На 23 март 1944 г., в разгара на Втората световна

...
На 23 март 1944 г., в разгара на Втората световна
Коментари Харесай

Затвор, екзекуции и държавни тайни: Зловещи съдебни дела, свързани с магьосничество

На 23 март 1944 година, в разгара на Втората международна война , в лондонския Олд Бейли се стичат тълпи от хора , както са го правили в продължение на два века. Като място на наказателното правосъдие в града, именитата институция е била хазаин на десетки значими правосъдни каузи, вариращи от неприлични до злокобни.

И въпреки всичко в този ранен пролетен ден в " Олд Бейли " се организира развой, който не наподобява на останалите: Векове откакто последният човек във Англия е бил екзекутиран за магьосничество, медиум на име Хелън Дънкан е упрекната в същото закононарушение - и се трансформира в последният човек, хвърлен в пандиза по силата на закон за магьосничество във Англия, заяви „ National Geographic ”.

Пътят на Дънкан до Олд Бейли е застлан с държавни секрети и трагични нападения. Това е историята за това по какъв начин една майка на шест деца на междинна възраст е изплашила военното ведомство - и е платила скъпо за това.

Повишаване на духа

Родена през 1897 година, Хелън Макфарлън се е борила с рестриктивните мерки на живота си в дребното шотландско градче Каландер. Наричана " Адската Нел ", тя наподобява имала неземни способности: Предполага се, че младата Хелън Макфарлън е виждала духове.

До 1926 година Адската Нел - чието име се трансформира, откакто се омъжва за Хенри Дънкан през 1916 година - работи като медиум, първо в Дънди, Шотландия, а по-късно в цялата страна, с цел да устоя възходящото си семейство, което в последна сметка включва шест деца.

Дънкан намира подобаваща аудитория за работата си. След като Първата международна война и смъртоносната грипна пандемия оставят след себе си милиони трупове, доста британци одобряват спиритизма - система от вярвания, която твърди, че живите могат да контактуват с мъртвите.

Дънкан провеждала сеансите си на мрачно, осветявана единствено от мека алена светлина. Седнала зад завесите, тя изпадала в транс и разчитала на своите " духовни водачи " - Пеги и Албърт - да водят процесите. По време на сеансите Дънкан произвеждала ектоплазма, която се изливала от устата и носа ѝ. Призрачна бяла субстанция, която като че ли се материализирала във формата на духове, шокирала и изумявала седящите.

Когато славата на Дънкан се популяризира, тя притегля вниманието на скептици като Хари Прайс, откривател на душeвността. Със единодушието на Дънкан Прайс я изследва през 1931 година Той има вяра, че Дънкан е измамница - и макар че не може да потвърди изрично по какъв начин тя създава ектоплазма, той има доктрина: ектоплазмата ѝ е просто кашкавал и яйчен белтък, които тя гълтам и изхвърля. Освен това духовете, които тя материализирала, приличали на кукли, а не на същински хора.

Заключението на Прайс обаче не обезкуражава почитателите ѝ. Те почнали да посещават нейните сеанси, даже когато Англия още веднъж се насочила към война.

Сеанси и шпионаж по време на Втората международна война

На 3 септември 1939 година Англия влиза във Втората международна война. Когато страната минава към военно състояние, тя стяга осведомителния поток, с цел да укрепи морала и да предотврати попадането на военни секрети в несъответствуващи ръце. Един от евентуалните източници на приключване на информация, за който се тревожела таблоидната преса? Медиумите. Ако медиумите провокират духовете на бойците, логиката е следната: какво би попречило на вражеските шпиони да получат информация посредством сеанси?

Хелън Дънкан не е провеждала сеанси за нацистите, само че войната открива Дънкан, защото работата ѝ продължава в цяла Англия. На 24 май 1941 година тя води сеанс в Единбург, когато един дух ѝ оповестява шокираща вест: английски боен транспортен съд е потопен.

Рой Файърбрейс, шеф на военното разузнаване на Шотландия, участвал на съвещанието. Високият му сан го прави отдаден в поверителна информация, само че той не е чувал такива вести. След сеанса той ревизирал изказванията на Дънкан и научил, че H.M.S. Hood неотдавна е бил изгубен в борбата при Датския пролив. Откъде е знаела преди него?

След това, през ноември 1941 година, Дънкан прави сеанс в Портсмут, Англия, когато привидният дух на един моряк донася вести за друга морска злополука. Германска подводница торпилирала кораба H.M.S. Barham, който потопен с 862 души. Британското държавно управление признава обществено потъването едвам през януари 1942 година

Откъде Дънкан е знаела за тези секретни събития? Властите безшумно са я следили.

Две години по-късно Дънкан още веднъж е в Портсмут, измежду слушателите ѝ е лейтенант Стенли Уърт, офицер от Кралския флот. Уърт се съмнявал в качествата на Дънкан, изключително когато тя твърдяла, че е извикала духовете на доста живи родственици на офицера. В желанието си да разобличи Дънкан като измамница, Уърт отишъл на различен сеанс - този път с маскиран полицейски чиновник. По средата на сеанса служителят на реда скочил от мястото си, дръпнал завесата на Дънкан и я арестувал.

Процесът за вещици през 20 век

Призракът на магьосничеството от дълго време преследва британските и шотландските съдилища, изключително през XVI в., когато магьосничеството е закононарушение, наказуемо със гибел. Според традицията последният екзекутиран за магьосничество във Англия е Джанет Хорн през 1727 година

По времето на ареста на Дънкан обаче английските съдилища нормално упрекват излъганите медиуми в нарушение на Закона за блудството - закон от XIX в., чиято цел е да попречи на гадателите и екстрасенсите да мамят обществото.

Въпреки това прокуратурата се притеснява, че Дънкан може да бъде оправдана въз основата на обстоятелството, че е събирала такси за вход за сеанси, а не за оказани вълшебен услуги. И по този начин управляващите упрекват Дънкан в нарушение на Закона за магьосничеството от 1735 година, който е признат единствено няколко години след изтезанието на Хорн и има за цел да вкара страната в модерната ера, като просто санкционира хората, които настояват, че практикуват или упрекват други в упражняване на магьосничество. Той предвиждал наказване отнемане от независимост.

Въпреки че процесът против Дънкан е можел да се организира в Портсмут, магистратите вземат решение, че заради " извънредно тежкия " темперамент на случая тя би трябвало да бъде съдена в Централния углавен съд в Лондон - Олд Бейли.

Заради нетипичното обвиняване и високия рейтинг на процеса, когато той стартира на 23 март 1944 година, Дънкан е обречена да се трансформира в медийна сензация. Пресата със спотаен мирис оповестява за това, което е еднакво на актуален развой против вещици. Той даже притегля вниманието на министър-председателя Уинстън Чърчил, който назовава особения развой " остаряла нелепост ".

На 3 април правосъдните заседатели произнасят присъдата си: " отговорен ".

Живот след гибелта

На 6 юни 1944 година, единствено няколко месеца след процеса против Дънкан, съюзническите войски стартират загадка инвазия в окупираната от нацистите Франция. Времето сред ареста на Дънкан и Деня " Д " кара някои да изкажат теорията, че английското държавно управление се е насочило към шотландската ясновидка, с цел да ѝ попречи да разкрие държавни секрети преди нашествието. Историкът Франсис Йънг предизвестява, че " няма нищо, което директно да удостоверява тези клюки ", само че признава, че " съдилищата са се отнесли към Дънкан по най-необичаен метод ".

Докато Денят „ Д “ се развива на стотици километри от Лондон, екипът на Дънкан приготвя обжалване на " Аве Мария ". То се проваля. И по този начин Хелън Дънкан влиза в пандиза Холоуей, трансформирайки се в последния човек, хвърлен в пандиза по силата на Закона за магьосничеството. Още един човек ще бъде наказан по този закон - 72-годишната медиумка Джейн Йорк е санкционирана с 5 паунда през септември 1944 година, само че не влиза в пандиза - преди той да бъде анулиран през 1951 година

След освобождението си в края на 1944 година Дънкан възобновява сеансите, което я прави обект на още полицейски акции. Привържениците на Дънкан не престават да се сплотяват към нея. Дори след гибелта ѝ през 1956 година те насочат молба към английското държавно управление да я помилва.

Мистерията на изкуството на Дънкан оцелява и след гибелта ѝ, защото никой не знае сигурно от кое място тя е знаела за Худ и ориста на Баръм. Подобно на превъплътените духове, които е извайвала, тайните на Дънкан са умрели дружно с нея.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР