На фона на все още високата инфлация и недостига на

На фона на към момента високата инфлация и дефицита на работна ръка заплатите в страната не престават да се повишават с двуцифрени темпове, само че предстоящо растежът леко се забавя след достигнатите по-рано върхове. Средното брутно заплащане се е нараснало с малко над 13% за последната година и доближава 1957 лева през второто тримесечие на 2023 година, а в столицата е доста по-високо - 2700 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Със забележителна преднина обичайно са заплатите в IT сферата, където междинното равнище към този момент надвишава 4700 лева А с максимален растеж, над 22%, са заплатите в енергетиката.

Двигател на общото нарастване както и през предходните интервали остава бизнес секторът, където възнагражденията порастват с 14%, до момента в който тези в обществения се движат малко по-бавно и усилват с 10%. Като стойност обаче заплатите в частните компании имат минимална преднина (под 20 лева.) в съпоставяне със междинното равнище в държавния бранш.

През огромна част от предходната година растежът на заплатите изоставаше от този на цените на потребителските артикули, което на процедура изяждаше тяхната покупателна дарба. В края на 2022 година обаче наклонността се обърна. Според последните данни нарастването на заплатите в този момент изпреварва инфлацията, която през второто тримесечие беше към 10%. Това важи за множеството браншове, само че има и изключения като добивна индустрия, държавно ръководство, финанси, обучение (там обаче скоро ще влезе в действие нарастване с 15% на учителските заплати със задна дата - от 1.01.2023 година, и наклонността също ще се обърне - бел.ред.), и " други действия ", където растежът е сред 6 и 10% и не съумява да догони цените. Първенци по растеж пък са секторите енергетика, строителство и превоз.

Силният растеж на възнагражденията обаче има заплаха да задържи инфлацията висока за по-дълго, защото разноските за труд нормално се отразяват и на крайната цена на стоките и услугите.

Инфлацията и гладът за фрагменти движат покачването

Основната причина за продължаващото бързо повишаване на заплатите е натискът да се компенсират възходящите разноски за живот. Не по-малко значителен фактор обаче е и прегряващият пазар на труда. На фона на исторически ниските равнища на безработица компаниите от всички браншове акцентират дефицита на чиновници като едно от главните усложнения пред активността им, което ги кара да оферират по-конкурентно възнаграждение.

На процедура високото повишаване на годишна основа по-скоро отразява насъбрания растеж през предходните интервали. Миналата година единствено на тримесечна база междинната заплата два пъти скочи с по близо 8%. В съпоставяне с януари-март покачването в този момент е 4%, а единствено обособени браншове като строителство, хотелиерство и ресторантьорство и енергетика съумяват да доближат толкоз висок растеж от към 7-8%. Тези резултати ненапълно са в синхрон с упованията за последователно изстудяване на растежа на заплатите тази година.

Минималната заплата би трябвало да стане 930 - 940 лева от следващата година

Според признатия при започване на годината механизъм за установяване на минималната заплата, долният предел на възнагражденията в страната би трябвало да доближи към 930 - 940 лева от началото на 2024 година Това би било растеж към 20% в съпоставяне със настоящето най-ниско равнище от 780 лева По закон минималната заплата за всяка идната година би трябвало да бъде избрана до 1 септември като 50% от междинната брутна заплата за интервал, обхващащ втората половина на миналата година и първата на актуалната. Така данните за второто тримесечие допълват последното изчезнало парче от пъзела. Крайната сума обаче ще зависи от известно прецизиране дали към цифрата за последното тримесечие влизат и годишните бонуси, както и от това дали синдикатите и работодателските организации, които не останаха напълно удовлетворени от приемането на механизма, въпреки всичко ще имат думата при крайното решение.