Надежда Йорданова: Въпросът за политическото влияние във ВСС и в Прокурорския съвет е много сериозен
" На първо място, ние би трябвало да спрем да възпроизвеждаме посредством публичната квота във Висш съдебен съвет, надлежно в Прокурорския съвет политическо или партийно въздействие. Замисълът на членовете на Висш съдебен съвет, надлежно на Прокурорския съвет, избирани от Народното събрание, е да не позволява правосъдната система да се самозатваря, а да обезпечи пресен взор, непряк взор и по-добър надзор на това какво се случва вътре, по какъв начин се взимат решенията и дали се позволяват порочни практики. Така че би трябвало методът за избиране на членовете в препоръките от Народното събрание, условията към тях да подсигуряват, че те няма да привнасят партийните пристрастия вътре в правосъдната система. Освен това, неслучайно в интернационалните стандарти Висш съдебен съвет, който е кадрови орган на съдиите, имат болшинство съдии, определени от съдии.
В този смисъл публичната квота, определена от Народното събрание, би трябвало да може да бъде такава, която да взе участие в дебата, да получава информация, да дава гласност на дебата, само че да не блокира решенията, които могат да вземат съдиите, определени от съдии. Докато при Прокурорския съвет нещата са малко по-различни, с оглед функционалностите, които извършват прокурорите.
Там стандартът е членовете, определени от публичната квота, да имат болшинство, точно,за да подсигуряват един публичен надзор върху работата на прокуратурата, без несъмнено, обаче, да имат опция да въздействат върху съответни производства.
До огромна степен това да понижим политическото въздействие, зависи от конституционните правила, по-късно – от наредбите в Закона за правосъдната власт и може би Закон за прокуратурата, само че въпреки това, зависи и от съответната парламентарна процедура. И нека 49-то Народно заседание да покаже, че се е поучило от грешките в предишното и за тези постове, за тези органи – Висш съдебен съвет, Прокурорски съвет, Инспекторат, другите регулаторни органи, да избира представители, които не са партийно обвързани, тъй като за тези органи професионализмът, партийният неутралитет е извънредно значим за тяхната успеваемост, пък и да се употребяват с публично доверие ", добави Йорданова.
По думите и, няколко са ограниченията в промяната, които се плануват във връзка със статута на основния прокурор. Първата е, той да не реализира надзор за правомерност на дейностите на всеки един от прокурорите в България.
" Освен това предлагаме да се анулира член 126, алинея 2 от Конституцията на Република България, която в действителност даваше опция и слага основния прокурор на върха на една пирамида с пълномощия да се меси във всяко едно елементче, във всяка една тухличка, която образува тази пирамида.
Ограничаваме функционалностите на прокуратурата като такава, като по този начин ние я свеждаме оптимално, единствено в границите на наказателното произвеждане и в доста стеснен брой случаи отвън това. Също по този начин ние предлагаме болшинството в Прокурорската гилдия да бъдат членове, избирани от Народното събрание.
А членовете на Прокурорския съвет, които работят вътре в прокуратурата и следствието, да бъдат малцинство. Има оферти, които напълно децентрализират прокуратурата, т.е. прокуратурата, както е било и предлагането в плана на Конституция от 1991 година, да бъде при съдилищата, които преглеждат наказателни каузи, или общите съдилища.
Така че има поредност от ограничения, които в своята цялост ще лимитират, ще трансформират радикално статута на основния прокурор и той няма да бъде повече тази всемогъща, безконтролна институция ", изясни още Надежда Йорданова.
Бившият правосъден министър заключи, че има диалози по детайлите, като се плануват няколко линии на изменение в Конституцията. Едната е ограничение на пълномощията на основния прокурор. Има диалози по детайлите, дали да се резервира опцията основния прокурор да издава методически инструкции по използването на закона, общи, свързани с уеднаквяване на практиката, а не по съответни каузи или пък тази функционалност да се даде на прокурорския съвет.
Дали да се резервира известна концентрация на прокуратурата, или да няма такава. Освен това, основният прокурор дали да бъде член на прокурорския съвет, или да не бъде. " Има висока степен на единодушие да бъде разграничен Висш съдебен съвет на две. Висш съдебен съвет, който дава отговор единствено за съдиите и прокурорски съвет, който да е кадрови орган на прокурорите и следователите.
Във Висш съдебен съвет да имат болшинство съдиите определени от съдии, който е интернационалният стандарт, като една от гаранциите за самостоятелност на съда. Дали вътре да бъдат като членове ръководителите на висшите съдилища или не е въпрос на спор. Как тъкмо да бъдат структурирани, от позиция на публичните квоти, т.е. дали да се самоограничи Народното събрание в прокурорския съвет да бъдат избирани настоящи прокурори от страна на Народното събрание или не, всичко това е мотив за спор.
Около самостоятелната конституционна тъжба, диалозите са по отношение на това, какви въпреки всичко гаранции да бъдат планувани по този начин, че да не се затормози прекомерно Конституционния съд и да не се трансформира в един редови първоинстанционен съд.
В този смисъл публичната квота, определена от Народното събрание, би трябвало да може да бъде такава, която да взе участие в дебата, да получава информация, да дава гласност на дебата, само че да не блокира решенията, които могат да вземат съдиите, определени от съдии. Докато при Прокурорския съвет нещата са малко по-различни, с оглед функционалностите, които извършват прокурорите.
Там стандартът е членовете, определени от публичната квота, да имат болшинство, точно,за да подсигуряват един публичен надзор върху работата на прокуратурата, без несъмнено, обаче, да имат опция да въздействат върху съответни производства.
До огромна степен това да понижим политическото въздействие, зависи от конституционните правила, по-късно – от наредбите в Закона за правосъдната власт и може би Закон за прокуратурата, само че въпреки това, зависи и от съответната парламентарна процедура. И нека 49-то Народно заседание да покаже, че се е поучило от грешките в предишното и за тези постове, за тези органи – Висш съдебен съвет, Прокурорски съвет, Инспекторат, другите регулаторни органи, да избира представители, които не са партийно обвързани, тъй като за тези органи професионализмът, партийният неутралитет е извънредно значим за тяхната успеваемост, пък и да се употребяват с публично доверие ", добави Йорданова.
По думите и, няколко са ограниченията в промяната, които се плануват във връзка със статута на основния прокурор. Първата е, той да не реализира надзор за правомерност на дейностите на всеки един от прокурорите в България.
" Освен това предлагаме да се анулира член 126, алинея 2 от Конституцията на Република България, която в действителност даваше опция и слага основния прокурор на върха на една пирамида с пълномощия да се меси във всяко едно елементче, във всяка една тухличка, която образува тази пирамида.
Ограничаваме функционалностите на прокуратурата като такава, като по този начин ние я свеждаме оптимално, единствено в границите на наказателното произвеждане и в доста стеснен брой случаи отвън това. Също по този начин ние предлагаме болшинството в Прокурорската гилдия да бъдат членове, избирани от Народното събрание.
А членовете на Прокурорския съвет, които работят вътре в прокуратурата и следствието, да бъдат малцинство. Има оферти, които напълно децентрализират прокуратурата, т.е. прокуратурата, както е било и предлагането в плана на Конституция от 1991 година, да бъде при съдилищата, които преглеждат наказателни каузи, или общите съдилища.
Така че има поредност от ограничения, които в своята цялост ще лимитират, ще трансформират радикално статута на основния прокурор и той няма да бъде повече тази всемогъща, безконтролна институция ", изясни още Надежда Йорданова.
Бившият правосъден министър заключи, че има диалози по детайлите, като се плануват няколко линии на изменение в Конституцията. Едната е ограничение на пълномощията на основния прокурор. Има диалози по детайлите, дали да се резервира опцията основния прокурор да издава методически инструкции по използването на закона, общи, свързани с уеднаквяване на практиката, а не по съответни каузи или пък тази функционалност да се даде на прокурорския съвет.
Дали да се резервира известна концентрация на прокуратурата, или да няма такава. Освен това, основният прокурор дали да бъде член на прокурорския съвет, или да не бъде. " Има висока степен на единодушие да бъде разграничен Висш съдебен съвет на две. Висш съдебен съвет, който дава отговор единствено за съдиите и прокурорски съвет, който да е кадрови орган на прокурорите и следователите.
Във Висш съдебен съвет да имат болшинство съдиите определени от съдии, който е интернационалният стандарт, като една от гаранциите за самостоятелност на съда. Дали вътре да бъдат като членове ръководителите на висшите съдилища или не е въпрос на спор. Как тъкмо да бъдат структурирани, от позиция на публичните квоти, т.е. дали да се самоограничи Народното събрание в прокурорския съвет да бъдат избирани настоящи прокурори от страна на Народното събрание или не, всичко това е мотив за спор.
Около самостоятелната конституционна тъжба, диалозите са по отношение на това, какви въпреки всичко гаранции да бъдат планувани по този начин, че да не се затормози прекомерно Конституционния съд и да не се трансформира в един редови първоинстанционен съд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ