Марсоходът на НАСА Кюриосити продължава да прави нови открития седем години след кацането
На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от сполучливото кацане на американския марсоход “Кюриосити ” на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е имал нужните условия, с цел да поддържа развиването на микробен живот.
Най-добрите мигове пред “Кюриосити ” евентуално занапред предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра канара на Марс за взимането на проби. Марсоходът се зарежда от нуклеарен източник и управлението на задачата счита, че остават още най-малко няколко години, преди радиоактивният съставен елемент да се е разпаднал дотам, че да се наложи да се възнамерява времето за оптимално оползотворяване на работния развой.
Понастоящем “Кюриосити ” се намира в район на планината Шарп, който е извънредно богат на глинени минерали. Учените са разкрили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е трансформирала насъбраните седименти, в резултат на което са се образували доста глини. Учените знаят за съществуването на тези глини още дълги години преди “Кюриосити ” да кацне, с помощта на изследванията на “Марс Риконисънс Орбитър ” – най-мощната американска орбитална задача, която продължава да работи към Марс до ден сегашен. Именно наблюденията на “Марс Риконисънс Орбитърс ” са решаващи, с цел да се вземе решение “Кюриосити ” да посети тези места.
Скалните проби, събрани от марсохода в този район, демонстрират, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на задачата. Но “Кюриосити ” е разкрил глини и на други места от планината Шарп, в това число в такива области, където “Марс Риконисънс Орбитър ” не е съумяла да откри глини. Поради това учените се замислят каква е повода измерванията от орбита и от повърхността да се разграничават.
Екипът преглежда разнообразни благоприятни условия за какво глините на избрани места са убягнали от “Марс Риконисънс Орбитър ”. Въпросните райони са богати на трошляк и дребни камъчета. Вероятно точно дребните камъчета са повода – те са прекомерно дребни, с цел да могат да бъдат изучавани от орбита, заради което се виждат в тяхната целокупност като индивидуален сигнал. Освен това марсианският прахуляк се натрупва доста по-лесно върху плоски скали, в сравнение с върху дребни камъчета, а същият този прахуляк може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните задачи. Тези камъчета са прекомерно дребни, с цел да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на “Кюриосити ”, затова откривателите търсят други способи, с цел да разкрият загадката.
“Кюриосити ” напусна богатия на дребни камъни район през юни и стартира да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, с цел да направи 360-градусова гледка на скален нанос, прочут под името Тийл Ридж. След това той снима подробни фотоси на Стратдон – канара, формирана от голям брой седиментни пластове, които в процеса на образуване са били наблъскани в нежна обща маса:
Снимки на скалата Стратдон, снимани от “Кюриосити ” на 10-ти юли. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
“Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния развой в това антично езеро ”, споделя Валъри Фокс, академик от Калтек. “Това не е било просто статично езеро. То ни оказва помощ да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресушен. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е надалеч по-сложна ”.
Фокс сравнява актуалната работа с разгадаването на антична книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е трогателен развой.
За повече информация: НАСА
