Е, къде е този виновен? Как Мохамед беше бит в затвора, след като му взеха името
На Бъдни вечер преди 39 години комунистическият режим стартира да лишава рождените имена на българските турци и да им постанова славянски. Има убити и ранени. Хората излизат на митинги. Един от тях през днешния ден споделя - за арестите, побоите, за пандиза и за срещата с Ахмед Доган.
Той е роден като Мохамед Юсеинов Юсуфов в Народна република България през 1957 година 27 години по-късно животът му се прекатурва – принудително трансформират името му на Митко Асенов Йосифов . Нарича това " покръстване ". Такава е ориста на хиляди български турци, огромна част от които са и наложително изселени в Турция.
Целият развой на принуждение е наименуван от режима на Тодор Живков " Възродителен развой ". Прогагандната теза гласи, че прадедите на хората от турското малцинство са били принудително " помохамеданчени " и по тази причина в този момент турците сами желаят да си " възстановят " българските имена. Тоест, да преживеят нещо като лично Възраждане.
В действителността това е първото етническо пречистване в Европа след депортирането на судетските немци от Чехословакия през 1945-1946 година
Протестите от декември 1984 година, на които властта отвръща с патрони, са първите всеобщи протести в България за близо 4 десетилетия комунизъм.
5 години по-късно българските турци провеждат протестни стачки и режимът на Живков ги принуждава да се изселят в Турция. Над 320 000 души напущат България единствено за три месеца. Режимът показва това като техен непринуден избор и като акт на изменничество към България. Нарича депортирането Голямата екскурзия .
Само няколко седмици след свалянето на Живков, на 29 декември 1989 , имената и правата на турците са възобновени. Или най-малко официално е по този начин, тъй като в административната действителност това не става толкоз елементарно.
Тогава Мохамед още веднъж получава родното си име, само че хората сами стартират да му трансформират семейството - към този момент е прочут не като Юсуфов, а като Узункъш . На турски това значи „ дълга зима “. Така се споделя незаконната организация, която той основава през 80-те - „ Дългата зима “ . Заради активността си той е наказан на 20 година затвор.
Черната Бъдни вечер
На 24 декември 1984 година, когато в Кърджалийски окръг навлизат бетеери и 1400 въоръжени униформени, Мохамед е 27-годишен, женен, с две деца – на 6 и 7 г . Работи като строителен служащ и свири на китара на сватби и тържества.
На 26 декември той и хиляди други турци се събират пред Партийния дом в неговото село – Бенковски , с цел да потърсят правата си.
„ Не можехме да повярваме, че ще го създадат по толкоз жесток метод. Стреляха, хора бяха убити “, описа той пред Свободна Европа.
По същото време в село Могиляне умира 17-месечното момиченце Тюркян , вуйна му, която го носи на гърба си, е ранена, а мъж и жена също са убити. Днес на името на Тюркян има чешма, до която всяка година се прави възпоменание.
След този ден Узункъш и сподвижниците му стартират незаконна активност в опит да изнесат информация отвън България. Той персонално приказва пред неразрешеното тогава Радио Свободна Европа и още е признателен за онази опция.
Скоро обаче Държавна сигурност (ДС) схваща за проектите им.
Арест, пердах, затвор
Арестуват го през февруари 1986 година дружно с още стотина души от общо 400-те членове на „ Дългата зима “. Той споделя, че Държавна сигурност е провела тенденциозен пожар в Бенковски и е намерила " очевидци ", че точно той стои зад него. При първия разпит го упрекват, че е разузнавач и терорист. Той пита имат ли доказателства.
„ Единият извади от куфарче маркуч, сподели: „ Ето ти доказателството “ и стартира пердах – с маркуча, с юмруци, с ритници “, спомня си Узункъш.
Само след седмица правосъден развой той и още 8 души са наказани на затвор – за образуване на терористична, шпионска и противодържавна активност. Неговата присъда е най-голяма - 20 години, 3 години изселване по-късно, както и конфискация на имуществото.
Изпращат го в Софийския централен затвор. 15 месеца той прекарва в единична килия без светлина. За първи път му разрешават да се изкъпе след 100 дни, със студена вода. Побоите обаче са чести. Оцелява с молебствия: " Взеха ми достолепието, само че аз им споделих, че от този затвор ще изляза с турско име ".
Слаб като скелет, той е изместен първо в Старозагорския, а по-късно в Пазарджишкия затвор , откъдето отново управлява незаконната активност. Изпраща картички с шифровани послания, като поставя в пълнителя на писалка лимонена киселина или плодов сок - след това се разчитат посредством нагряване.
Едва години по-късно разбрах, че това е бил сюжетът на Държавна сигурност
Там Узункъш се среща с бъдещия водач на партията, защитаваща правата на българските турци - Движение за права и свободи . Това е Ахмед Доган , който излежава 10-годишна присъда за противодържавна активност.
" Той пристигна при мен. Едва години по-късно разбрах, че това е бил сюжетът на Държавна сигурност и че е работил за нея - трябваше да разбере какво възнамерявам и ми предложи да действаме дружно ", споделя Узункъш.
Доган беше осветен от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност, вербуван през 1974 година под псевдонимите Сергей и Сава . Свален е от действен доклад през 1988 година
Майските събития
Планът за Майските събития е да съвпаднат с дата, оповестена в списание " Лик " на Българска телеграфна агенция, на която във Франция се организира конференция по човешките права. Демонстрациите стартират на 19 и не престават до 27 май в над 70 селища - 25-30 000 български турци излизат в цяла североизточна България.
" Случи се знамение, това, за което си бяхме мечтали от години! ", спомня си Узункъш, който по това време още е в пандиза. Там е и Доган, който обаче е амнистиран и освободен през декември 1989, а месец по-късно основава Движение за права и свободи. Докато Мохамед и други бунтари остават в пандиза още 7 месеца - до юли 1990 г .
" По-късно се оказа, че и това е било сюжет на Държавна сигурност - тези, които службите не могат да управляват, да бъдем изолирани от основаването на партията ", споделя той.
Освен това Мохамед не излиза поради прошка. Съдебното му дело е преразгледано и прекъснато, само че чак откакто той официално още веднъж е наказан за същите закононарушения - този път не на 20, а на 7 година затвор.
Аз съм първият, който излиза от пандиза с турско име
" Бяха създали сметка - 4-те години, които излежах в пандиза, плюс още 3, които се приспадат от работата вътре и по този начин издадоха определение за преустановяване осъществяването на присъдата. Уж демокрацията [беше] почнала, а отново ме осъдиха ", споделя Узункъш, който цели 20 години по-късно получава реабилитация.
Въпреки решението, той е върнат за два дни в пандиза. Там го заплашват, че незабавно би трябвало да напусне България и даже му връчват документ с турското име. " Аз съм първият, който излиза от пандиза с турско име ", споделя той.
Отпред го посреща Доган, който му предлага да се включи в политическия живот. Узункъш обаче отхвърля и отпътува за Бурса , Турция, където преди повече от година фамилията му е наложително изселено.
Днес той се усеща предаден и споделя, че няма на кого да даде амнистия: " Мога да простя, в случай че виждам в очите някой отговорен. Е, къде е този отговорен? ". Според него доста хора знаят кои са виновните, само че мълчат и по тази причина няма осъдени.
Животът му в Бурса потръгва - има строителен бизнес и създава авточасти. Вече е пенсионер, радва се на внучка и трима внуци и всяка година идва в България, където има две къщи. " Липсва ми, това е моята татковина ", споделя Мохамед Узункъш. Но в никакъв случай няма да се върне.
Той е роден като Мохамед Юсеинов Юсуфов в Народна република България през 1957 година 27 години по-късно животът му се прекатурва – принудително трансформират името му на Митко Асенов Йосифов . Нарича това " покръстване ". Такава е ориста на хиляди български турци, огромна част от които са и наложително изселени в Турция.
Целият развой на принуждение е наименуван от режима на Тодор Живков " Възродителен развой ". Прогагандната теза гласи, че прадедите на хората от турското малцинство са били принудително " помохамеданчени " и по тази причина в този момент турците сами желаят да си " възстановят " българските имена. Тоест, да преживеят нещо като лично Възраждане.
В действителността това е първото етническо пречистване в Европа след депортирането на судетските немци от Чехословакия през 1945-1946 година
Протестите от декември 1984 година, на които властта отвръща с патрони, са първите всеобщи протести в България за близо 4 десетилетия комунизъм.
5 години по-късно българските турци провеждат протестни стачки и режимът на Живков ги принуждава да се изселят в Турция. Над 320 000 души напущат България единствено за три месеца. Режимът показва това като техен непринуден избор и като акт на изменничество към България. Нарича депортирането Голямата екскурзия .
Само няколко седмици след свалянето на Живков, на 29 декември 1989 , имената и правата на турците са възобновени. Или най-малко официално е по този начин, тъй като в административната действителност това не става толкоз елементарно.
Тогава Мохамед още веднъж получава родното си име, само че хората сами стартират да му трансформират семейството - към този момент е прочут не като Юсуфов, а като Узункъш . На турски това значи „ дълга зима “. Така се споделя незаконната организация, която той основава през 80-те - „ Дългата зима “ . Заради активността си той е наказан на 20 година затвор.
Черната Бъдни вечер
На 24 декември 1984 година, когато в Кърджалийски окръг навлизат бетеери и 1400 въоръжени униформени, Мохамед е 27-годишен, женен, с две деца – на 6 и 7 г . Работи като строителен служащ и свири на китара на сватби и тържества.
На 26 декември той и хиляди други турци се събират пред Партийния дом в неговото село – Бенковски , с цел да потърсят правата си.
„ Не можехме да повярваме, че ще го създадат по толкоз жесток метод. Стреляха, хора бяха убити “, описа той пред Свободна Европа.
По същото време в село Могиляне умира 17-месечното момиченце Тюркян , вуйна му, която го носи на гърба си, е ранена, а мъж и жена също са убити. Днес на името на Тюркян има чешма, до която всяка година се прави възпоменание.
След този ден Узункъш и сподвижниците му стартират незаконна активност в опит да изнесат информация отвън България. Той персонално приказва пред неразрешеното тогава Радио Свободна Европа и още е признателен за онази опция.
Скоро обаче Държавна сигурност (ДС) схваща за проектите им.
Арест, пердах, затвор
Арестуват го през февруари 1986 година дружно с още стотина души от общо 400-те членове на „ Дългата зима “. Той споделя, че Държавна сигурност е провела тенденциозен пожар в Бенковски и е намерила " очевидци ", че точно той стои зад него. При първия разпит го упрекват, че е разузнавач и терорист. Той пита имат ли доказателства.
„ Единият извади от куфарче маркуч, сподели: „ Ето ти доказателството “ и стартира пердах – с маркуча, с юмруци, с ритници “, спомня си Узункъш.
Само след седмица правосъден развой той и още 8 души са наказани на затвор – за образуване на терористична, шпионска и противодържавна активност. Неговата присъда е най-голяма - 20 години, 3 години изселване по-късно, както и конфискация на имуществото.
Изпращат го в Софийския централен затвор. 15 месеца той прекарва в единична килия без светлина. За първи път му разрешават да се изкъпе след 100 дни, със студена вода. Побоите обаче са чести. Оцелява с молебствия: " Взеха ми достолепието, само че аз им споделих, че от този затвор ще изляза с турско име ".
Слаб като скелет, той е изместен първо в Старозагорския, а по-късно в Пазарджишкия затвор , откъдето отново управлява незаконната активност. Изпраща картички с шифровани послания, като поставя в пълнителя на писалка лимонена киселина или плодов сок - след това се разчитат посредством нагряване.
Едва години по-късно разбрах, че това е бил сюжетът на Държавна сигурност
Там Узункъш се среща с бъдещия водач на партията, защитаваща правата на българските турци - Движение за права и свободи . Това е Ахмед Доган , който излежава 10-годишна присъда за противодържавна активност.
" Той пристигна при мен. Едва години по-късно разбрах, че това е бил сюжетът на Държавна сигурност и че е работил за нея - трябваше да разбере какво възнамерявам и ми предложи да действаме дружно ", споделя Узункъш.
Доган беше осветен от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност, вербуван през 1974 година под псевдонимите Сергей и Сава . Свален е от действен доклад през 1988 година
Майските събития
Планът за Майските събития е да съвпаднат с дата, оповестена в списание " Лик " на Българска телеграфна агенция, на която във Франция се организира конференция по човешките права. Демонстрациите стартират на 19 и не престават до 27 май в над 70 селища - 25-30 000 български турци излизат в цяла североизточна България.
" Случи се знамение, това, за което си бяхме мечтали от години! ", спомня си Узункъш, който по това време още е в пандиза. Там е и Доган, който обаче е амнистиран и освободен през декември 1989, а месец по-късно основава Движение за права и свободи. Докато Мохамед и други бунтари остават в пандиза още 7 месеца - до юли 1990 г .
" По-късно се оказа, че и това е било сюжет на Държавна сигурност - тези, които службите не могат да управляват, да бъдем изолирани от основаването на партията ", споделя той.
Освен това Мохамед не излиза поради прошка. Съдебното му дело е преразгледано и прекъснато, само че чак откакто той официално още веднъж е наказан за същите закононарушения - този път не на 20, а на 7 година затвор.
Аз съм първият, който излиза от пандиза с турско име
" Бяха създали сметка - 4-те години, които излежах в пандиза, плюс още 3, които се приспадат от работата вътре и по този начин издадоха определение за преустановяване осъществяването на присъдата. Уж демокрацията [беше] почнала, а отново ме осъдиха ", споделя Узункъш, който цели 20 години по-късно получава реабилитация.
Въпреки решението, той е върнат за два дни в пандиза. Там го заплашват, че незабавно би трябвало да напусне България и даже му връчват документ с турското име. " Аз съм първият, който излиза от пандиза с турско име ", споделя той.
Отпред го посреща Доган, който му предлага да се включи в политическия живот. Узункъш обаче отхвърля и отпътува за Бурса , Турция, където преди повече от година фамилията му е наложително изселено.
Днес той се усеща предаден и споделя, че няма на кого да даде амнистия: " Мога да простя, в случай че виждам в очите някой отговорен. Е, къде е този отговорен? ". Според него доста хора знаят кои са виновните, само че мълчат и по тази причина няма осъдени.
Животът му в Бурса потръгва - има строителен бизнес и създава авточасти. Вече е пенсионер, радва се на внучка и трима внуци и всяка година идва в България, където има две къщи. " Липсва ми, това е моята татковина ", споделя Мохамед Узункъш. Но в никакъв случай няма да се върне.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ