Проф. Александрова: Близо сме до лечение на рака, но коронавирусът ще се връща отново и отново
На 4 февруари означаваме Световния ден за битка с рака. Между 10 и 20% от случаите на рак се дължат на вируси. " Много от средствата за лекуване ни станаха познати около Ковид - моноклоналните антитела. С тях биха могли да бъдат разпознати някои ракови кафези, по чиято повърхнина има молекули, които им разрешават да оцеляват и да се популяризират. Моноклоналните антитела могат да нападат такива молекули ", уточни вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова пред.
В края на предишния век са били утвърдени първите моноклонални антитела. Тя разясни, че са основани надалеч не за всички ракови болести, които са повече от 200.
" Много дребна част от вирусите биха могли да доведат до раково заболяване - човешкият папиломен вирус, хепатит Б и хепатит Ц, както и още няколко вируса. Далеч не всички хора, инфектирани с тези вируси, се разболяват от рак. Ако бъдат направени профилактични ваксини против тези вируси, внезапно понижава рискът от затруднение и ракови болести. Ковид-19 няма отношение в тази ситуация ", изясни проф. Александрова в студиото на " България заран ".
Работи се и над лечебни ваксини за хора, които към този момент са развили раково заболяване. Идеята е имунизацията да помогне на имунната им система да поеме нещата в свои ръце и да се пребори с раковите кафези.
" Раковите кафези са неповторими манипулатори, които непрестанно се трансформират и доста добре се приспособяват в човешкия организъм. Оцеляват най-агресивните кафези. Имат доста способи, по които бягат от нашата имунна система. Човешкият организъм се бори с зложелател от изменени лични кафези ", уточни вирусологът от Българска академия на науките.
ДНК не е присъда, доста е значимо по какъв начин ще се разчете генетичната информация, посочи проф. Александрова и добави, че през последните години доста се работи над генната терапия. Има 9-10 утвърдени лечения, само че това било извънредно малко за потребностите на хората. На въпрос дали Омикрон хремата е рискова, каквито изказвания се появиха, вирусологът от Българска академия на науките отговори: Всяка хрема би могла да сътвори много дискомфорт на човек. Впечатли ме обява в Nature, която открехва вратата за произхода на Омикрон. Разчетени са изцяло 7,5 млн. генома, само че това е доста дребна част. Напълно е допустимо някои от разновидностите да не са били видяни. Втората догадка е с хората с имунни дефицити. Третата - може това да се е случило в животинския свят. Коронавирусът има къде да се скрие в животинския свят и ще се връща още веднъж и още веднъж.
В Съединени американски щати беше засечен подвариант на Омикрон, само че съгласно проф. Александрова не би трябвало да изпадаме в суматоха, защото това е в " длъжностната характерност " на вируса.
Тя означи, че Pfizer и Moderna работят интензивно над специфична ваксина против Омикрон, само че експертите не знаят дали ще имаме потребност от такава. Надяваме се Омикрон да е сподавен преди тя да се появи, показа проф. Александрова. " Поставянето на бустерна доза много оказва помощ. Защитата от хоспитализация се качва над 90%, акцентира вирусологът ", за следващ път посочи вирусологът.
В края на предишния век са били утвърдени първите моноклонални антитела. Тя разясни, че са основани надалеч не за всички ракови болести, които са повече от 200.
" Много дребна част от вирусите биха могли да доведат до раково заболяване - човешкият папиломен вирус, хепатит Б и хепатит Ц, както и още няколко вируса. Далеч не всички хора, инфектирани с тези вируси, се разболяват от рак. Ако бъдат направени профилактични ваксини против тези вируси, внезапно понижава рискът от затруднение и ракови болести. Ковид-19 няма отношение в тази ситуация ", изясни проф. Александрова в студиото на " България заран ".
Работи се и над лечебни ваксини за хора, които към този момент са развили раково заболяване. Идеята е имунизацията да помогне на имунната им система да поеме нещата в свои ръце и да се пребори с раковите кафези.
" Раковите кафези са неповторими манипулатори, които непрестанно се трансформират и доста добре се приспособяват в човешкия организъм. Оцеляват най-агресивните кафези. Имат доста способи, по които бягат от нашата имунна система. Човешкият организъм се бори с зложелател от изменени лични кафези ", уточни вирусологът от Българска академия на науките.
ДНК не е присъда, доста е значимо по какъв начин ще се разчете генетичната информация, посочи проф. Александрова и добави, че през последните години доста се работи над генната терапия. Има 9-10 утвърдени лечения, само че това било извънредно малко за потребностите на хората. На въпрос дали Омикрон хремата е рискова, каквито изказвания се появиха, вирусологът от Българска академия на науките отговори: Всяка хрема би могла да сътвори много дискомфорт на човек. Впечатли ме обява в Nature, която открехва вратата за произхода на Омикрон. Разчетени са изцяло 7,5 млн. генома, само че това е доста дребна част. Напълно е допустимо някои от разновидностите да не са били видяни. Втората догадка е с хората с имунни дефицити. Третата - може това да се е случило в животинския свят. Коронавирусът има къде да се скрие в животинския свят и ще се връща още веднъж и още веднъж.
В Съединени американски щати беше засечен подвариант на Омикрон, само че съгласно проф. Александрова не би трябвало да изпадаме в суматоха, защото това е в " длъжностната характерност " на вируса.
Тя означи, че Pfizer и Moderna работят интензивно над специфична ваксина против Омикрон, само че експертите не знаят дали ще имаме потребност от такава. Надяваме се Омикрон да е сподавен преди тя да се появи, показа проф. Александрова. " Поставянето на бустерна доза много оказва помощ. Защитата от хоспитализация се качва над 90%, акцентира вирусологът ", за следващ път посочи вирусологът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ