9 август - национален празник?
На този ден през 681 година България за първи път е упомената в формален документ
Възникналият спор коя би трябвало да е датата на националния ни празник - 3 март или 24 май, за следващ път поляризира мненията в българското общество. Аргументите и от двете страни, повече политически и по-малко исторически, дали инцидентно, или съзнателно, изключиха от полето на разискванията други дати, свързани със събития, не по-малко значими за България.
Такава основна и основополагаща дата е 9 август. На този ден през 681 година България за първи път се появява на политическата сцена и
получава интернационално самопризнание
Международният конгрес (ако използваме актуалното политическо клише), на който това това се случва, е Шестият космополитен събор, провел се в столицата на Източната Римска империя Константинопол. Съборът е открит на 6 ноември 680 година и публично е закрит на 16 септември 681 година Той сплотява духовните водачи на християнската черква от целия тогавашен цивилизован свят, идващи от три континента – Европа, Азия и Африка. Над 240 души, а по други данни 300 духовници, участват на общо 18-те съвещания.
Съборът е призован и се организира под егидата на императора на Източната Римска империя Константин IV Погонат (Брадати), който и персонално участва на 11 от съвещанията и подписва протоколите с крайните решения с формулировката “Прочетох и утвърдих ”.
На 16-ото съвещание на 9 август 681 година, която
би трябвало да бъде свещена за всеки българин,
за първи път в формален документ се упоменава България.
Това е протоколирано в изявлението на Презвитер Константин от Апамея, от провинция Сирия Секунда (Втора), който буквално споделя: “Дойдох при вашия Свети събор, с цел да ви поуча, че в случай че бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме тази година, тоест каквото претърпяхме във войната с България... ”.
Този незабравим протокол от 16-ото съвещания на VI космополитен събор има основно историческо значение за България. В документа не се приказва за армия на българите, българска кавалерия или племе като за следващия народ, навлязъл в рамките на империята и сблъскал се с нейната войска, а ясно се показва България като страна, която е победила в публична война империята.
Характерът на формалното самопризнание е още по-значим, защото това става на най-висшия международен конгрес по това време, какъвто е Вселенският събор, на който вземат участие императорът, Константинополският патриарх и Римският папа. Тогава християнската черква е обединена и 36-ото предписание на събора удостоверява равенството сред римския папа и патриарха на Константинопол.
По прилика с нашето съвремие това е
еднакво на резолюция, призната от Общото заседание на Организация на обединените нации,
и има същата правна и политическа тежест за средновековния свят.
А историческото значение за България, не тъй като тогава е зародила, а тъй като тогава публично е записано нейното самопризнание, е фундаментално и извънредно. Правният факт, че България съществува като страна, взела участие е като равнопоставена страна в публична война против Римската империя (Източната) и е победила, е законното кръщелно удостоверение на България, с цел да я има и до през днешния ден като единствената страна в Европа, запазила името си от своето основаване до момента.
Така че да помним 9 август, неговото историческо, политическо и прочувствено значение за нас, българите. Добре е да отчетем 9 август и като фундаментален исторически и политически акт на интернационално самопризнание на България, който се дължи единствено и само на българите, тъй като без 9 август нямаше да има нито 24 май, нито 3 март. Девети август би трябвало да се преглежда като формалния рожден ден освен на Първото българско царство, само че и на България, приета като страна в лоното на Европа. И по този начин 1342 години оттогава.
Възникналият спор коя би трябвало да е датата на националния ни празник - 3 март или 24 май, за следващ път поляризира мненията в българското общество. Аргументите и от двете страни, повече политически и по-малко исторически, дали инцидентно, или съзнателно, изключиха от полето на разискванията други дати, свързани със събития, не по-малко значими за България.
Такава основна и основополагаща дата е 9 август. На този ден през 681 година България за първи път се появява на политическата сцена и
получава интернационално самопризнание
Международният конгрес (ако използваме актуалното политическо клише), на който това това се случва, е Шестият космополитен събор, провел се в столицата на Източната Римска империя Константинопол. Съборът е открит на 6 ноември 680 година и публично е закрит на 16 септември 681 година Той сплотява духовните водачи на християнската черква от целия тогавашен цивилизован свят, идващи от три континента – Европа, Азия и Африка. Над 240 души, а по други данни 300 духовници, участват на общо 18-те съвещания.
Съборът е призован и се организира под егидата на императора на Източната Римска империя Константин IV Погонат (Брадати), който и персонално участва на 11 от съвещанията и подписва протоколите с крайните решения с формулировката “Прочетох и утвърдих ”.
На 16-ото съвещание на 9 август 681 година, която
би трябвало да бъде свещена за всеки българин,
за първи път в формален документ се упоменава България.
Това е протоколирано в изявлението на Презвитер Константин от Апамея, от провинция Сирия Секунда (Втора), който буквално споделя: “Дойдох при вашия Свети събор, с цел да ви поуча, че в случай че бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме тази година, тоест каквото претърпяхме във войната с България... ”.
Този незабравим протокол от 16-ото съвещания на VI космополитен събор има основно историческо значение за България. В документа не се приказва за армия на българите, българска кавалерия или племе като за следващия народ, навлязъл в рамките на империята и сблъскал се с нейната войска, а ясно се показва България като страна, която е победила в публична война империята.
Характерът на формалното самопризнание е още по-значим, защото това става на най-висшия международен конгрес по това време, какъвто е Вселенският събор, на който вземат участие императорът, Константинополският патриарх и Римският папа. Тогава християнската черква е обединена и 36-ото предписание на събора удостоверява равенството сред римския папа и патриарха на Константинопол.
По прилика с нашето съвремие това е
еднакво на резолюция, призната от Общото заседание на Организация на обединените нации,
и има същата правна и политическа тежест за средновековния свят.
А историческото значение за България, не тъй като тогава е зародила, а тъй като тогава публично е записано нейното самопризнание, е фундаментално и извънредно. Правният факт, че България съществува като страна, взела участие е като равнопоставена страна в публична война против Римската империя (Източната) и е победила, е законното кръщелно удостоверение на България, с цел да я има и до през днешния ден като единствената страна в Европа, запазила името си от своето основаване до момента.
Така че да помним 9 август, неговото историческо, политическо и прочувствено значение за нас, българите. Добре е да отчетем 9 август и като фундаментален исторически и политически акт на интернационално самопризнание на България, който се дължи единствено и само на българите, тъй като без 9 август нямаше да има нито 24 май, нито 3 март. Девети август би трябвало да се преглежда като формалния рожден ден освен на Първото българско царство, само че и на България, приета като страна в лоното на Европа. И по този начин 1342 години оттогава.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ