Сатя Надела: Промяната е продължително пътуване
На двайсет и първия си рожден ден Сатя Надела напуща Хайдерабад, Индия, и отпътува за Съединените щати, където записва магистърска стратегия по компютърни науки. Започва работа в Майкрософт през 1992 година и управлява създаването на редица потребителски и корпоративни артикули. През 2014 година е определен за основен изпълнителен шеф на Майкрософт – третия в четиресетгодишната история на компанията. Той бързо си печели славата на въодушевяващ водач и човеколюбец. Надела разказва живота си като пътешестване, в което развива надълбоко възприятие на съпричастност към другите хора и го влага във всичко, което прави в персонален и професионален проект. Ето какво споделя той за своята персонална задача и тази на компанията, която управлява, и какво го е стимулирало да напише Да натиснем Refresh. Книгата наскоро бе издадена и в България от издателство Хермес.
Обикновено множеството хора пишат книга за компанията, в която работят, в края на кариерата си, само че не и Вие. Как решихте да напише Да натиснем Refresh тъкмо в този момент?
Повечето бизнес книги са взор обратно към огромните професионални триумфи или провали. А аз по-скоро желаех посредством писането да осмисля работата си, да потърся отговор на сложните въпроси, до момента в който към момента преминавам през процесите, до момента в който трансформацията към момента се случва.
Осъзнах, че смяната не е еднократно деяние, а дълготрайно пътешестване, обвързвано с непрекъснато възобновяване и изпълнено с компликации... Оказва се доста елементарно да приказваме за смяната и доста мъчно да я изпълним.
Това е и метафората зад Да натиснем Refresh. Когато натискаме клавиша, не променяме всичко. Браузърът знае какво да обнови и какво да резервира – и това е трикът, който фирмите би трябвало да се научат да ползват, с цел да бъдат сполучливи.
Разкажете ни малко повече за кариерата си в Майкрософт. Как стартира всичко?
Последните 26 години от живота ми минаха в Майкрософт. Ще би трябвало някой различен да ви каже за какво тъкмо са решили да ме наемат и да ме задържат на работа. Важното за мен е, че виждам смисъл да бъда в тази компания. Откривам взаимовръзките сред моята персонална задача и задачите на компанията и това ме стимулира да не преставам напред.
В Да натиснем Refresh пишете и за своята персонална история. Споделяте за брачната половинка и сина Ви, който е роден с церебрална парализа. Може ли да ни разкажете малко повече?
И двамата със брачната половинка ми сме единствени деца в нашите фамилии и по тази причина доста се вълнувахме за бебето. Онази нощ всичко се промени. Синът ни се роди със съществени мозъчни увреждания, които доведоха до церебрална парализа. В идващите две години аз прекосих през един доста дълъг развой на осъзнаване. Опитвах се да схвана за какво ни се случи това, за какво се случи на мен.
Междувременно брачната половинка ми се грижеше за Зейн, водеше го от терапия на терапия, опитваше се да му обезпечи всички вероятни шансове за по-добър живот. И без непосредствено да ме поучава, тя в действителност ми оказа помощ да схвана, че нищо не се е случило на мен. Потърпевшият беше Зейн и беше време да стартира да виждам на света през неговите очи.
Тази дарба, която някои хора дефинират като „ емпатия “, не ми беше вродена, само че сходни житейски събития ми помогнаха да я развия. И несъмнено, последователно това се отрази и в работата ми.
Вие говорите намерено за грешките, които сте допускали в предишното. През 2014 година получихте доста отрицателни мнения след Ваш коментар по отношение на неравенството във възнаграждението на мъжете и дамите в бранша. След това споделихте, че тази обстановка е трансформирала метода Ви на мислене във връзка с дамите в бизнеса. Какво тъкмо се промени?
По време на онази конференция през 2014 година ми зададоха въпрос, обвързван със заплащането на дамите в бизнеса, и аз дадох отговор, основан на персоналния ми опит, който се оказа неверен. След конференцията проведох среща с дами, които заемат разнообразни длъжности в Майкрософт, и проумях къде са грешките в нашата система. Подобно на обстановката със сина ми, това беше моментът, в който съумях не просто да видя света от гледната точка на дамите, само че и да схвана отговорността, която аз самият нося в тази обстановка. Във компанията аз съм индивидът, който би трябвало да построи система, позволяваща на всеки освен да способства за сполучливото осъществяване на работата, само че и да получи заслуженото заплащане.
И за край – споделете един факт, който не знаем за Вас.
Докато растях, мечтаех да работя в банка и да играя крикет за тима на Хайдерабад. Може да се каже, че позицията на основен изпълнителен шеф на Майкрософт е много надалеч от всичко, което в миналото съм си представял.
Обикновено множеството хора пишат книга за компанията, в която работят, в края на кариерата си, само че не и Вие. Как решихте да напише Да натиснем Refresh тъкмо в този момент?
Повечето бизнес книги са взор обратно към огромните професионални триумфи или провали. А аз по-скоро желаех посредством писането да осмисля работата си, да потърся отговор на сложните въпроси, до момента в който към момента преминавам през процесите, до момента в който трансформацията към момента се случва.
Осъзнах, че смяната не е еднократно деяние, а дълготрайно пътешестване, обвързвано с непрекъснато възобновяване и изпълнено с компликации... Оказва се доста елементарно да приказваме за смяната и доста мъчно да я изпълним.
Това е и метафората зад Да натиснем Refresh. Когато натискаме клавиша, не променяме всичко. Браузърът знае какво да обнови и какво да резервира – и това е трикът, който фирмите би трябвало да се научат да ползват, с цел да бъдат сполучливи.
Разкажете ни малко повече за кариерата си в Майкрософт. Как стартира всичко?
Последните 26 години от живота ми минаха в Майкрософт. Ще би трябвало някой различен да ви каже за какво тъкмо са решили да ме наемат и да ме задържат на работа. Важното за мен е, че виждам смисъл да бъда в тази компания. Откривам взаимовръзките сред моята персонална задача и задачите на компанията и това ме стимулира да не преставам напред.
В Да натиснем Refresh пишете и за своята персонална история. Споделяте за брачната половинка и сина Ви, който е роден с церебрална парализа. Може ли да ни разкажете малко повече?
И двамата със брачната половинка ми сме единствени деца в нашите фамилии и по тази причина доста се вълнувахме за бебето. Онази нощ всичко се промени. Синът ни се роди със съществени мозъчни увреждания, които доведоха до церебрална парализа. В идващите две години аз прекосих през един доста дълъг развой на осъзнаване. Опитвах се да схвана за какво ни се случи това, за какво се случи на мен.
Междувременно брачната половинка ми се грижеше за Зейн, водеше го от терапия на терапия, опитваше се да му обезпечи всички вероятни шансове за по-добър живот. И без непосредствено да ме поучава, тя в действителност ми оказа помощ да схвана, че нищо не се е случило на мен. Потърпевшият беше Зейн и беше време да стартира да виждам на света през неговите очи.
Тази дарба, която някои хора дефинират като „ емпатия “, не ми беше вродена, само че сходни житейски събития ми помогнаха да я развия. И несъмнено, последователно това се отрази и в работата ми.
Вие говорите намерено за грешките, които сте допускали в предишното. През 2014 година получихте доста отрицателни мнения след Ваш коментар по отношение на неравенството във възнаграждението на мъжете и дамите в бранша. След това споделихте, че тази обстановка е трансформирала метода Ви на мислене във връзка с дамите в бизнеса. Какво тъкмо се промени?
По време на онази конференция през 2014 година ми зададоха въпрос, обвързван със заплащането на дамите в бизнеса, и аз дадох отговор, основан на персоналния ми опит, който се оказа неверен. След конференцията проведох среща с дами, които заемат разнообразни длъжности в Майкрософт, и проумях къде са грешките в нашата система. Подобно на обстановката със сина ми, това беше моментът, в който съумях не просто да видя света от гледната точка на дамите, само че и да схвана отговорността, която аз самият нося в тази обстановка. Във компанията аз съм индивидът, който би трябвало да построи система, позволяваща на всеки освен да способства за сполучливото осъществяване на работата, само че и да получи заслуженото заплащане.
И за край – споделете един факт, който не знаем за Вас.
Докато растях, мечтаех да работя в банка и да играя крикет за тима на Хайдерабад. Може да се каже, че позицията на основен изпълнителен шеф на Майкрософт е много надалеч от всичко, което в миналото съм си представял.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ