20 години Фейсбук: сила, влияние, власт
На днешния ден преди 20 години тогава 20-годишният програмист Марк Зукърбърг основава в студентската си квартира в Харвард уеб страница, улесняващ връзката сред студентите, който се трансформира във Facebook. Днес Зукърбърг е един от най-богатите хора на планетата и към момента държи кормилото на обществената мрежа колос, която промени човешкото другарство и интернета вечно. Въпреки че концепцията му не е била революционна – такива услуги преди този момент са предоставяли Myspace и Friendster, единствено за няколко месеца уеб сайтът се разраства до всички университети от Бръшляновата лига, след което и измежду всички останали в Съединени американски щати. През 2006 година, когато става наличен за необятната общност, към този момент има 10 милиона консуматори, а през днешния ден са над 3 милиарда.
„ Помня първия път, в който чух за Facebook. Беше през есента на 2004 година Приятелите ми от гимназията се бяха прибрали от колежа за Деня на благодарността. Казаха ми, че има нова обществена мрежа, даже по-добра от Майспейс, и всички имат профил там. Помня началото на Facebook. Щом се причислих беше вълнуващо, тъй като можеш да се свързваш с хора отвън близкото ти обграждане, имаш опцията да следиш хората, които харесваш, чувстваш се част от нещо “, споделя американката Лиз Танг.
Гордън Бел, фотография: Уикипедия
С течение на времето Facebook се промени и стана неразделна част от политическия свят и шерването на информация и отзиви. Социалната мрежа се явява „ мотор “ на вълненията на социума. Имаше функции в революции, спорове и кавги. Един от тях е обвързван точно с появяването на Facebook. Става въпрос за интрига, че държавното управление цели всеобщ шпионаж на популацията . Всичко стартира през 1997 година, когато сътрудник на Гордън Бел – един от архитектите на интернет, желае разрешението му да резервира книгите и научните му изявления, свързани с компютърните системи, като ги сканира и качи в интернет. И това дава на Бел концепция: „ Казах: и за какво да не пробваме да забележим какво ще е да сканираме всичко в живота и да го качим онлайн? “ Представил е концепцията си на „ Майкрософт “ и е наел помощник. „ И започнахме да сканираме, да сканираме всичко. “ Имейли, срещи, посетени уебсайтове… Гордън даже носел камера на врата си, която през несъмнено време правела фотоси, и GPS устройство, което следяло местоположението му . През 2002 година Гордън и екипът му разгласяват първата си научна разработка за проучванията си. Практиката се разказва като lifelogging или „ записване на живота “. Малко по-късно интерес демонстрира Агенцията за научноизследователски планове в региона на защитата (DARPA) към Министерство на защитата на Съединените щати, която се занимава с развиването на новите, и постоянно секрети, технологии в американската войска. През 2003 година тя желае позволения за стратегия за проучване на опциите и приложението на този нов метод за събиране, запазване и образуване на мемоари. Изследователите в ДАРПА имат вяра, че цялата цялост от данни, събрана посредством „ записване на живота “ може да бъде подадена на модели с изкуствен интелект, които да плануват вземането на решения от хората . Тези хрумвания се разчуват и провокират недоволството на законодатели и организациите, защитаващи гражданските свободи. Въпреки че основателят й изрично твърди, че тя няма нищо общо с шпионажа, програмата на ДАРПА за записване на живота е закрита на 4 февруари 2004 година – същият ден, в който се „ ражда “ Facebook .
„ Това е онлайн папка, в която се вписваш, правиш профил за себе си като отговаряш на няколко въпроса и споделяш каквото искаш – телефонен номер да вземем за пример, името ти, което ще се изписва в уеб страницата, ползи, книги и филми, които харесваш “ , изяснява тогава Зукърбърг. Тук би трябвало да се означи, че в никакъв случай и на никое място не се е появявало доказателство, че ДАРПА има нещо общо със основаването на Facebook . Компютърният академик и някогашен откривател в ДАРПА Нютън Лий споделя единствено, че Facebook е незаместим инструмент за органите на реда и разследващите организации : „ Всяка законна организация, като ФБР да вземем за пример, може да сглоби целия ви живот. “
Facebook претърпява трансформации, а с него – и обществата по света и даже разбиранията и страстите на хората. Първата огромна смяна е през 2006 година с въвеждането на дневника на дейностите, който разрешава да виждате какво разгласяват приятелите ви, какви събития посещават и така нататък В началото това изобщо не се приема добре. Ето какво си спомня Данагал Йънг, професор в университета в Делауеър: „ Влязох в стаята, студентите се бяха събрали на групи и бяха обезпокоени. Попитах ги какво става, а те описаха, че към този момент могат да споделят държанието си онлайн във Facebook със всички, с които са свързани, и го описаха като необичайно и плашещо. Facebook експериментираше с тяхната подготвеност да се разкриват онлайн и всякога те се приспособиха. “
По същото време Маркус Хоталинг – шеф на Център за консултиране в Юниън Колидж в Ню Йорк и ръководител на Асоциацията на университетските и колежански шефове на консултантски центрове, почнал да чува недоволства от студенти: „ Еди-какво-си стана и не бях поканен “ или „ видях, че приятелят, който сподели, че е ангажиран тази седмица и няма да може да се забележим, е бил на ваучър “.
През 2009 година Facebook вкара евентуално най-пристрастяващият си детайл – бутонът „ харесвай “. Ричард Шадик, шеф на консултантски център към университета „ Пейс “ в Ню Йорк: „ С появяването на „ стопанската система на харесванията “, съгласно доста хора, нещата отидоха към по-зле, защото студентите желаеха от ден на ден лайкове, те бяха като валута, изразяваща какъв брой си известен. “
Към момента няма оповестен теоретичен труд, който изрично да заключава дали обществените мрежи нанасят повече вреди, в сравнение с носят изгоди на душевното ни здраве.
„ Новостите постоянно биват очерняни. През 80-те си припомням, че се слагаха предупредителни знаци на музикални албуми, говореше се, че видеоигрите подстрекават към принуждение. Същото е и със обществените мрежи. Важното е по какъв начин този инструмент се употребява от съответния човек “ , добавя Маркус Хоталинг.
Facebook добива и нова роля – той към този момент е място, където се оформят отзиви по политически въпроси. В уеб страницата към този момент се демонстрира не само наличие, генерирано от приятелите, и се цели то да е провокиращо, с цел да провокира реакции и мнения, и оттова – повече известност. Това установи Джеф Хоруиц, кореспондент с сектор технологии за „ Уолстрийт Джърнъл “ и създател на книгата „ Счупен код: Facebook от вътрешната страна и борбата за разкриването на рисковите секрети “, след президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година: „ Съсредоточаваме се върху въпроси като какви правила би трябвало да създаде Facebook, би трябвало ли несъмнено наличие да бъде свалено, вместо да погледнем другата страна на въпроса, която е какво наличие популяризира Facebook, какво се печели от него и на чии ползи служи системата, по която работи компанията. “
От Facebook напомнят, че потребителите имат опция да се откажат от задвижвания от логаритъм канал с изявления, като изберат опцията за последователен ред и настояват, че смъкват бързо спам постове, изявления, които подвеждат хората да кликат, харесват или разясняват и такива, които проверители на обстоятелства са маркирали като дезинформация. През 2016 година компанията попадна в центъра на вниманието заради съмнения, че може да е повлияла на резултата от американските избори за президент заради непозволено потребление на данните на потребителите – както се случи и две години по-рано – през 2014 година със абсурда към консултантската компания „ Кеймбридж Аналитика ” и гласуването за Брекзит във Англия. През април 2018 година Зукърбърг даде показания пред американския конгрес: „ Ясно е, че не направихме задоволително, с цел да предотвратим потреблението на тези принадлежности с неприятни планове. Това се отнася за подправените вести, задгранична интервенция в изборите и език на омразата, както и за разработчици и отбрана на данните. Не взехме поради мащаба на нашата отговорност и това беше огромна неточност. “ Няколко месеца по-късно, Facebook разгласява списък на политическите реклами след 2018 година, който е деен в американската версия на платформата и сподели, че тогавашният президент Доналд Тръмп е бил най-големият политически рекламодател в нея.
Повечето хора одобряват, че Facebook, все пак, е положително място за другарство с други хора, за разкриване на общности по ползи и улеснява основаването на другарства, даже на огромни дистанции. Такъв е казусът с англичанката Пип Калистан, която бива диагностицирана с необичаен тип рак. Чувствайки се обезверена и сама, тя основава група за болестта си във Facebook: „ Бях гневна, че нямах с кого да споделя, някого, който в действителност да разбере по какъв начин се усещам с този тип рак. Бях единствен член в продължение на половин година. И тогава се причисли една млада дама от Америка и се заговорихме. “ Групата се разраства още повече, към нея се причислява и американският патолог Джаред Гарднер: „ Въпреки всички негативи, които Facebook и другите обществени мрежи поемат поради негативните им страни, те в действителност носят доста позитиви на хората. Случиха ми се прелестни неща поради обществените мрежи. Животът ми се обогати, когато опознах Пип и други хора като нея, които в никакъв случай нямаше да срещна, в случай че не беше Facebook. “
Facebook промени метода по който се свързваме един с различен, по какъв начин се сприятеляваме, по какъв начин приказваме за значимите тематики, с негова помощ се сътвориха и не престават да се основават мини-общности, в които хората търсят единодушие и поддръжка.
Силвия Петрова,
„ Помня първия път, в който чух за Facebook. Беше през есента на 2004 година Приятелите ми от гимназията се бяха прибрали от колежа за Деня на благодарността. Казаха ми, че има нова обществена мрежа, даже по-добра от Майспейс, и всички имат профил там. Помня началото на Facebook. Щом се причислих беше вълнуващо, тъй като можеш да се свързваш с хора отвън близкото ти обграждане, имаш опцията да следиш хората, които харесваш, чувстваш се част от нещо “, споделя американката Лиз Танг.
Гордън Бел, фотография: Уикипедия С течение на времето Facebook се промени и стана неразделна част от политическия свят и шерването на информация и отзиви. Социалната мрежа се явява „ мотор “ на вълненията на социума. Имаше функции в революции, спорове и кавги. Един от тях е обвързван точно с появяването на Facebook. Става въпрос за интрига, че държавното управление цели всеобщ шпионаж на популацията . Всичко стартира през 1997 година, когато сътрудник на Гордън Бел – един от архитектите на интернет, желае разрешението му да резервира книгите и научните му изявления, свързани с компютърните системи, като ги сканира и качи в интернет. И това дава на Бел концепция: „ Казах: и за какво да не пробваме да забележим какво ще е да сканираме всичко в живота и да го качим онлайн? “ Представил е концепцията си на „ Майкрософт “ и е наел помощник. „ И започнахме да сканираме, да сканираме всичко. “ Имейли, срещи, посетени уебсайтове… Гордън даже носел камера на врата си, която през несъмнено време правела фотоси, и GPS устройство, което следяло местоположението му . През 2002 година Гордън и екипът му разгласяват първата си научна разработка за проучванията си. Практиката се разказва като lifelogging или „ записване на живота “. Малко по-късно интерес демонстрира Агенцията за научноизследователски планове в региона на защитата (DARPA) към Министерство на защитата на Съединените щати, която се занимава с развиването на новите, и постоянно секрети, технологии в американската войска. През 2003 година тя желае позволения за стратегия за проучване на опциите и приложението на този нов метод за събиране, запазване и образуване на мемоари. Изследователите в ДАРПА имат вяра, че цялата цялост от данни, събрана посредством „ записване на живота “ може да бъде подадена на модели с изкуствен интелект, които да плануват вземането на решения от хората . Тези хрумвания се разчуват и провокират недоволството на законодатели и организациите, защитаващи гражданските свободи. Въпреки че основателят й изрично твърди, че тя няма нищо общо с шпионажа, програмата на ДАРПА за записване на живота е закрита на 4 февруари 2004 година – същият ден, в който се „ ражда “ Facebook .
„ Това е онлайн папка, в която се вписваш, правиш профил за себе си като отговаряш на няколко въпроса и споделяш каквото искаш – телефонен номер да вземем за пример, името ти, което ще се изписва в уеб страницата, ползи, книги и филми, които харесваш “ , изяснява тогава Зукърбърг. Тук би трябвало да се означи, че в никакъв случай и на никое място не се е появявало доказателство, че ДАРПА има нещо общо със основаването на Facebook . Компютърният академик и някогашен откривател в ДАРПА Нютън Лий споделя единствено, че Facebook е незаместим инструмент за органите на реда и разследващите организации : „ Всяка законна организация, като ФБР да вземем за пример, може да сглоби целия ви живот. “
Facebook претърпява трансформации, а с него – и обществата по света и даже разбиранията и страстите на хората. Първата огромна смяна е през 2006 година с въвеждането на дневника на дейностите, който разрешава да виждате какво разгласяват приятелите ви, какви събития посещават и така нататък В началото това изобщо не се приема добре. Ето какво си спомня Данагал Йънг, професор в университета в Делауеър: „ Влязох в стаята, студентите се бяха събрали на групи и бяха обезпокоени. Попитах ги какво става, а те описаха, че към този момент могат да споделят държанието си онлайн във Facebook със всички, с които са свързани, и го описаха като необичайно и плашещо. Facebook експериментираше с тяхната подготвеност да се разкриват онлайн и всякога те се приспособиха. “
По същото време Маркус Хоталинг – шеф на Център за консултиране в Юниън Колидж в Ню Йорк и ръководител на Асоциацията на университетските и колежански шефове на консултантски центрове, почнал да чува недоволства от студенти: „ Еди-какво-си стана и не бях поканен “ или „ видях, че приятелят, който сподели, че е ангажиран тази седмица и няма да може да се забележим, е бил на ваучър “.
През 2009 година Facebook вкара евентуално най-пристрастяващият си детайл – бутонът „ харесвай “. Ричард Шадик, шеф на консултантски център към университета „ Пейс “ в Ню Йорк: „ С появяването на „ стопанската система на харесванията “, съгласно доста хора, нещата отидоха към по-зле, защото студентите желаеха от ден на ден лайкове, те бяха като валута, изразяваща какъв брой си известен. “
Към момента няма оповестен теоретичен труд, който изрично да заключава дали обществените мрежи нанасят повече вреди, в сравнение с носят изгоди на душевното ни здраве.
„ Новостите постоянно биват очерняни. През 80-те си припомням, че се слагаха предупредителни знаци на музикални албуми, говореше се, че видеоигрите подстрекават към принуждение. Същото е и със обществените мрежи. Важното е по какъв начин този инструмент се употребява от съответния човек “ , добавя Маркус Хоталинг.
Facebook добива и нова роля – той към този момент е място, където се оформят отзиви по политически въпроси. В уеб страницата към този момент се демонстрира не само наличие, генерирано от приятелите, и се цели то да е провокиращо, с цел да провокира реакции и мнения, и оттова – повече известност. Това установи Джеф Хоруиц, кореспондент с сектор технологии за „ Уолстрийт Джърнъл “ и създател на книгата „ Счупен код: Facebook от вътрешната страна и борбата за разкриването на рисковите секрети “, след президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година: „ Съсредоточаваме се върху въпроси като какви правила би трябвало да създаде Facebook, би трябвало ли несъмнено наличие да бъде свалено, вместо да погледнем другата страна на въпроса, която е какво наличие популяризира Facebook, какво се печели от него и на чии ползи служи системата, по която работи компанията. “
От Facebook напомнят, че потребителите имат опция да се откажат от задвижвания от логаритъм канал с изявления, като изберат опцията за последователен ред и настояват, че смъкват бързо спам постове, изявления, които подвеждат хората да кликат, харесват или разясняват и такива, които проверители на обстоятелства са маркирали като дезинформация. През 2016 година компанията попадна в центъра на вниманието заради съмнения, че може да е повлияла на резултата от американските избори за президент заради непозволено потребление на данните на потребителите – както се случи и две години по-рано – през 2014 година със абсурда към консултантската компания „ Кеймбридж Аналитика ” и гласуването за Брекзит във Англия. През април 2018 година Зукърбърг даде показания пред американския конгрес: „ Ясно е, че не направихме задоволително, с цел да предотвратим потреблението на тези принадлежности с неприятни планове. Това се отнася за подправените вести, задгранична интервенция в изборите и език на омразата, както и за разработчици и отбрана на данните. Не взехме поради мащаба на нашата отговорност и това беше огромна неточност. “ Няколко месеца по-късно, Facebook разгласява списък на политическите реклами след 2018 година, който е деен в американската версия на платформата и сподели, че тогавашният президент Доналд Тръмп е бил най-големият политически рекламодател в нея.
Повечето хора одобряват, че Facebook, все пак, е положително място за другарство с други хора, за разкриване на общности по ползи и улеснява основаването на другарства, даже на огромни дистанции. Такъв е казусът с англичанката Пип Калистан, която бива диагностицирана с необичаен тип рак. Чувствайки се обезверена и сама, тя основава група за болестта си във Facebook: „ Бях гневна, че нямах с кого да споделя, някого, който в действителност да разбере по какъв начин се усещам с този тип рак. Бях единствен член в продължение на половин година. И тогава се причисли една млада дама от Америка и се заговорихме. “ Групата се разраства още повече, към нея се причислява и американският патолог Джаред Гарднер: „ Въпреки всички негативи, които Facebook и другите обществени мрежи поемат поради негативните им страни, те в действителност носят доста позитиви на хората. Случиха ми се прелестни неща поради обществените мрежи. Животът ми се обогати, когато опознах Пип и други хора като нея, които в никакъв случай нямаше да срещна, в случай че не беше Facebook. “
Facebook промени метода по който се свързваме един с различен, по какъв начин се сприятеляваме, по какъв начин приказваме за значимите тематики, с негова помощ се сътвориха и не престават да се основават мини-общности, в които хората търсят единодушие и поддръжка.
Силвия Петрова,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ