На 29 декември 2011 г. в полицията се получава сигнал

На 29 декември 2011 година в полицията се получава сигнал от защитата на градското бунище, че роми, които всекидневно ровят в изхвърлените боклуци, са разкрили разчленен мъжки мъртвец. На ужасяващата находка се натъква Тодор Гюров от близкото село Алеко Константиново. Той и приятелите му в ранни зори почнали да се ровят в сметта. “Изчакахме камиона да разсипе боклука и незабавно се нахвърлихме. Видяхме едни черни чували, от които се подаваше месо и течеше кръв. Първо помислихме, че са изхвърлили заклано прасе От първия чувал се посочваха ръце и крака”, споделя пред проверяващите разкрилият останките.

Пристигналите криминалисти откриват, че в чувала има разчленено тяло на към 40-50-годишен мъж. От торса са отделени главата и крайниците. Всичко е сложено в обособени торби. Направената по-късно аутопсия на останките открива, че жертвата е убита с 13 удара от нож, нанесени в гърдите и шията. Смъртоносни се оказват два от тях - единият удар срязва сънната артерия, а различен в гърдите провокира солиден кръвоизлив. Анализите на кръвта демонстрират, че сега на гибелта мъжът е бил с 2,86 промила алкохол.

Разследването е извънредно затруднено, защото тялото не може да бъде разпознато. Полицейските чиновници откриват водача на камиона, изсипал човешките остатъци на сметището, и наблюдават маршрута на автомобила. Анализът демонстрира, че разчлененият е изхвърлен в кофи за боклук в центъра на града.

Издирванията на липсващ мъж удрят на камък, макар че оперативни служащи обикалят града и демонстрират на живеещи в центъра сн

На 4 януари 2012 година в полицията отива Оля Дамянова от село Ковачево. Тя оповестява, че брат ѝ Спас Делин е излязъл на 26 декември и повече не се прибирал. Предната вечер Оля гледала новините по локална телевизия, където чула известието за разчленен мъжки мъртвец, който не може да бъде разпознат. Нещо я жегнало и споделила на щерка си, че има неприятно предусещане, че това може да е вуйчо ѝ.

Близките на Спас Делин абсолютно го разпознали по фотосите на отрязаната глава. Разказали, че е незает строител. Обичал да си пийва, само че не бил конфликтен и злоблив. Не дължал пари на никого и нямал врагове. Спас бил разведен от години, някогашната му брачна половинка и щерка му живеели в Ямбол.

Нямали визия кой може да посегне на Делин. Оля разказала, че били дружно със Спас в дома на майка им, където живеел и той - чествали Коледа. На идната заран той излязъл и повече не се прибрал. Не го търсели, тъй като и различен път се случвало братът да изчезва с дни, без да се обажда, само че постоянно се прибирал.

След различаване на тялото на криминалистите са нужни 4 дни, с цел да стигнат до килъра. За разплитането на случая помогнали Георги Дамянов и Цветана Минева от Ковачево. Те обяснили, че сутринта на 26 декември пътували със Спас до Пазарджик с влака. Той им споделил, че отива към града, с цел да си купи нов мобилен телефон. Миришел на алкохол.

Дамянов му предложил един от своите телефони, който не му трябвал. Спазарили се за 30 лева и договорката станала. На гарата Спас поставил своята симкарта в апарата и предложил да ги почерпи с водка, само че те отказали. Той обаче небрежно изпил две напитки пред очите им. Уговорили се вечерта Спас да мине през дома им, с цел да му дадат и зарядното на телефона, само че не се появил повече. Впоследствие посредством новия телефон на Спас полицията стига до килъра.

След като се разделил със съселяните си, Делин се видял със своята позната Надка Иванова. Попитал я може ли да преспи у тях, само че тя отказала. Спас ѝ дал 40 лева да купи водка, след което тръгнал към центъра на Пазарджик. В следобедните часове, солидно пиян, Делин бил още веднъж на гарата. Там видял съселянина си Васил Нонов, който от дълго време не бил срещал.

Нонов, който също е строител, излязъл преди години от селото, откакто се развел. Разпродал наследствените си парцели в Ковачево и рядко се вясвал там. Васил пиел бира с приятеля си Стоилчо Янков и Спас седнал при тях. От дума на дума Делин споделил, че изпуснал влака за Ковачево и няма къде да спи. Васил незабавно го поканил да пренощува при него и разказал, че се е хванал да ремонтира апартамент. Собственикът на жилището го пуснал да живее там, до момента в който свърши ремонтът.

Преди да тръгнат към жилището, Спас купил ракия и колбас. В жилището в идеалния център на Пазарджик двамата седнали да си приказват. Докато пиели ракия, се сдърпали. Спас направил забележка на Васил, че е напуснал брачната половинка си и трите им деца поради друга жена.

Васил се ядосал от казаното и блъснал с пестник гостенина си в лицето. След това сграбчил 30-сантиметров нож от масата и почнал да го ръга в гърдите. Спас направил обезверени опити да се отбрани. Целите му ръце били нарязани от ножа, до момента в който опитвал да се защищити от острието.

Това обаче не му помогнало. В един миг паднал, а Васил траял да нанася смъртоносни удари с ножа, до момента в който жертвата издъхнала. Веднага по-късно натикал натрупа в долап под мивката и почистил кръвта от пода.

На идващия ден в жилището дошъл притежателят на жилището Николай К., с цел да продължат с майстора ремонта. Човекът не подозирал, че под личната му мивка има мъртвец. Васил Нонов разпръснал гипс по пода, с цел да не би някоя диря да подскаже на стопанина какво се е случило предната нощ.

По-късно криминалисти разясняват, че в случай че по някаква случайност Николай К. беше разкрил напъхания под мивката труп, евентуално труповете щели да са два.

След края на работния ден Николай си тръгнал, а Васил решил, че е извънредно време да се отърве от тялото на Спас. Опитал да го вдигне и изнесе, само че жертвата била два пъти по-тежка от килъра си. Тогава Нонов решил да го разфасова и изнесе от жилището на части. Така и сторил.

Първо отделил с кухненския нож главата, а по-късно и крайниците. Имал опит в разфасоването около татко си и дядо си, които били животновъди и Васил научил от тях по какъв начин се колят и разфасоват животни. Приложил знанията си и върху тялото на Спас.

Още през нощта напъхал останките в черни найлонови чували и ги изхвърлил в най-близките кофи за боклук. Прибрал облеклата, мобилния телефон и персоналната карта на жертвата. Обувките на Спас обаче му се видели хубави и незабавно си ги обул.

На идващия ден продал телефона на таксиметров водач за 10 лева, а сим картата унищожил. Отново отишъл на гарата, където срещнал познатите на Спас - Надя и Стоилчо. Те го питали къде се е изгубил Делин. Шокиран от въпроса, Васил непосредствено им признал, че го умъртвил, само че ги заплашил да не споделят на никого, което те спазили.

След като Спас бил разпознат, а Георги Дамянов разказал на проверяващите, че е продал телефона си на убития, криминалистите почнали да търсят апарата. Той бил засечен да работи и по клетката е открит ползвателят.

На 8 януари 2012 година килърът е арестуван в жилището, където е направил закононарушението

Бил обут с кубинките на жертвата. Още при първия разпит Нонов направил признания. Той обаче твърдял, че го е направил при самозащита. Събраните доказателства от мястото на престъплението оборват тезата на килъра. Най-малкото раните по ръцете на жертвата изрично приказват, че Спас е опитвал да се пази, до момента в който Васил нямал пострадвания или следи от битка.

Шест месеца след убийството окръжният съд произнася присъдата на килъра Васил Нонов - 20 години затвор при първичен непоколебим режим.

Делото се гледа по реда на съкратеното правосъдно разследване, откакто подсъдимият признава всички данни от обвинителния акт. Съдът присъжда и 40 хиляди лева обезщетение на дъщерята на убития.

Убиецът Васил Нонов призна виновността си и се отърва от пожизнен затвор.