Димитровден е! Имениците са стотици хиляди, да почерпят
На 26 октомври Православната черква уважава Свети Великомъченик Димитрий Мироточиви-Солунски, уважаван като патрон на цялото славянство. Празникът е известен като Димитровден и на него стотици хиляди мъже и дами у нас би трябвало да почерпят, тъй като са именици.
Свети Великомъченик Димитрий е един от най-почитаните светци в националната ни просвета. Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е умрял страдалчески за Христовата религия на 26 октомври 306 година
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима ”.
На 26 октомври приключва обичайният интервал – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се назовава още Разпус., тъй като на този ден освобождават ратаите и прислужниците и се договарят за идната година. На Димитровден се е признато на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Вярва се също по този начин, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) – настойника на отвъдния свят – на умрелите предшественици. Затова към Димитровден е една от най-големите задушници, на която наложително всеки раздава варено жито и питки за помен. Характерни са и трите дни след Димитровден — така наречен Миши празници, спазвани най-вече от дамите.
На Димитровден честват носещите името Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра и производните им.
Свети Великомъченик Димитрий е един от най-почитаните светци в националната ни просвета. Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е умрял страдалчески за Христовата религия на 26 октомври 306 година
В националния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега. Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима ”.
На 26 октомври приключва обичайният интервал – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се назовава още Разпус., тъй като на този ден освобождават ратаите и прислужниците и се договарят за идната година. На Димитровден се е признато на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Вярва се също по този начин, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) – настойника на отвъдния свят – на умрелите предшественици. Затова към Димитровден е една от най-големите задушници, на която наложително всеки раздава варено жито и питки за помен. Характерни са и трите дни след Димитровден — така наречен Миши празници, спазвани най-вече от дамите.
На Димитровден честват носещите името Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра и производните им.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ