Почина ген. Любен Гоцев
На 90-годишна възраст тази нощ в дома си е умрял ген. Любен Гоцев, заяви за неговият другар Виктор Вълков.
Ген. Гоцев е човек със значимо наличие в политическия живот на България. През последните години някогашният външен министър в държавното управление на Андрей Луканов беше с влошено здраве. Въпреки това той отпразнува 90-годишния си празник в именития ресторант " Монтерей " тази година цели три пъти. Заедно с ВикторВълков са създатели на кръга " Монтерей ", за който се описват стотици истории, свързани с кадруване и с политически назначения по време на прехода.
Генерал Любен Стоянов Гоцев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия (БСП), написа в Уикипедия.
Той е външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември-декември 1990 година Първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990), заместник-министър на външните работи (1982 - 1989). Заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 - 1982).
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна.
Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година След края на междинното си обучение постъпва на работа в " Дирекция на трамваите и осветлението " като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал " Модерно предградие " и взема присъединяване в бригадирското придвижване. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ - Димитровски регион в София, където завежда отдел " Средношколска юноша " до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска (БНА) е изпратен в отделение на Вътрешни войски. През 1952 е признат за член на Българска комунистическа партия. Уволнен по негово предпочитание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по учебните заведения.
През 1955 година, по предложение на Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 - 1958 година е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години.
През 1959 година е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 година със компетентност " Международни връзки " (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи. Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и след съответното изследване през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за образованието на Гоцев, обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия.
След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 " Западни страни ".
Работи по интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк (1963 - 1968, 1971 - 1974). В интервала 1974 - 1982 е заместник-началник на Първо основно ръководство (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 - 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990).
Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време(1993 - 1999) с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развитие(наричано " генералско придвижване " ) в Българска социалистическа партия през 1997 година Според писателя Георги Стоев ген. ЛюбенГоцев е същинският кръстник на по този начин наречената българска мафия.
Женен е. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.
Ген. Гоцев е човек със значимо наличие в политическия живот на България. През последните години някогашният външен министър в държавното управление на Андрей Луканов беше с влошено здраве. Въпреки това той отпразнува 90-годишния си празник в именития ресторант " Монтерей " тази година цели три пъти. Заедно с ВикторВълков са създатели на кръга " Монтерей ", за който се описват стотици истории, свързани с кадруване и с политически назначения по време на прехода.
Генерал Любен Стоянов Гоцев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия (БСП), написа в Уикипедия.
Той е външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември-декември 1990 година Първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990), заместник-министър на външните работи (1982 - 1989). Заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 - 1982).
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна.
Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година След края на междинното си обучение постъпва на работа в " Дирекция на трамваите и осветлението " като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал " Модерно предградие " и взема присъединяване в бригадирското придвижване. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ - Димитровски регион в София, където завежда отдел " Средношколска юноша " до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска (БНА) е изпратен в отделение на Вътрешни войски. През 1952 е признат за член на Българска комунистическа партия. Уволнен по негово предпочитание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по учебните заведения.
През 1955 година, по предложение на Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 - 1958 година е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години.
През 1959 година е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 година със компетентност " Международни връзки " (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи. Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и след съответното изследване през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за образованието на Гоцев, обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия.
След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 " Западни страни ".
Работи по интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк (1963 - 1968, 1971 - 1974). В интервала 1974 - 1982 е заместник-началник на Първо основно ръководство (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 - 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990).
Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време(1993 - 1999) с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развитие(наричано " генералско придвижване " ) в Българска социалистическа партия през 1997 година Според писателя Георги Стоев ген. ЛюбенГоцев е същинският кръстник на по този начин наречената българска мафия.
Женен е. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ