Историкът д-р Силвия Сиракова пред Фрог: Трябва да изринем Авгиевите ни обори и държавата да не е мащеха
На митингите видях друга България – млада изобретателна решителна! Минах през гладната стачка и разбрах, че Властта е изгребала моралното дъно и не я интересува нищо. Бях обгазена от полицията – част от българския народ. Протестиращите са интелигентни хора, които не са част от непрекъснатите наличия по малките екрани. Разделението ни държи в тунела на несвършващия преход. Трябва да изринем Авгиевите ни обори и страната да не мащеха.
Без визия за ръководство на нацията, ще продължим да бъдем манипулирани слепци. Дълбочина липсва на днешния човек
Това споделя за Фрог нюз доктор Силвия Сиракова, водеща на предаването „ Щрихи от предишното “, създател на голям брой документални филми и излъчвания по ВТК
- Г-жо Сиракова, да поговорим за митингите. Бяхте деен участник на площад „ Независимост “ и „ Орлов мост “. Защо?
- Защото след влизането на Прокуратурата в Президентската администрация чашата преля! Спонтанно излязох първата вечер след този акт. Оказа се, че крайното отвращение не е единствено мое. Винаги съм защитавала цивилен дела и съм била на доста митинги, само че това което видях тази първа и идващите вечери на митинга, беше нещо напълно друго. Там, на площада, беше една друга България – млада, изобретателна, решителна. Не споделям „ интелигентна и красива”! Знаете ли, споделих с другари, че Орловият мост мирише друго – на младост, на качествена козметика, в случай че щете… Тази България аз не знаех, че съществува. Мислех, че живее единствено по нощните заведения. За мой позор бях отписала тази България. Тези младежи ми върнаха вярата. Ден след ден, всяка вечер, аз виждах хората към мен по какъв начин израстват и се освобождават от страха. Маските паднаха.
През мен минаха всички „ екстри” на митинга. Първите конфликти пред Министерски съвет, в които застанахме с още една дама и двама – трима мъже, като жив щит да пазим полицията от агресиращи провокатори. Нали и те фамилии хранят! Нали полицията е част от българският народ….
Минах и през Гладна стачка, която за следващ път ме убеди, че Властта е изгребала моралното дъно и не я интересува нищо. След това от човек, който пази с тялото си полицията се оказах човек обгазен и обичай и премазан от тъкмо тази Полиция – част от българския народ…
Всички екстри май ми минаха през главата, само че съм доста признателна на тези дни, тъй като дадоха на България новата визия, визия за ЗАЕДНОСТ за ЕДИНЕНИЕ. Там на площада бяхме всевъзможни. Хора, които като ги видех преди този момент по тв приемника - го изключвах, само че тъкмо те ми помогнаха, когато беше станало тежко при гладната стачка. Никога няма да не помни една паметна нощ с военачалник Димитър Шивиков на Орловия град. Цяла нощ повдигаше духа на всички ни. Ето, това беше България. Тази нощ в Орловия град. Нямаше „ комунисти” и „ червени боклуци”, нямаше „ психодесни”, нямаше Левски и ЦСКА – бяхме българи, които цяла нощ в дъжда стояхме прави с цел да пазим Орловия град от опустошение. След една такава нощ, когато си видял единна България – това, което тя не е била от 100 години – няма по какъв начин да не вярваш във Възкресението на Държавата си. България ще се отърси, тъй като „ матреала” й е от качествени и интелигентни хора, които не са част от непрекъснатите наличия по телевизиите… Дефилиращите политици ги гонехме или ги гледахме безучастно.
- Командировките ви са из цяла България. Жива ли е още българщината?
- При обиколките се срещам с невероятна българщина. Има към момента невероятни българи. Тези хора се борят с недоимъка, с безработицата, с атмосферните условия в някои случай, само че са по-българи от нас, живеещите в центъра на София, точно тъй като по този начин е мъчно да си българин. За тях няма паради, няма публични тържества и годишнини. Няма протокол и казионност! Има просто България! Защото по този начин са научени, а не тъй като медиите би трябвало да ги отразят.Те добродушно и безшумно отстояват българщината и ме докарват до сълзи от почит пред родолюбието им и тихия си национализъм.
Невероятна за мен е и всяка среща с ветераните. Тези хора са вселени. Жива история. Всяка тяхна дума, жест, линия на лицето, очи, ръце – би трябвало да останат запечатани за тези след нас. Постоянно дублирам на оператора „ Снимай очите! “.
Обожавам срещите си българските офицери от запаса и запаса и очевидно този ми почит и пиетет пред тях е съвместен. Това за един историк е допиране до живата история, а за актуалния човек е среща с действителни герои. Длъжници сме на ветераните от Българската войска!
- Какво на вас като историк и се коства, че липсва сега на българина?
- Най-големият проблем през днешния ден на България е неналичието на изцяло осъзната цел! Но, от началото на митингите – чудото, както споделих към този момент се случва. Българинът схваща, че разделянето към този момент 30 години, го държи в тунела на несвършващия Преход. Точно тъй като разрешаваме да бъдем манипулирани и разделяни от политиците, с цел да ни владеят по античното Римско предписание. Точно поради това се случва това с учебните стратегии, с чалгата, с оскотяването. Все още липсва Духът за реализиране на Национална цел. Липсва това, което е обединявало българите в навечерието на Балканските, Първата и Втората международна война. Хора, отпътували на гурбет в Америка, студенти от целия свят заедно са тръгнали да се връщат в България, с цел да осъществят националния блян. Моят дядо е бил в Америка и се е върнал. Никой не го е карал принудително. За него това е било просто и ясно, че би трябвало да го направи. Но, отново поради митингите по целия свят мисля, че това се трансформира. Българите би трябвало да повярват в страната. Трябва да го създадем дружно. Да си изринем Авгиевите обори и страната да не бъде мащеха! Това е за Държавата. Познавам чистите хора от Протеста, които няма да разрешат България да потъне още веднъж в безнадежността и отчаянието на сегашното.
Не съм фен на Гьобелс, само че той е споделил нещо правилно, което с цялостна мощ важи и през днешния ден: „ Премахни на един народ историята и след едно потомство той се трансформира в навалица, а след още едно потомство можеш да ги управляваш като стадо. “ Бих добавила и литературата. И е доста ужасно това, което се случва в този момент в българската култура с премахването от образователния материал на създатели като Захари Стоянов, Смирненски, Вапцаров, Алеко… Без „ Записки по българските въстания “?! Без „ неправилни персони “ като Бенковски и нещастия като Баташкото кръвопролитие, Така ли? Не може да го допуснем! Трябва да се включат спирачки на това прокрадване в нищото, в забравата.
Националният блян за ЕДИНЕНИЕ би трябвало да се формулира от Държавата и да следваме пътя му и в образованието, и във вътрешната, и външната политика.
Без ВИЗИЯ ЗА ЕДИНЕНИЕ на нацията ни ще продължим да бъдем манипулирани слепци, чакащи нещо си – дали Годо или Второто пришествие… След, като ние, по площадите успяхме да го реализираме – значи може и цяла България. Само по този начин ще сложим завършек на тази 100 годишна Гражданска война на разделяне. Не че и на площада нямаше центробежни сили, само че като мантра си повтаряхме – да стигнем до Оставката, а по-късно на изборите – всеки който както му повелява възпитанието, средата и съвестта на българин. Можем да сме дружно!
Трябва ни осъзнаване на Националния блян, а той е елементарен и явен и го написа на Народното събрание!
Съединението прави силата! Трябва ни ПРОГЛЕЖДАНЕ и ЕДИНЕНИЕ!
- Често пътувате из Македония? В момента там горят български флагове. Как ще коментирате тези дейности на съседите?
- Някога старите хора споделяха „ Боли ме Макята “ - „ Боли ме Македония “. Аз нямам никаква родова връзка с тези български територии и подбудите ми са напълно патриотични, само че и мен ме боли Макята! Тази свещена земя, напоена с толкоз българска кръв. Кръв, неглижирана, подценена от българските политици, които принизиха славните победи на Българската войска. Да, имам особено отношение към мъченицата Македония. За мен Македония е по-малката сестра на България и България би трябвало да се грижи за нея като малко, прохождащо дете, което позволява неточности в развиването си. Македония е една свещена българска земя, която аз не разделям по никакъв метод от сегашните български територии. За страдание през последните години, след отделянето на Македония от Югославия, ние водихме доста непоследователна политика там. Политика, осланяща се на остарели тези и „ опорки” на пропагандата още от времето на войните за национално единство. Бяхме слепи и глухи, тук в София и не отчитахме големите промени в съзнанието на тези хора там. Да, аз постоянно вървя там и знам, че този романтизъм, който имаме ние в мисленето си във връзка с тях – те го нямат. Напротив! Запознах се даже с македонски офицер, който ми беше разказал, по какъв начин преди за първи път да пристигна в България е мислел, че надали не сме в действителност монголоидни татари! Парадокс! Да, печален абсурд, който стана вероятен, с помощта на Титовата агитация, в основата на което беше изказванието, че сме два напълно разнообразни народа, а не деца на Майка България. Според мен се пропусна момента за създаване на една постоянна, съвременна контратеза. Почиваща на целия инструментариум, на науки, като история, археология, антропология, фолклор, етнография…Освен това трябваше да се употребяват актуалните похвати на маркетинга и рекламата - да ги накараме те сами да желаят да бъдат българи, само че освен поради паспортите. Този миг беше проигран. Не направихме нищо от това. Какви „ инструменти” използваме и до момента като контрапункт?! Повтаряме „ вие сте българи” нищо повече. За страдание са минали генерации, които към този момент не са живи и никой там не помни бурното строителство, култура и всичко, което е направила нашата войска и България през 40 те години на 20 век там. Много е тъжно, само че даже в този толкоз рисков миг в нашите междудържавни връзки – аз съм оптимист. Расте едно потомство, което ще преодолее стандартите на предишното. Това към този момент се случва. Това е поколението, което схваща, че езикът на омразата единствено сковава народите и стопира просперитета на Балканите. Когато политиците спрат да се надвикват, когато хората там престанат да се усещат притиснати до стената от тези политици – хората от двете страни на Вардара ще се схванат, тъй като тъкмо политиците живеят от „ езика на омразата”, не народите.
Но, както споделих – Балканите са ми обичана тематика. Аз боготворя Балканите. Обожавам балканците. Вярвам в „ хомо балканикус “ и в неговата безкрайна адаптивност, опция за оцеляване. На Балканите би трябвало доста бързо да преодолеем нашите „ филии” и „ уплахи “, населяващи мозъците ни, тъй като те са ретроградни и завещание от към този момент мъртви пропаганди. Балканите през последните 150 години съзнателно са превърнати в „ буре с барут “, тъй като другояче биха имали голям капацитет, в случай че бъдат оставени сами на себе си. Това не е наивна религия в „ доктрина на международната интрига “, а подплатено с исторически обстоятелства верую. Ние, балканците, отлично бихме се разбрали едни с други, в случай че ползите на огромните международни играчи към този момент 150 години не ни „ пробиват” политиците и вкарват в кървави спорове с цел да обслужваме техните ползи. Вярвам, че над реките от кръв, текли на Балканите, би трябвало да се прокарват мостове. Вярвам в силата на едни обединени от знанието и моженето си Балкани и дано да е фантазия, само че нали „ би трябвало да мечтаем за звездите”...
- Как избирате тематиките и събеседниците си?
- Темите за предаванията предпочитам по няколко метода. Някои тематики си идват сами с датата – годишнини, празнувания. Основна тематика ми е Българската войска, към която респекта ми е голям. Други тематики като тази за Апостола, за полковник Дрангов, полковник Пенев са безконечни тематики в съзнанието ми. Теми, на които се връщам и ще се връщам, до момента в който вдишвам. Преди време бях изпаднала в цялостна обсесия по полковник Дрангов. Направихме филм. Близо 2 години се ровех, обикалях, срещах с военни историци, внучката на полковника с цел да мога да се доближа оптимално до него и да го схвана. Делото на полковник Дрангов би трябвало да бъде познавано от всички ни, а всеки български офицер му дължи алфата и омегата на Кодекса за достойнството на офицерската чест. Поклон пред този величествен българин!
Същото се случи и с полковник Пеньо Върбанов Пенев. „ Потънах” в този популярен български офицер, дотолкоз, че към този момент година от основаването на двата кино лентата за него – още не мога да „ изплувам”. Наскоро щерка му арх. Валентина Пенева даже ми сподели „ Да се освободя”, само че не виждам метод това да се случи, тъй като не престават да се случват събития, които ми държат облика на полковник Петев, като „ Nota bene”, като коректив в мислите. Ето, неотдавна създадохме и Организационен комитет в родното село на полковника Дългач за създаване на монумент в центъра.
Преди месец беше и премиерата на последния ми филм „ Изповед на разузнавача 3”, отдаден на 40 годишната работа на полковник Димитър Вандов по Основното направление – Турция.
Преди това бяха първите два кино лентата за военачалник Бояджиев и полковник Владимир Константинов. Огромни хора! Великани! Българи! Е, по какъв начин да се върна „ на земята” в сивотата, когато съм била благословена да се допирам и поддържам връзка с сходни персони, с които след това станахме и другари, които доста обичам! Както споделя един различен другар – продуцента и артист Антон Касабов „ Човек би трябвало да мечтае за звездите”. Да си слага светли, високи цели, само че не като комерс, а като самоизграждане и принос към духовното извисяване на обществото.
Мисля, че тъкмо дълбочината липсва доста на актуалния човек. Хората в миналото са били доста по-задълбочени, многопластови…Днес всеки се плъзга по повърхността. Сърфира през живота…
Не одобрявам и метода на някои учени, „ пенкелери”, които са повече „ лица от медиите “, в сравнение с хора, творящи просвета. Всяко изобретение в науката е фундамент, ходило за напредъка и „ кухите “ единствено ефектни псевдооткрития някак си не носят нищо. Истинската просвета не може да „ стъпи “ върху тях. Запазила съм рефлекса си на академик. Именно поради това се стремя към потвърдени съществени специалисти, като събеседници и стъпвам единствено на потвърдени обстоятелства от историята. Доказани освен по емпиричен, а и по документален път. Това е още веднъж в удостоверение на кредото ми, че изискуем истината и че хората не би трябвало да се подхлъзват по повърхността. Медиите би трябвало да образуват съзнания, не да подвеждат с неистини. За страдание доста сътрудници не осъзнават тази отговорност. Медиите би трябвало да са в действителност „ камбаната” на този свят. Моето житейско кредо, като публицист, само че и човек е една мисъл на Волтер: „ Може да не съм склонен с това, което казваш, само че ще пазя правото ти да го казваш, даже с цената на личният си живот. "
- Разкажете нещо за себе си на нашите читатели!
- Аз бях средностатистическо дете от Соца. Имах щастието да отрасна в среда, в която думата нематериалност беше наситена със наличие. Баща ми, който също беше историк, от най-ранна детска възраст предизвикваше въображението ми с разкази от историята. Отраснах по разкопките на антични градове и игрите ми бяха свързани с мечти за тези далечни времена и хора. „ Гръцки митове и легенди “ беше настолната ми книга вместо нормалните детски приказки. Но освен поради историята съм признателна на татко ми, а и поради безграничната любов и пиетет към България, на които ме научи. Наследството, което ми остави, беше една вяра – да бъда българка. България се назовава моята вяра и в този момент. Като дете аз се учех да чета с „ Епопея на забравените “ и със стиховете на Ботев, Яворов...
Той направи от мен горда българка и аз пребивавам с чувството за сигурност, тъй като корените ми са крепко побити в тази свещена земя и зад мен има 13 века история.
Сега като премислям – аз съм един благополучен човек – сбъдна ми се детската фантазия да завърша археология. Никога не съм си представяла, че мога да изучавам друго. Бакалавър, магистър, лекар – не усетих какъв брой бързо минаха тези прелестни времена. Трудовата ми биография стартира в най- огромната българска съкровищница - Националния исторически музей. Огромна привилегия за един млад, одеве приключил университета човек.
Превратностите на ориста, обаче направиха по този начин, че смених попрището и влязох в публицистика, в одеве основаната ВТК и вестник „ Българска армия”. Първоначално се занимавах единствено с Балкани и Балканска сигурност, само че по- късно нямаше по какъв начин да не стане амалгама от образованието ми и военната тематика и да стартира да работя по военноисторическата тема.
Не съм краен суеверен, само че имам вяра, че някои срещи са съдбовни по своему. Някои хора са изпратени да ти бъдат учители в живота и срещата с тях те стъписва, само че дава нови, страхотни уроци. Такива срещи съм имала няколко и благодаря на Бог за тези по този начин скъпи за мен хора.
Имах шанса да се докосна до учен Антон Дончев и до мъдростта му. Тогава посредством една алегория за Климент Охридски и дъбовете той ми изясни смисъла на човешкия живот – тъкмо за 5 мн!
Някои хора цялостен живот не схващат, за какво са на тази земя и какъв е смисъла от съществуването им, а аз срещнах
учен Дончев и той ми оказа помощ да проумея го просто посредством една алегория. Каквото и да прави човек – би трябвало да мисли в вероятност, само че освен от вероятността на личната си камбанария, а огромно, за тези, които ще дойдат след нас. Точно по този начин са разсъждавали огромните мозъци в историята. Не са живеели с концепцията, че всичко стартира и свършва с тях, а че всичко е надграждане и отговорност към тези след нас, от които сме взели тази земя „ на заем”. Всъщност това не е нещо ново за специалността на историка – познаването на историята международните цивилизации, това, което е било преди нас – дава една напълно друга вероятност. Много по - световна и може би по – справедлива от тази на хората с други специалности.
И други учители – другари срещнах в живота. Срещнах неповторими български офицери – патриоти. Полковник Петко Йотов – Вечна му памет! Той първи ми описа за полковник Дрангов и неговото „ След мен, юнаци”, а не „ Напред, юнаци!”.
Академик Георги Марков, проф. Димитър Йончев, о.з. полк. доцент Станчо Станчев, оз. полк. доцент Петър Ненков - Научиха ме на доста! Попивах от тях знанието и разбирах какъв брой малко в действителност знам. Освен чисто историческата експертиза, ми дадоха персоналната си експертизата за дълг и служене на Отечеството, благородие и човещина.
Активно послужвам и на няколко публични дела - Военноисторическата комисия, моите обичани Тракийци от Съюза на Тракийските сдружения са дела, с които съм благословена, че се срещнах и станах част от тях. Скоро учредихме и Обединени за независимост и правдивост в Отечеството ОССО в поддръжка настояванията на митинга и в отбрана на Българският Президент и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили на Българската войска - военачалник Румен Радев. Радостна съм да съм до моите съидейници – цветът на българското войнство от запаса и запаса и службите за сигурност, както и гражданската експертиза от ОССО. Само чисти хора, отдали животите си в работа на Отечеството. Огромна чест за мен беше, че бях поканена на бъда до тях и да дам, каквото мога, за реализиране на поставените цели..
Въпросите зададе: Красен Бучков
Без визия за ръководство на нацията, ще продължим да бъдем манипулирани слепци. Дълбочина липсва на днешния човек
Това споделя за Фрог нюз доктор Силвия Сиракова, водеща на предаването „ Щрихи от предишното “, създател на голям брой документални филми и излъчвания по ВТК
- Г-жо Сиракова, да поговорим за митингите. Бяхте деен участник на площад „ Независимост “ и „ Орлов мост “. Защо?
- Защото след влизането на Прокуратурата в Президентската администрация чашата преля! Спонтанно излязох първата вечер след този акт. Оказа се, че крайното отвращение не е единствено мое. Винаги съм защитавала цивилен дела и съм била на доста митинги, само че това което видях тази първа и идващите вечери на митинга, беше нещо напълно друго. Там, на площада, беше една друга България – млада, изобретателна, решителна. Не споделям „ интелигентна и красива”! Знаете ли, споделих с другари, че Орловият мост мирише друго – на младост, на качествена козметика, в случай че щете… Тази България аз не знаех, че съществува. Мислех, че живее единствено по нощните заведения. За мой позор бях отписала тази България. Тези младежи ми върнаха вярата. Ден след ден, всяка вечер, аз виждах хората към мен по какъв начин израстват и се освобождават от страха. Маските паднаха.
През мен минаха всички „ екстри” на митинга. Първите конфликти пред Министерски съвет, в които застанахме с още една дама и двама – трима мъже, като жив щит да пазим полицията от агресиращи провокатори. Нали и те фамилии хранят! Нали полицията е част от българският народ….
Минах и през Гладна стачка, която за следващ път ме убеди, че Властта е изгребала моралното дъно и не я интересува нищо. След това от човек, който пази с тялото си полицията се оказах човек обгазен и обичай и премазан от тъкмо тази Полиция – част от българския народ…
Всички екстри май ми минаха през главата, само че съм доста признателна на тези дни, тъй като дадоха на България новата визия, визия за ЗАЕДНОСТ за ЕДИНЕНИЕ. Там на площада бяхме всевъзможни. Хора, които като ги видех преди този момент по тв приемника - го изключвах, само че тъкмо те ми помогнаха, когато беше станало тежко при гладната стачка. Никога няма да не помни една паметна нощ с военачалник Димитър Шивиков на Орловия град. Цяла нощ повдигаше духа на всички ни. Ето, това беше България. Тази нощ в Орловия град. Нямаше „ комунисти” и „ червени боклуци”, нямаше „ психодесни”, нямаше Левски и ЦСКА – бяхме българи, които цяла нощ в дъжда стояхме прави с цел да пазим Орловия град от опустошение. След една такава нощ, когато си видял единна България – това, което тя не е била от 100 години – няма по какъв начин да не вярваш във Възкресението на Държавата си. България ще се отърси, тъй като „ матреала” й е от качествени и интелигентни хора, които не са част от непрекъснатите наличия по телевизиите… Дефилиращите политици ги гонехме или ги гледахме безучастно.
- Командировките ви са из цяла България. Жива ли е още българщината?
- При обиколките се срещам с невероятна българщина. Има към момента невероятни българи. Тези хора се борят с недоимъка, с безработицата, с атмосферните условия в някои случай, само че са по-българи от нас, живеещите в центъра на София, точно тъй като по този начин е мъчно да си българин. За тях няма паради, няма публични тържества и годишнини. Няма протокол и казионност! Има просто България! Защото по този начин са научени, а не тъй като медиите би трябвало да ги отразят.Те добродушно и безшумно отстояват българщината и ме докарват до сълзи от почит пред родолюбието им и тихия си национализъм.
Невероятна за мен е и всяка среща с ветераните. Тези хора са вселени. Жива история. Всяка тяхна дума, жест, линия на лицето, очи, ръце – би трябвало да останат запечатани за тези след нас. Постоянно дублирам на оператора „ Снимай очите! “.
Обожавам срещите си българските офицери от запаса и запаса и очевидно този ми почит и пиетет пред тях е съвместен. Това за един историк е допиране до живата история, а за актуалния човек е среща с действителни герои. Длъжници сме на ветераните от Българската войска!
- Какво на вас като историк и се коства, че липсва сега на българина?
- Най-големият проблем през днешния ден на България е неналичието на изцяло осъзната цел! Но, от началото на митингите – чудото, както споделих към този момент се случва. Българинът схваща, че разделянето към този момент 30 години, го държи в тунела на несвършващия Преход. Точно тъй като разрешаваме да бъдем манипулирани и разделяни от политиците, с цел да ни владеят по античното Римско предписание. Точно поради това се случва това с учебните стратегии, с чалгата, с оскотяването. Все още липсва Духът за реализиране на Национална цел. Липсва това, което е обединявало българите в навечерието на Балканските, Първата и Втората международна война. Хора, отпътували на гурбет в Америка, студенти от целия свят заедно са тръгнали да се връщат в България, с цел да осъществят националния блян. Моят дядо е бил в Америка и се е върнал. Никой не го е карал принудително. За него това е било просто и ясно, че би трябвало да го направи. Но, отново поради митингите по целия свят мисля, че това се трансформира. Българите би трябвало да повярват в страната. Трябва да го създадем дружно. Да си изринем Авгиевите обори и страната да не бъде мащеха! Това е за Държавата. Познавам чистите хора от Протеста, които няма да разрешат България да потъне още веднъж в безнадежността и отчаянието на сегашното.
Не съм фен на Гьобелс, само че той е споделил нещо правилно, което с цялостна мощ важи и през днешния ден: „ Премахни на един народ историята и след едно потомство той се трансформира в навалица, а след още едно потомство можеш да ги управляваш като стадо. “ Бих добавила и литературата. И е доста ужасно това, което се случва в този момент в българската култура с премахването от образователния материал на създатели като Захари Стоянов, Смирненски, Вапцаров, Алеко… Без „ Записки по българските въстания “?! Без „ неправилни персони “ като Бенковски и нещастия като Баташкото кръвопролитие, Така ли? Не може да го допуснем! Трябва да се включат спирачки на това прокрадване в нищото, в забравата.
Националният блян за ЕДИНЕНИЕ би трябвало да се формулира от Държавата и да следваме пътя му и в образованието, и във вътрешната, и външната политика.
Без ВИЗИЯ ЗА ЕДИНЕНИЕ на нацията ни ще продължим да бъдем манипулирани слепци, чакащи нещо си – дали Годо или Второто пришествие… След, като ние, по площадите успяхме да го реализираме – значи може и цяла България. Само по този начин ще сложим завършек на тази 100 годишна Гражданска война на разделяне. Не че и на площада нямаше центробежни сили, само че като мантра си повтаряхме – да стигнем до Оставката, а по-късно на изборите – всеки който както му повелява възпитанието, средата и съвестта на българин. Можем да сме дружно!
Трябва ни осъзнаване на Националния блян, а той е елементарен и явен и го написа на Народното събрание!
Съединението прави силата! Трябва ни ПРОГЛЕЖДАНЕ и ЕДИНЕНИЕ!
- Често пътувате из Македония? В момента там горят български флагове. Как ще коментирате тези дейности на съседите?
- Някога старите хора споделяха „ Боли ме Макята “ - „ Боли ме Македония “. Аз нямам никаква родова връзка с тези български територии и подбудите ми са напълно патриотични, само че и мен ме боли Макята! Тази свещена земя, напоена с толкоз българска кръв. Кръв, неглижирана, подценена от българските политици, които принизиха славните победи на Българската войска. Да, имам особено отношение към мъченицата Македония. За мен Македония е по-малката сестра на България и България би трябвало да се грижи за нея като малко, прохождащо дете, което позволява неточности в развиването си. Македония е една свещена българска земя, която аз не разделям по никакъв метод от сегашните български територии. За страдание през последните години, след отделянето на Македония от Югославия, ние водихме доста непоследователна политика там. Политика, осланяща се на остарели тези и „ опорки” на пропагандата още от времето на войните за национално единство. Бяхме слепи и глухи, тук в София и не отчитахме големите промени в съзнанието на тези хора там. Да, аз постоянно вървя там и знам, че този романтизъм, който имаме ние в мисленето си във връзка с тях – те го нямат. Напротив! Запознах се даже с македонски офицер, който ми беше разказал, по какъв начин преди за първи път да пристигна в България е мислел, че надали не сме в действителност монголоидни татари! Парадокс! Да, печален абсурд, който стана вероятен, с помощта на Титовата агитация, в основата на което беше изказванието, че сме два напълно разнообразни народа, а не деца на Майка България. Според мен се пропусна момента за създаване на една постоянна, съвременна контратеза. Почиваща на целия инструментариум, на науки, като история, археология, антропология, фолклор, етнография…Освен това трябваше да се употребяват актуалните похвати на маркетинга и рекламата - да ги накараме те сами да желаят да бъдат българи, само че освен поради паспортите. Този миг беше проигран. Не направихме нищо от това. Какви „ инструменти” използваме и до момента като контрапункт?! Повтаряме „ вие сте българи” нищо повече. За страдание са минали генерации, които към този момент не са живи и никой там не помни бурното строителство, култура и всичко, което е направила нашата войска и България през 40 те години на 20 век там. Много е тъжно, само че даже в този толкоз рисков миг в нашите междудържавни връзки – аз съм оптимист. Расте едно потомство, което ще преодолее стандартите на предишното. Това към този момент се случва. Това е поколението, което схваща, че езикът на омразата единствено сковава народите и стопира просперитета на Балканите. Когато политиците спрат да се надвикват, когато хората там престанат да се усещат притиснати до стената от тези политици – хората от двете страни на Вардара ще се схванат, тъй като тъкмо политиците живеят от „ езика на омразата”, не народите.
Но, както споделих – Балканите са ми обичана тематика. Аз боготворя Балканите. Обожавам балканците. Вярвам в „ хомо балканикус “ и в неговата безкрайна адаптивност, опция за оцеляване. На Балканите би трябвало доста бързо да преодолеем нашите „ филии” и „ уплахи “, населяващи мозъците ни, тъй като те са ретроградни и завещание от към този момент мъртви пропаганди. Балканите през последните 150 години съзнателно са превърнати в „ буре с барут “, тъй като другояче биха имали голям капацитет, в случай че бъдат оставени сами на себе си. Това не е наивна религия в „ доктрина на международната интрига “, а подплатено с исторически обстоятелства верую. Ние, балканците, отлично бихме се разбрали едни с други, в случай че ползите на огромните международни играчи към този момент 150 години не ни „ пробиват” политиците и вкарват в кървави спорове с цел да обслужваме техните ползи. Вярвам, че над реките от кръв, текли на Балканите, би трябвало да се прокарват мостове. Вярвам в силата на едни обединени от знанието и моженето си Балкани и дано да е фантазия, само че нали „ би трябвало да мечтаем за звездите”...
- Как избирате тематиките и събеседниците си?
- Темите за предаванията предпочитам по няколко метода. Някои тематики си идват сами с датата – годишнини, празнувания. Основна тематика ми е Българската войска, към която респекта ми е голям. Други тематики като тази за Апостола, за полковник Дрангов, полковник Пенев са безконечни тематики в съзнанието ми. Теми, на които се връщам и ще се връщам, до момента в който вдишвам. Преди време бях изпаднала в цялостна обсесия по полковник Дрангов. Направихме филм. Близо 2 години се ровех, обикалях, срещах с военни историци, внучката на полковника с цел да мога да се доближа оптимално до него и да го схвана. Делото на полковник Дрангов би трябвало да бъде познавано от всички ни, а всеки български офицер му дължи алфата и омегата на Кодекса за достойнството на офицерската чест. Поклон пред този величествен българин!
Същото се случи и с полковник Пеньо Върбанов Пенев. „ Потънах” в този популярен български офицер, дотолкоз, че към този момент година от основаването на двата кино лентата за него – още не мога да „ изплувам”. Наскоро щерка му арх. Валентина Пенева даже ми сподели „ Да се освободя”, само че не виждам метод това да се случи, тъй като не престават да се случват събития, които ми държат облика на полковник Петев, като „ Nota bene”, като коректив в мислите. Ето, неотдавна създадохме и Организационен комитет в родното село на полковника Дългач за създаване на монумент в центъра.
Преди месец беше и премиерата на последния ми филм „ Изповед на разузнавача 3”, отдаден на 40 годишната работа на полковник Димитър Вандов по Основното направление – Турция.
Преди това бяха първите два кино лентата за военачалник Бояджиев и полковник Владимир Константинов. Огромни хора! Великани! Българи! Е, по какъв начин да се върна „ на земята” в сивотата, когато съм била благословена да се допирам и поддържам връзка с сходни персони, с които след това станахме и другари, които доста обичам! Както споделя един различен другар – продуцента и артист Антон Касабов „ Човек би трябвало да мечтае за звездите”. Да си слага светли, високи цели, само че не като комерс, а като самоизграждане и принос към духовното извисяване на обществото.
Мисля, че тъкмо дълбочината липсва доста на актуалния човек. Хората в миналото са били доста по-задълбочени, многопластови…Днес всеки се плъзга по повърхността. Сърфира през живота…
Не одобрявам и метода на някои учени, „ пенкелери”, които са повече „ лица от медиите “, в сравнение с хора, творящи просвета. Всяко изобретение в науката е фундамент, ходило за напредъка и „ кухите “ единствено ефектни псевдооткрития някак си не носят нищо. Истинската просвета не може да „ стъпи “ върху тях. Запазила съм рефлекса си на академик. Именно поради това се стремя към потвърдени съществени специалисти, като събеседници и стъпвам единствено на потвърдени обстоятелства от историята. Доказани освен по емпиричен, а и по документален път. Това е още веднъж в удостоверение на кредото ми, че изискуем истината и че хората не би трябвало да се подхлъзват по повърхността. Медиите би трябвало да образуват съзнания, не да подвеждат с неистини. За страдание доста сътрудници не осъзнават тази отговорност. Медиите би трябвало да са в действителност „ камбаната” на този свят. Моето житейско кредо, като публицист, само че и човек е една мисъл на Волтер: „ Може да не съм склонен с това, което казваш, само че ще пазя правото ти да го казваш, даже с цената на личният си живот. "
- Разкажете нещо за себе си на нашите читатели!
- Аз бях средностатистическо дете от Соца. Имах щастието да отрасна в среда, в която думата нематериалност беше наситена със наличие. Баща ми, който също беше историк, от най-ранна детска възраст предизвикваше въображението ми с разкази от историята. Отраснах по разкопките на антични градове и игрите ми бяха свързани с мечти за тези далечни времена и хора. „ Гръцки митове и легенди “ беше настолната ми книга вместо нормалните детски приказки. Но освен поради историята съм признателна на татко ми, а и поради безграничната любов и пиетет към България, на които ме научи. Наследството, което ми остави, беше една вяра – да бъда българка. България се назовава моята вяра и в този момент. Като дете аз се учех да чета с „ Епопея на забравените “ и със стиховете на Ботев, Яворов...
Той направи от мен горда българка и аз пребивавам с чувството за сигурност, тъй като корените ми са крепко побити в тази свещена земя и зад мен има 13 века история.
Сега като премислям – аз съм един благополучен човек – сбъдна ми се детската фантазия да завърша археология. Никога не съм си представяла, че мога да изучавам друго. Бакалавър, магистър, лекар – не усетих какъв брой бързо минаха тези прелестни времена. Трудовата ми биография стартира в най- огромната българска съкровищница - Националния исторически музей. Огромна привилегия за един млад, одеве приключил университета човек.
Превратностите на ориста, обаче направиха по този начин, че смених попрището и влязох в публицистика, в одеве основаната ВТК и вестник „ Българска армия”. Първоначално се занимавах единствено с Балкани и Балканска сигурност, само че по- късно нямаше по какъв начин да не стане амалгама от образованието ми и военната тематика и да стартира да работя по военноисторическата тема.
Не съм краен суеверен, само че имам вяра, че някои срещи са съдбовни по своему. Някои хора са изпратени да ти бъдат учители в живота и срещата с тях те стъписва, само че дава нови, страхотни уроци. Такива срещи съм имала няколко и благодаря на Бог за тези по този начин скъпи за мен хора.
Имах шанса да се докосна до учен Антон Дончев и до мъдростта му. Тогава посредством една алегория за Климент Охридски и дъбовете той ми изясни смисъла на човешкия живот – тъкмо за 5 мн!
Някои хора цялостен живот не схващат, за какво са на тази земя и какъв е смисъла от съществуването им, а аз срещнах
учен Дончев и той ми оказа помощ да проумея го просто посредством една алегория. Каквото и да прави човек – би трябвало да мисли в вероятност, само че освен от вероятността на личната си камбанария, а огромно, за тези, които ще дойдат след нас. Точно по този начин са разсъждавали огромните мозъци в историята. Не са живеели с концепцията, че всичко стартира и свършва с тях, а че всичко е надграждане и отговорност към тези след нас, от които сме взели тази земя „ на заем”. Всъщност това не е нещо ново за специалността на историка – познаването на историята международните цивилизации, това, което е било преди нас – дава една напълно друга вероятност. Много по - световна и може би по – справедлива от тази на хората с други специалности.
И други учители – другари срещнах в живота. Срещнах неповторими български офицери – патриоти. Полковник Петко Йотов – Вечна му памет! Той първи ми описа за полковник Дрангов и неговото „ След мен, юнаци”, а не „ Напред, юнаци!”.
Академик Георги Марков, проф. Димитър Йончев, о.з. полк. доцент Станчо Станчев, оз. полк. доцент Петър Ненков - Научиха ме на доста! Попивах от тях знанието и разбирах какъв брой малко в действителност знам. Освен чисто историческата експертиза, ми дадоха персоналната си експертизата за дълг и служене на Отечеството, благородие и човещина.
Активно послужвам и на няколко публични дела - Военноисторическата комисия, моите обичани Тракийци от Съюза на Тракийските сдружения са дела, с които съм благословена, че се срещнах и станах част от тях. Скоро учредихме и Обединени за независимост и правдивост в Отечеството ОССО в поддръжка настояванията на митинга и в отбрана на Българският Президент и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили на Българската войска - военачалник Румен Радев. Радостна съм да съм до моите съидейници – цветът на българското войнство от запаса и запаса и службите за сигурност, както и гражданската експертиза от ОССО. Само чисти хора, отдали животите си в работа на Отечеството. Огромна чест за мен беше, че бях поканена на бъда до тях и да дам, каквото мога, за реализиране на поставените цели..
Въпросите зададе: Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ