, да се проведат свободни избори, всички членове на Съюз на съветските социалистически републики и окупационни сили да изоставен страната. Веднага идват въоръжени мъже – към 300 от тайната полиция. Студентите са арестувани и задържани. Осъзнавайки, че нищо няма да стане с проява. За изненада, отнякъде се създава изстрел и дипломацията излетява през прозореца.

Танкистите от 8-ма бригада на Унгария бързо идват на мястото, те са извикани от държавното управление, с цел да предотвратят хаоса. Вместо да оказват помощ на тайната полиция в разчистването на постройката, същите стоят в камионите си и гледат по какъв начин се развива цялата картина.

В цяла Будапеща се събират протестиращи, които нямат никакво желание да правят отстъпка. Никой не знае от кое място са се въоръжили, само че множеството идват със остарели ловни пушки, взимат оръжие от ръцете на самите бойци и настояват, че бързо ще решат политическата рецесия. Не са малко и мераклиите, които отварят вратите на оръжейните фабрики. В ранните часове на 24 октомври, демонстраторите към този момент са съумели да завладяват първите етажи на радиото, до момента в който тайната полиция се намира на по-високите.

Бунтът, който изначало наподобява на следващия обикновен ден, в този момент към този момент е придобил формите на една дребна революция и никой не желае да бъде на страната на служителите на реда. Оказва се, че когато смачкате хората и ги храните единствено със боязън, крайният резултат може да удари в напълно друга посока и този път става въпрос за нещо надалеч по-свирепо и ужасно.

И по средата на цялото шоу стои армията, която действително е основана след войната и е формирана от хора от провинцията, които са изучени и тренирани в Съюз на съветските социалистически републики. Повечето одобряват самата концепция на комунизма, само че в никакъв случай не са знаели, че би трябвало да бъдат бандитите и насилниците. Извикани са да решат казуса, само че мъчно одобряват заповедите на своите началници, както и обстоятелството, че би трябвало да пазят хората, а те в този миг наподобяват по-прави и почтени, в сравнение с се чака.

Новините за въстанието ще се пренесат като проказа и в останалите райони на страната. В град Магяровар – среща се на границата с Австрия – стартират да се събират стачкуващи пред щаб квартирата на тайната полиция и упорстват премахването на всички руски знаци от постройките. Полицаите не чакат покана и не се трогват, а незабавно откриват огън и към 85 души умират на място, като измежду тях има дами и деца.

Протестиращите също одобряват хвърлената ръкавици и този път са подготвени да леят кръв. В същия град е пристигнала армията, която следи цялото кръвопролитие. Малко по-късно излиза от бронираните машини, зарежда автоматите и не потегля против цивилните, а против служителите на реда. Един от офицерите, който е дал командата за пукотевица по мирното население, се пробва да избяга, само че е настигнат и обичай до гибел от ядосаната навалица. Никой не се пробва да го избави, а и явно няма изключително предпочитание. Унгария ще бъде под контрола на локалните и владетелите и дребните феодали и поклонници на дребния Сталин, публично схващат, че са изправени пред същинска война.

Комитетът на партията схваща, че този път няма да се размине и първата работа ще бъде да назначи Наги за министър, както желаят протестиращите. След неговото назначение, партията незабавно ще го инструктира да изиска помощ от Съюз на съветските социалистически републики. Такава молба е стигнала даже до Юри Андропов, който се свързва с съветския министър на защитата – Георги Жуков. Преди даже да бъде дадена заповедта, руски танкове са минали границата в 2 часа сутринта на 24-ти октомври и към този момент се разпростират в Будапеща.

Двете руски механизирани бригади са 2-ра и 17-та, която общо има към 20 хиляди боеца и към 600 танка и други бронирани техники. Около 700 боеца и още 50 танка са включени на други местоположения в столицата. Надеждата е, че ще има някакво прекъсване на нервите и напрежението, само че никой не дава указания на руските бойци по отношение на разпоредбите за нахлуване. Командирите нямат никаква визия какво следва и не получават команди. Никой не подозира какво тъкмо са подготвили унгарците за новите си посетители, тъй като нито един руснак не е знаел каква сеч се е разигравала няколко години. Боят се обрисува да задмине даже сражения от Втората Световна война.

Унгарската войска продължава да стои и да следи всичко от страничните линии, държавното управление е парализирано, а отбраната на столицата наподобява като доста отчая опит. Повечето руснаци знаят, че би трябвало да се разправят с банди, а не с протестиращи проведени хора с една доста значима задача, да наврат всичко социалистическо тъкмо там, откъдето се е пръкнало. Повечето унгарци са служащи от заводите, студенти и даже бойци, които напущат своите елементи, с цел да бъдат с хората.

Пристигат даже някои членове на тайната полиция, които осъзнават, че боят няма да им се размине, само че най-малко могат да сменят тима в вярното време. Млади и остарели, мъже и дами, хора с една единствена позиция, стартират да съставляват своя народ. Професионалните бойци стартират да се концентрират в някои избрани райони в Будапеща. За да е още по-забавно, жителите на града смъкват табелите на улиците. В множеството здания се натрупат бойци, като в кино Корвин могат да се открият повече от 1200 души. Там ще се роди и най-голямата опозиция.

Лидер на киното е Джанос Мец – Джони Дървеният крайник. Мъжът е изгубил крайници си в случай преди няколко години, само че е задоволително висок и застрашителен. Същият обикаля улиците със своята пушка, носи бандаж с патрони и наподобява впечатляващо, следван от цяла орда почитатели. Към него може да се добави и полковник Пал Малетер, който има разполагаем танкова бригада. Полковникът няма да последва армията, а ще даде своите машини и към 80 боеца на протестиращите.

Битката за Будапеща е многоцветна. В някои региони няма никакви сражения и двете страни съжителстват обикновено, унгарската опозиция реализира мирни връзки със руските бойци, които към този момент са разбрали, че не е доста рационално да се вършат на герои. В други квартали се водят сериозния сражения. Украинските бригади, както и хората, които нямат съветско родословие, публично отхвърлят да извършват заповедите на съветските капитани и застават на страната на съпротивата. Има и случаи, в които руските бойци също минават на страната на съпротивата.

В доста квартали тайната полиция е пристискана, бори се героичен и когато няма повече патрони, излиза и се предава, с цел да бъде убита на място. Всяка последваща цитадела пада и тактиката се повтаря още веднъж и още веднъж. Телата на някои полицейски офицери висват с главата надолу. Някои танкисти на Съюз на съветските социалистически републики в суматохата стартират да стрелят по жилищни здания, до момента в който не ги събарят напълно и не избиват стотици почтени хора. Повечето танкисти се надяват, че откакто останат без боеприпаси, могат да бъдат пощадени, само че това не се случва.

В утрото на 25-ти октомври има конфликт в Народното събрание. Съветските танкове откриват огън по протестиращите на площада – 75 цивилни умират на място и стотици други са ранени. Ситуацията за новия министър Наги е доста сложна. Той самият желае да направи една сериозна промяна, само че в това време би трябвало да не се счита за въстаник, както и за разрушител на руската система – в оня миг я поддържа.

Още в първия ден от неговото предопределение ще изиска от протестиращите да оставят оръжието и да прекратят огъня, като той персонално дава обещание, че ще спре настъплението на руснаците и ще се опита да реши казуса. Нито една от двете страни не приема тази покана. През идващите дни обстановката не се трансформира. На 27 октомври се образува ново държавно управление, построено най-вече от комунисти, само че към тях има и Национална селска партия, както и други по-малки партии. От 1947 година за първи път има многообразие. На 28 октомври съветските бойци напущат Будапеща.

Кремъл също изпитва едно доста високо напрежение. Микоян твърдял, че съветските бойци се борят най-вече против банди. Самите бойци се прибират и описват напълно друга картинка. Европейските столици осъждат намесата на руснаците в тази опозиция и показват, че това е тъпчене на човешките права. Дори страни от третия свят ще бъдат сериозни. Мнозина желаят да има интервенция на ОН. Самият Варшавски контракт има ясна точка, в която се изисква от всички страни да почитат границите и вътрешните работи на останалите страни. Наги упорства премахването на непознатите армии, с цел да може да възвърне реда. Хрушчов не е доста удивен, само че най-после е заставен да направи това.

В края на месеца ще има мир в Будапеща от няколко седмици. Съветските бойци се отдръпват. Има глътка въздух и вяра, че всичко ще се възвърне. Гостите са били добре напердашени, а груповото чувство, че Унгария е свободна, стартира да се вижда на всички места. За Наги е единствено време за стабилизация и намиране на решение. Започват срещи с най-различни представители и революционни комитети. Създава се специфичен революционен комитет за отбрана на нацията, който да централизира дейностите на министерството на защитата. Негов шеф е военачалник Бела Кирали и неговата първа задача е да отстрани тези, които имат двойни благосклонности и извършват други задания. Кирали даже съумява да върне старите рангове и името на армията си, както и главните знаци.

Сред разжалваните е военачалник Лахос Тот. Същият има финален коз в ръкава. Кирали дава заповед за контриране на Тот, само че в паниката ще се роди една нова злополука.

На 30 октомври вестник Правда публично декларира, че държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики ще приказва с държавното управление на Унгария и други участници във Варшавския контракт. Кирали получава информация, че руснаците са подготвени да си потеглят и се събират на жп станциите в разнообразни точки на страната. Изненадата обаче идва с други данни – съветски бойци пресичат границите на Украйна и Румъния и са почнали да завладяват летищата на Военновъздушни сили на Унгария. Юри Андропов просто афишира, че новите сили заменят старите от командването и са подготвени да се борят. На 3 ноември към 15 дивизии с нови Т-54 танкове минават границата на Унгария и образуват специфичен предпазен кръг към Будапеща.

Причините за нещастието се, че на 27 октомври точно американския секретар Джон Фостър Дулс ще предложи икономическа помощ на страните в Източна Европа и няма да гледа техните държавни управления или принадлежност. За Съюз на съветските социалистически републики това е засегнатост и опит на Вашингтон да се възползва от зародилата рецесия в Източния блок. Веднага потегля новата версия, че протестът в Унгария е дело на западните сили и по този начин кошмарът продължава.

Страхът, че тази болест ще болести незабавно и Румъния, публично принуждава северната ни съседка да затвори всички граници с Унгария. Страховете се покачват и в Чехословакия, както и в Източна Германия. Комунистическите водачи на другите страни се пробват да намерят метод да кажат, че не са като Унгария и го вършат бързо.

На 31 октомври Тилду се среща с Микоян и Суслов и предлага изтеглянето на Унгария от Варшавския контракт и даже желае да има неутралитет, както е Югославия. В последните минути от кабинета на Наги излиза наяве, че страната в действителност желае да стане неутрална и да не се намесва по никакъв метод в цялата сага на Съюз на съветските социалистически републики. И тъкмо това акцентира ясно обстоятелството, че неутралното е спуснато единствено по разпореждане на Съюз на съветските социалистически републики. Хрушчов ще споделя, че Будапеща е била като гвоздей в главата му и не е можел нито да спи, нито да откри решение, което да не включва цяла инвазия на страната. Наги би трябвало да остане в незнание за всичко протичащо се. На 1 ноември неговият кабинет и военните съветници стартират да приказват за повишаващите се руски обединения. Посланик Андропов е извикан за пояснение и думите му се сортират доста деликатно.

Кадар е извикан за секрети договаряния, изключително откакто вижда какво следва на Унгария. Той минава границата на Румъния и публично основава ново държавно управление, което би трябвало да дава отговор на руските претенции. Руснаците още веднъж стартират нахлуване и то с цялостна мощ, като този път нямат никаква опозиция. 8-ма войска е изпратена в източния град Дебречен. 32-ра войска е изпратена на запад и покрива други основни точки. По думите на Кремъл, това е двойна задача, в която се пази Унгария и и границата с НАТО.

Напрежението се покачва за следващ път и отново Наги желае да се откри спокойно решение. ОН не би трябвало да се намесва и Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да останат щастливи. Преди да се стигне до интервенция в Унгария, Близкия изток измества фокуса, когато Израел прави следващото нахлуване и се разпростира към Суецкия канал с египтяните.

На 3 ноември унгарска делегация, водена от военачалник Малетер се среща със руската и военачалник Малинин. Унгария има вяра, че най-сетне е стигнала до окончателното решение и на 15 януари 1957 година армията ще напусне. Унгария се задължава да подслони руските бойци и да върне всички руски мемориали. В 10 часа на същата дата ще би трябвало да се подпише и съглашението.

Наги схваща и за основаването на новото държавно управление от Кадар. В 5 часа сутринта на 4-ти ноември, същият човек публично приказва по радиото и декларира, че има държавно управление на Унгарските революционери, служащи и селяни. Наги е разгласен за слаб и би трябвало да се размени. Отново е упрекнат в съдействие с фашизма и контра-революцията. Кадар дава обещание да възвърне реда в столицата.

Наги ще търси помощ от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и делегацията в Токол и осъзнава, че връзката му е лимитирана. Генерал Иван Серов нахлува в съвещанието и арестува всички маджарски представители. На 4 ноември стартира обстрела на Будапеща. Руснаците удрят всички основни точки на града и обезвреждат всички бунтовници.

Кирали упорства да се разгласи война на Русия и унгарската войска да отвърне на удара. Руският дипломат е в офиса на Наги и звънял в Москва с вярата, че всичко ще е наред. Малко по-късно Наги още веднъж ще излезе в радио ефир и ще отхвърли демократичното държавно управление – никой повече няма да го чуе.

До вечерта на 4-ти ноември специфичните сили на Съюз на съветските социалистически републики са окупирали най-важните стратегически точки в Будапеща. Унгарците нямат избор и се предават, някои съвсем се разминават със смъртната си присъда.

Мнозина се надяват, че ще дойдат американците да ги избавят, само че това не се случва. Вашингтон насочва вниманието си към Суецката рецесия и Унгария е предадена и безусловно покорена. Никой не записва броя на жертвите, само че не са малко хората, които се борят със зъби и нокти против руската власт.

Повече от 200 хиляди души съумяват да избягат на запад и в никакъв случай не се връщат в Унгария, останалите поддръжници са избити и преследвани от закона. Наги отива в посолството в Югославия, където се крие и получава заричане от Кадар, че ще бъде свободен с имунитет. Веднага след напускането на посолството, същият човек е задържан и хвърлен в пандиза, по-късно е екзекутиран. Генерал Малетер следва същата орис на същия ден. Избити са към 2500 унгарци и към 700 руски бойци.