На срещата в Иран двамата президенти на Русия и Турция,

На срещата в Иран двамата президенти на Русия и Турция, Владимир Путин и Реджеп Ердоган, се срещат за първи път от началото на съветската инвазия в Украйна. Мнозина считат, че Ердоган е измежду положителните другари на Путин. Но истината е, че не е. Двамата имат по-скоро прагматични взаимоотношения, осеяни с възходи и падения.

Ледников интервал след свалянето на съветския аероплан

През 2015 година, да вземем за пример, в връзките сред двете страни беше настъпила ледникова ера, откакто Турция смъкна съветски изтребител, който прелиташе над сирийската граница. Тогава Путин наказа Турция. Анкара не можеше към този момент да изнася някои артикули към Москва. Полетите от Русия към Турция за почивните месеци бяха спрени за половин година.

Руският президент атакува турския си сътрудник и персонално. От Кремъл упрекнаха Ердоган, че е купувал нефт от терористичната формация " Ислямска държава”, с цел да получат от това той и фамилията му персонални облаги. Турският президент беше гневен. " Русия би трябвало да даде доказателства за изказванията си. В противоположен случай те си остават просто клевети. Ако бъде потвърдено, ще подам оставката си. Истинският въпрос е обаче различен - подготвен ли е Путин да подаде своята, в случай че Русия не успее да обезпечи доказателства?”, сподели тогава Ердоган.

Извинения от Ердоган

Нито една от двете оставки не беше подадена. Ердоган обаче се извини на Путин през лятото на 2016 година. Скоро по-късно, съветският президент означи извинението уместно. При проваления опит за боен прелом в Турция, Путин изрично осъди дейностите на армията в страната, за разлика от западните си сътрудници, които реагираха внимателно.

Половин година по-късно, връзките сред Анкара и Москва бяха застрашени от нови проблеми. Турски служител на реда простреля съветския дипломат в Анкара пред обективите на десетки камери. Ердоган този път не беше настъпателен, а таман противоположното - сподели взаимност и говореше за офанзива против Турция. " В диалозите си с господин Путин след случая постигнахме единодушие, че това беше провокация и няма спор сред нас”.

Отношенията сред двете страни си остават нестабилни. Що се отнася до Сирия, където и Москва и Анкара поддържат разнообразни страни в спора, се чуват откровения като това: " Попитах господин Путин какво прави Русия в Сирия. Ако желаете да създадете военни бази там, действайте! Но не ни пречете! "

Общи планове

Двамата в този момент най-накрая се схващат – както бяха на едно мнение и за Либия, както и за спора в Нагорни Карабах. Взаимоотношенията са на положително равнище, двете страни даже работят взаимно по построяването на първата нуклеарна централа в страната.

Ердоган даже си закупи система за противоракетна защита от Русия - засегнатост за сътрудниците му от НАТО. От известно време специалистите упрекват Путин, че желае да извади Турция от НАТО. Експертът по съветските въпроси Хакан Аксай не има вяра в тази доктрина: " Путин желае да употребява Турция, от една страна, и да отслаби и поляризира НАТО и западния лагер от вътрешната страна, от друга. Това е за да се укрепи позицията на Русия като цяло и ролята на Путин във вътрешен проект. Но се колебая, че Русия желае да обвърже Турция със себе си оттатък това. "

Общите ползи

Путин евентуално няма да успее даже да се обвърже с Турция. Все отново, в края на юни Ердоган даде утвърждението си - въпреки и след дълго дърпане - за присъединението на Швеция и Финландия към НАТО. Това няма по какъв начин да е в полза на Русия. Остава и въпросът с доставките на дронове от Турция за Украйна.

Бившият турски военачалник Ахмет Явуз разказва връзките сред двете страни по този начин: " Интересите на Турция и Русия в никакъв случай не са се покривали изцяло. Трябва да си ги представяме като два кръга, които единствено отчасти се покриват. Общите ползи от време на време са доста, различен път са по-малко”.

Ердоган желае да е посредник

Точките, по които ползите на двете страни се покриват, сега са много малко. Това стана ясно още при първото изявление на Ердоган след началото на войната в Украйна. " Нека да кажа едно - съветската военна намеса на украинска територия от ранните часове на тази заран е неприемлива и ние я осъждаме категорично”.

Тази ясна позиция учуди мнозина на Запад. Въпреки всичко обаче Ердоган не затваря изцяло вратата към Русия. Той е прагматик. Това качество му оказва помощ и в връзките с Техеран. Що се отнася до Северна Сирия, той желае да получи утвърждението на Путин, с цел да стартира нова атака. А във връзка с войната в Украйна към момента се пробва да се нарежда като посредник - последните диалози, които се водиха в Истанбул, бяха по отношение на организирането на кулоар за транспорт на зърно.

Един от турските публицисти, близки до властта в Анкара, даже вижда Ердоган в ролята на договарящ с Путин за налагането на мир.