10 от най-гениалните медицински открития в историята на човечеството
На 7 април светът отбелязва Международния ден на здравето. През юли 1946 година е свикана Международна конференция по въпросите на опазването на здравето. Приетият на нея правилник служи като основа за основаването през 1948 година на Световната здравна организация (СЗО).
България членува в СЗО от нейното учредяване и взе участие интензивно в стратегиите за възстановяване на здравните услуги, за унищожаване на острите заразни болести, за запазване на околната среда, в битката със СПИН и раковите болести, предварителната защита на смъртността заради тютюнопушене. С предписание 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година, 7 април се празнува всяка година и като Ден на здравния служащ в България.
Световният ден на здравето е световна самодейност, която приканва всички – от международните водачи до хората във всички страни, да се концентрират върху едно здравно предизвикателство със международна значителност. Акцентирайки върху новопоявяващите се здравни проблеми, Световният ден на здравето дава опция да се стартират групови дейности за запазване здравето на хората и тяхното благополучие.
А задачата е ясна. Дълголетие, без значение на каква цена. Защото даже и да знаем, че нещата на следващия ден ще са по-зле, таим вяра: не сме прави и ще се случи чудото! Иначе за какво съгласно множеството международни религии единствено тялото е „ тленно “, душата или духът са безсмъртни?
През хилядолетията, в които войните и епидемиите са вземали хиляди жертви, фантазията за дълголетието е била съвсем неосъществима, в случай че не се броят тайнствата на знахарството. Последните два века обаче нещата се трансформираха и една от аргументите за това се крие в напредъка на здравната просвета. Откритията дават вяра освен да прибавяме години към живота си, само че и все по-добро качество на живот към годините.
Някои от тези открития в наше време наподобяват обикновени, само че в действителност те са избавили милиони животи. Навръх Международния ден на здравето и ден на здравния служащ в България ви предлагаме 10 от най-гениалните медицински открития в историята на човечеството.
1. Измиването на ръцете
Още през 19 в. унгарският доктор Игнац Филип Земелвайс открива, че месечната смъртност от родилна тресчица в акушерските клиники понижава до 50% след измиването на ръцете на личния състав. Откритието му е посрещнато на нож от старите лекари във Виена, където работи, а самият доктор Земелвайс e разгласен за вманиачен и вкаран в лудница, където умира от сепсис в резултат на раните, получени от нечовечен побой от личния състав. В наши дни в цивилизованите страни са разпоредени специфични и наложителни правила за измиване и дезинфекциране на ръцете на медицинския личен състав. А и е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хиляди детски живота на ден.
2. Ваксинирането
Човечеството е дало най-вече жертви при епидемии. Но британският доктор Едуард Дженър трансформира това, откакто единствено няколко години преди настъпването на 19 в. прави първата ваксина срещу едра шарка, а през 1805 година Наполеон, въпреки по това време страната му да е във война с Англия, вкарва наложително имунизирането във Франция. До откритието на доктор Дженър вариолата убива към 400 000 европейци годишно (включително и петима настоящи монарси) и е причина за една трета от зародилата слепота измежду популацията. Умирали една четвърт от възрастните и над 55% от заболелите деца. Благодарение на универсалното наложително имунизиране последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 година, а през 1980 година Световната здравна организация (СЗО) афишира окончателното заличаване на вируса. В България болестта е публично ликвидирано през 1928 година, откакто от 1903 година противовариолната имунизация става наложителна по силата на Закона за запазване на публичното здраве.
3. Рентгенът
Рентгеновото излъчване е намерено на 8 ноември 1895 година от немския физик Вилхелм Конрад Рьонтген и дава мощен подтик освен за развиването на физиката, само че разкрива невероятни хоризонти пред здравната диагностика. Рьонтген, умрял от рак вследствие на облъчването от лъчите, които самичък разкрил, до края на живота си не е вярвал във вредата от тях. Разбира се, с този подарък на науката не трябва да се злоупотребява, тъй като през днешния ден знаем, че единствено една фотография на зъб се равнява на 365 изпушени цигари.
4. Инсулинът
За пръв път инсулин е инжектиран на диабетно болен през 1922 година И в случай че до началото на ХХ в. захарната болест се равнявала на смъртна присъда, през днешния ден, въпреки да не е намерено нищо по-добро от инсулина, хората с диабет с помощта на това лекарство и на положителния надзор могат да доживеят до дълбоки старини. Пример за това е освен 88-годишният началник на Социалистическата федеративна република Югославия Йосип Броз Тито, само че и милиони хора по света.
5. Антибиотиците
Ако през днешния ден популацията на планетата надминава 7 милиарда души, в доста огромна степен това се дължи на антибиотиците. Началото на всеобщата им приложимост е сложено през Втората международна война с първия прочут на човечеството техен представител – пеницилина. Последната крачка към раждането на революционното лекарство против сифилис, туберкулоза, гангрена и впрочем инфекции прави Александър Флеминг, който, до момента в който изследва грипа, разкрил естествения пеницилин. После се раждат стрептомицин (използван за пръв път в лекуването на туберкулоза през 1946 г.), биомицин и така нататък Днес годишно се създават 12 млн. кг пеницилин и използването му има значим принос за по-здравословния и по-продължителен живот, а смъртността от инфекциозни болести, породени от бактерии, единствено в Съединени американски щати е едвам 5% от смъртността преди век! Антибиотиците дават подтик и на развиването на други клонове в медицината, измежду които са онкологията, хематологията, трансплантологията, тъй като имунитетът на раково болните на химиотерапия и след интервенция е отслабен и те са податливи на всевъзможни бактериални инфекции, които съумяват да победят с помощта на антибиотиците.
6. Очилата
През 1249 година британският академик Роджър Бейкън открива, че за усилване на зрението може да се употребяват лещи. Затова и Бейкън се счита за татко на актуалните очила. Около 15 век пък в Китай са основани първите очила със затъмнени стъкла. Китайците затъмнявали стъклата, като ги опушвали по специфична технология. Стъклата обаче не разрешавали добра видимост, както и не предпазвали от слънчевите лъчи, само че и задачата им в този интервал не била такава. Затъмнените стъкла били употребявани основно от съдиите в Китай, с цел да прикриват изражението на очите си по време на правосъдните съвещания. Вярвало се също по този начин, че тъмните стъкла прогонвали злите сили.
7. Трансплантацията
Част от човешката фантазия за дългоденствие, освен това в положително здраве, е присаждането на органи което обезпечава по-добро качество на живот на болния. Свидетелства за това се откриват в античните митологии освен на Китай и Гърция. Легенда споделя, че през 3 в.сл.Хр. лечителите Козма и Дамян направили знамение, присаждайки крайник от погубен етиопец на бял човек. През вековете опитите за трансплантация на органи не са давали приемлив резултат, до момента в който не била открита и изследвана повода за това – реакцията за отменяне на присадката. След първата сполучлива трансплантация на бъбрек през 1953 година в Съединени американски щати световноизвестният сърдечен хирург – южноафриканецът Кристиан Барнард, прави първата трансплантация на сърце през 1959 година Днес трансплантациите на органи, тъкани, кости са рутинна интервенция в целия цивилизован свят, а присаждането на разположение, ръце, крайници към този момент не е оригиналност. При това медицината се цели по-високо – качеството на живот на хората с присадки да не се разграничава доста от това на здравите.
8. „ Ин витро “ оплождането
Ако през днешния ден популацията на планетата надвишава 7 милиарда души, в доста огромна степен това се дължи на „ ин витро “ оплождането, дало подтик на развиването и на други способи на асистираната репродукция. След 1978 година с помощта на английския академик Робърт Едуардс милиони двойки по света имат шанса да прегърнат свое дете.
9. Ехокардиографията
Еволюцията на ехографията датира от 1880 година, когато братята Жак и Пиер Кюри откриват пиезоелектричество. По време на Втората международна война, ултразвуковата диагностика напредва бързо, заради потреблението й за разкриване на подводници. Пионерите на ехокардиография са Инге Едлер, кардиолог в университета в Лунд, Швеция, и Хелмут Херц, шведски физик. Едлер и Херц взимат назаем сонарно устройство от локалната корабостроителница, усъвършенстват го и записват сърдечното ехтене от личното сърце на Херц. С развиването на този ултразвуков „ рефлектоскоп “, се появява ехокардиография. Едлер и Херц първи оповестяват за нескончаем запис на придвижванията на стените на сърцето през 1954 година и разказват потреблението на ултразвуковия кардиограма при митралните клапни болести през 1956 г.
10. Шестият сърдечен звук
Шестият сърдечен звук е първото огромно изобретение на българската медицина на XX в. Негов изобретател е проф. доктор Иван Митев. Откриването на този звук е дало опция за едно по-пълно и изцяло проучване на аномалиите на сърцето и сърдечната активност. Проф. доктор Иван Митев е бил експерт по педиатрия. Целия си живот е прекарал в грижи за запазване здравето на децата. Оставил е след себе си много писания и е защитил всички свои дисертации (една от най-значимите е „ Детска смъртност “). По-подробно се е спрял над проучването, проучването и диагностицирането на проблемите със сърдечно-съдовата система.
