Радан Кънев за ДЕБАТИ: „Турски поток“ показва податливостта на ГЕРБ на руско влияние
На фотографията: евродепутатът Радан КъневРадан Кънев е роден на 30 септември 1975 година в София. Завършва столичната френска гимназия, а по-късно право в СУ „ Св. Климент Охридски “. Работи като юрист. През 2004 година е един от учредителите на партия „ Демократи за мощна България “, а през 2013 година е определен за неин ръководител. След предварителните избори през март 2017 година сдава поста на Атанас Атанасов, а става негов заместител. Депутат в 43-мото Народно заседание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок. Радан Кънев е определен за евродепутат от листата на „ Демократична България “ на европейските избори през 2019 година
Г-н Кънев, Ви за забавянето на газовата връзка България-Гърция е заложен през август тази година, когато завършването на плана мина в ръцете на служебната власт, отговорът идва на 13 октомври – задължена ли е България да предприеме някакви дейности след думите на Европейската комисия?
България не е задължена да предприеме никакви дейности след този отговор. На чисто изкусен език обаче в тази ситуация Европейската комисия много ясно споделя, че България би трябвало да проверява доста съществено 12-годишното закъснение на интерконектора. И от отговора на Комисията, и от всичко, което видяхме с очите си през последните месеци, е ясно, че точно доста мощният и пряк напън на Европейската комисия, способства за това през днешния ден да има интерконектор и два пъти до 30% понижение в цената на газа.
Повече от явно е, че в първите си дни служебното държавно управление – изключително министърът на енергетиката, не работеха в интерес на това решение. Не виждам по какъв начин би могъл сегашният енергиен министър да се отбрани по въпроса – имаше много изявления за методите, по които волно или несъзнателно беше застрашено навременното довеждане докрай на интерконектора, паралелно с непрекъснатото повторение на мантрата, че по-евтин газ може да пристигна единствено от „ Газпром “. Сега нямаме никакъв газ от „ Газпром, а имаме доста по-евтин газ. Това е действителността.
Коректно ли е да се каже, че рецензиите на Европейската комисия са ориентирани както към служебното държавно управление, по този начин и към държавните управления на ГЕРБ, които бавеха плана 12 години?
За мен е напълно ясно, че се реферира към дълъг интервал на закъснение на работата по интерконектора. Опитвам се да бъде неутрален и уравновесен – евентуално би трябвало да се регистрират избрани забавяния и от гръцка страна. Това обаче е територия, която едва познаваме, до момента в който знаем добре какво се случваше в България. Сравнението сред времето, за което беше приключен интерконекторът и времето, за което беше приключен „ Турски поток “, ни подсказва, че става дума за съзнателно закъснение при интерконектора и извънредно ускорена работа, която не е в публичен интерес, по „ Турски поток “.
Казвате, че ще употребявате парламентарните питания към Европейската комисия, с цел да получите информация още за „ Лукойл “ и „ Росенец “ – какво смятате да попитате еврокомисарите?
В момента моят екип приготвя въпроса. Той е ориентиран към това доста небрежно и доста непрозрачно удължение на концесията на пристанищния комплекс „ Росенец “. Тази концесия е изначално доста проблематична – тя беше подписана без никакво публично разискване и изцяло непрозрачно през 2011 година. Към сегашния миг ние продължаваме да нямаме отговор за какво нефтохимическият комбинат, благосъстоятелност на „ Лукойл Нефтохим “ от 1999 година, 12 години можеше да работи като употребява инсталациите на държавното пристанище „ Росенец “ без концесия и за какво се наложи сключването на 35-годишна концесия, с който на практика се основава анклав на българска територия.
Смятате ли да зададете въпрос по отношение на заплащанията на налог облага от „ Лукойл “ в България?
Към този стадий не сме подготвили подобен въпрос към Комисията. Опитвам се да употребявам тази форма на парламентарен надзор пред Европейската комисия в оптималната степен. Случаят с интерконектора и доста други проблеми демонстрират, че тези питания са доста ефикасен политически механизъм – изключително в обстановка, в която България хронично няма парламент, ръководи ни поредност от неизбрани държавни управления, назначени от президента, неотчетни пред обществото през режима на парламентарния надзор. Не можем и не трябва обаче да си правил заблуда, че Европейската комисия или други европейски институции могат да решат всеки български проблем. Данъците на „ Лукойл Нефтохим “ влизат в българския държавен бюджет, работа на българските институции е да позволи този проблем.
В последните дни парламентарните групи в българския парламент решаваха проблема по отношение на каненето на съветския дипломат Митрофанова на откриването на 48-мото Народно заседание. Наблюдавате ли общоевропейска политика на държание по отношение на съветските посланици?
Нямам непосредствени усещания, не зная и дали всеки европейски парламент има традиция на откриването на новия парламент да кани дипломатическия корпус, както е в България. Ясно е обаче, че сега в европейските страни Русия е сложена в оптималната степен на дипломатическа и политическа изолираност. Почетното наличие на съветския дипломат на сходни събития е изцяло ненужно и би било доста неприятен знак. Това е още един характерен вътрешен български проблем, който – популярност богу, парламентарно показаните партии в 48-мия Парламент, по предложение на „ Демократична България “, взеха решение по метод, който за мен без подозрение е верен.
Каква е Вашата прогноза – ще има ли евроатлантическо болшинство в 48-мото Народно събрание, надлежно държавно управление?
След две години на дълбока политическа рецесия в България, даването на прогноза е ненужно. Ситуацията стана същински непредвидима. Това, което за мен е вярно за 48-мия Парламент, е „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ да имат обща позиция за сформирането на болшинство. Не обща парламентарна група – обсъждаха се и такива въпроси, които към този момент са в предишното, ясно е, че няма да има обща парламентарна група. Редно е обаче да има обща консолидирана позиция на тези две искрено новаторски и прозападни политически сили.
Един подобен блок би бил най-големият блок в 48-мия Парламент и от него би зависело в оптималната степен дали може да се образува, или не може да се образува държавно управление. Засега не виждам сигнали – изключително от „ Продължаваме промяната “, да има подобен блок. Това би било тъжно. В последна сметка обаче техните политически решение са техни. Аз обмислям от страната на „ Демократична България “ и по доста аргументи заставам зад този избор – даже с по-голяма увереност, в сравнение с преди години.
Според Вас допустимо ли е на този стадий съветските зависимости у нас да бъдат изтръгнати и кои са първите стъпки?
Това е най-важният въпрос пред обществото и той е доста тясно обвързван с въпроса за изкореняването на корупцията в българската политика. Руското въздействие върху нашата политика, бизнес, медии е един от значимите, въпреки и не единствен, корупционен фактор.
Изкореняването минава през работа за дълбока инспекция в лоялността на хората, които работят в българските служби. Убеден съм, че болшинството там са хора, които откровено защитаван националния интерес. Имаме обаче задоволително данни, че има хора, които са податливи на непознати забавни и на корупционни въздействия. Продължаващата работа за пречистване на българското правораздаване – изключително на прокуратурата, също е определяща в това отношение. Публичният политически спор по тематиката също е доста значим и значителен.
Не става дума за нещо, което може да се случи за един ден. Става дума за продължително политическо изпитание. Във връзка с предходния въпрос за евроатлантическото болшинство – евроатлантическо болшинство не значи хора, които в даден миг конюнктурно са заявили, че стоят зад европейски полезности, а хора, които в действителност са подготвени да работят за прочистването на зависимостите, които ни прояждат в продължение на 70 години. Това е нов проблем, а тежък продължителен проблем.
Дали ГЕРБ и Движение за права и свободи могат да бъдат съдружници в подобен развой, за мен е доста подозрително. Ако някой ден се водят такива диалози, те би трябвало да минават през доста съответни образци и маркери за държание – съответни решения, зад които да застанат огромен брой политически обединения.
Моето мнение е, че през дългото си ръководство ГЕРБ беше неуверена партия в същинската геополитика. В опазването на националната сигурност сподели доста неприятни образци по повод неустойчивост на съветското въздействие. „ Турски поток “ е най-емблематичният от тях. Искам обаче да подчертая, че напълно не е единствен.
Що се отнася до Движението за права и свободи – надълбоко нямам доверие на тяхната атлантическа принадлежност. Достатъчно е да се види да вземем за пример предколедното послание на техния действителен – официално почетен – водач Ахмед Доган, в края на 2015 година. Това беше един доста значим преломен миг, когато той смъкна Лютви Местан от председателския пост в Движение за права и свободи и поведе партията по пътя на поддръжка на проруските пропагандни клишета. Линия, от която медиите, свързани с тази партия, в никакъв случай не са отстъпвали. Като гледаме представителите на Движение за права и свободи в Народното събрание, би трябвало да гледаме и медиите на Делян Пеевски.
Г-н Кънев, Ви за забавянето на газовата връзка България-Гърция е заложен през август тази година, когато завършването на плана мина в ръцете на служебната власт, отговорът идва на 13 октомври – задължена ли е България да предприеме някакви дейности след думите на Европейската комисия?
България не е задължена да предприеме никакви дейности след този отговор. На чисто изкусен език обаче в тази ситуация Европейската комисия много ясно споделя, че България би трябвало да проверява доста съществено 12-годишното закъснение на интерконектора. И от отговора на Комисията, и от всичко, което видяхме с очите си през последните месеци, е ясно, че точно доста мощният и пряк напън на Европейската комисия, способства за това през днешния ден да има интерконектор и два пъти до 30% понижение в цената на газа.
Повече от явно е, че в първите си дни служебното държавно управление – изключително министърът на енергетиката, не работеха в интерес на това решение. Не виждам по какъв начин би могъл сегашният енергиен министър да се отбрани по въпроса – имаше много изявления за методите, по които волно или несъзнателно беше застрашено навременното довеждане докрай на интерконектора, паралелно с непрекъснатото повторение на мантрата, че по-евтин газ може да пристигна единствено от „ Газпром “. Сега нямаме никакъв газ от „ Газпром, а имаме доста по-евтин газ. Това е действителността.
Коректно ли е да се каже, че рецензиите на Европейската комисия са ориентирани както към служебното държавно управление, по този начин и към държавните управления на ГЕРБ, които бавеха плана 12 години?
За мен е напълно ясно, че се реферира към дълъг интервал на закъснение на работата по интерконектора. Опитвам се да бъде неутрален и уравновесен – евентуално би трябвало да се регистрират избрани забавяния и от гръцка страна. Това обаче е територия, която едва познаваме, до момента в който знаем добре какво се случваше в България. Сравнението сред времето, за което беше приключен интерконекторът и времето, за което беше приключен „ Турски поток “, ни подсказва, че става дума за съзнателно закъснение при интерконектора и извънредно ускорена работа, която не е в публичен интерес, по „ Турски поток “.
Казвате, че ще употребявате парламентарните питания към Европейската комисия, с цел да получите информация още за „ Лукойл “ и „ Росенец “ – какво смятате да попитате еврокомисарите?
В момента моят екип приготвя въпроса. Той е ориентиран към това доста небрежно и доста непрозрачно удължение на концесията на пристанищния комплекс „ Росенец “. Тази концесия е изначално доста проблематична – тя беше подписана без никакво публично разискване и изцяло непрозрачно през 2011 година. Към сегашния миг ние продължаваме да нямаме отговор за какво нефтохимическият комбинат, благосъстоятелност на „ Лукойл Нефтохим “ от 1999 година, 12 години можеше да работи като употребява инсталациите на държавното пристанище „ Росенец “ без концесия и за какво се наложи сключването на 35-годишна концесия, с който на практика се основава анклав на българска територия.
Смятате ли да зададете въпрос по отношение на заплащанията на налог облага от „ Лукойл “ в България?
Към този стадий не сме подготвили подобен въпрос към Комисията. Опитвам се да употребявам тази форма на парламентарен надзор пред Европейската комисия в оптималната степен. Случаят с интерконектора и доста други проблеми демонстрират, че тези питания са доста ефикасен политически механизъм – изключително в обстановка, в която България хронично няма парламент, ръководи ни поредност от неизбрани държавни управления, назначени от президента, неотчетни пред обществото през режима на парламентарния надзор. Не можем и не трябва обаче да си правил заблуда, че Европейската комисия или други европейски институции могат да решат всеки български проблем. Данъците на „ Лукойл Нефтохим “ влизат в българския държавен бюджет, работа на българските институции е да позволи този проблем.
В последните дни парламентарните групи в българския парламент решаваха проблема по отношение на каненето на съветския дипломат Митрофанова на откриването на 48-мото Народно заседание. Наблюдавате ли общоевропейска политика на държание по отношение на съветските посланици?
Нямам непосредствени усещания, не зная и дали всеки европейски парламент има традиция на откриването на новия парламент да кани дипломатическия корпус, както е в България. Ясно е обаче, че сега в европейските страни Русия е сложена в оптималната степен на дипломатическа и политическа изолираност. Почетното наличие на съветския дипломат на сходни събития е изцяло ненужно и би било доста неприятен знак. Това е още един характерен вътрешен български проблем, който – популярност богу, парламентарно показаните партии в 48-мия Парламент, по предложение на „ Демократична България “, взеха решение по метод, който за мен без подозрение е верен.
Каква е Вашата прогноза – ще има ли евроатлантическо болшинство в 48-мото Народно събрание, надлежно държавно управление?
След две години на дълбока политическа рецесия в България, даването на прогноза е ненужно. Ситуацията стана същински непредвидима. Това, което за мен е вярно за 48-мия Парламент, е „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ да имат обща позиция за сформирането на болшинство. Не обща парламентарна група – обсъждаха се и такива въпроси, които към този момент са в предишното, ясно е, че няма да има обща парламентарна група. Редно е обаче да има обща консолидирана позиция на тези две искрено новаторски и прозападни политически сили.
Един подобен блок би бил най-големият блок в 48-мия Парламент и от него би зависело в оптималната степен дали може да се образува, или не може да се образува държавно управление. Засега не виждам сигнали – изключително от „ Продължаваме промяната “, да има подобен блок. Това би било тъжно. В последна сметка обаче техните политически решение са техни. Аз обмислям от страната на „ Демократична България “ и по доста аргументи заставам зад този избор – даже с по-голяма увереност, в сравнение с преди години.
Според Вас допустимо ли е на този стадий съветските зависимости у нас да бъдат изтръгнати и кои са първите стъпки?
Това е най-важният въпрос пред обществото и той е доста тясно обвързван с въпроса за изкореняването на корупцията в българската политика. Руското въздействие върху нашата политика, бизнес, медии е един от значимите, въпреки и не единствен, корупционен фактор.
Изкореняването минава през работа за дълбока инспекция в лоялността на хората, които работят в българските служби. Убеден съм, че болшинството там са хора, които откровено защитаван националния интерес. Имаме обаче задоволително данни, че има хора, които са податливи на непознати забавни и на корупционни въздействия. Продължаващата работа за пречистване на българското правораздаване – изключително на прокуратурата, също е определяща в това отношение. Публичният политически спор по тематиката също е доста значим и значителен.
Не става дума за нещо, което може да се случи за един ден. Става дума за продължително политическо изпитание. Във връзка с предходния въпрос за евроатлантическото болшинство – евроатлантическо болшинство не значи хора, които в даден миг конюнктурно са заявили, че стоят зад европейски полезности, а хора, които в действителност са подготвени да работят за прочистването на зависимостите, които ни прояждат в продължение на 70 години. Това е нов проблем, а тежък продължителен проблем.
Дали ГЕРБ и Движение за права и свободи могат да бъдат съдружници в подобен развой, за мен е доста подозрително. Ако някой ден се водят такива диалози, те би трябвало да минават през доста съответни образци и маркери за държание – съответни решения, зад които да застанат огромен брой политически обединения.
Моето мнение е, че през дългото си ръководство ГЕРБ беше неуверена партия в същинската геополитика. В опазването на националната сигурност сподели доста неприятни образци по повод неустойчивост на съветското въздействие. „ Турски поток “ е най-емблематичният от тях. Искам обаче да подчертая, че напълно не е единствен.
Що се отнася до Движението за права и свободи – надълбоко нямам доверие на тяхната атлантическа принадлежност. Достатъчно е да се види да вземем за пример предколедното послание на техния действителен – официално почетен – водач Ахмед Доган, в края на 2015 година. Това беше един доста значим преломен миг, когато той смъкна Лютви Местан от председателския пост в Движение за права и свободи и поведе партията по пътя на поддръжка на проруските пропагандни клишета. Линия, от която медиите, свързани с тази партия, в никакъв случай не са отстъпвали. Като гледаме представителите на Движение за права и свободи в Народното събрание, би трябвало да гледаме и медиите на Делян Пеевски.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ