На 24 май училищни камбани ще огласят празнично шествията в

На 24 май учебни камбани ще огласят празнично шествията в цялата страна. От звъна, известил началото на първото светско учебно заведение в българските земи, са минали 187 години.
Оригиналното звънче и печатът на Габровското учебно заведение са измежду скъпите реликви зад витрините в единствения по рода си музей у нас, който пази паметта за родното обучение. Тук предишното е във ежедневен допир с сегашното – музеят и Националната Априловска гимназия са в една постройка – онази, издигната за потребностите на Габровското учебно заведение, откакто първата се оказала тясна.

Първото светско учебно заведение в българските земи отворило порти по волята и с даренията на възрожденеца Васил Априлов и други състоятелни българи, които живеели в Одеса и Букурещ.

Васил Априлов, който пътува из Русия и Европа, а също по този начин дълго време разпознава себе си като грък, приканва децата да се учат на бащин език, да учат историята, географията, математиката, само че и другите езици.

В учебното заведение, намерено тържествено на 2 януари 1835 година, пръв преподавател е Неофит Рилски . Той е създател на първите новобългарски учебници – взаимоучителните таблици, написани за потребностите на новото школо, а в следствие станали  еталон за никнещите из българските земи всемирски учебни заведения.

За разлика от килийното учебно заведение, което давало християнско образование и нищожни познания - най-много религиозни, във взаимното се преподават всемирски науки. В Габровското учебно заведение за пръв път се вкарва образование напълно на говоримия български език .

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Велина Махлебашиева.