Почитаме Св. цар Борис І Михаил
На 2 май православната черква уважава паметта на Свети цар Борис І Михаил. Тази година се навършват 1113 години от гибелта на българския държател.
Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония - твърди се, че при гибелта на татко му Борис " приел царството на [река] Брегалница ".
Борис водил дейна външна политика, като при започване на ръководството си воювал несполучливо с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 година в съюз с немците срещу Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата религия, Борис търсел контакти със Западната черква, само че в последна сметка приел кръщението от Византия през 864 година За негов формален кръстник бил считан император Михаил III, а в страната пристигнало многочислено византийско духовенство. През 865 година владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил грубо избухналия в провинцията антихристиянски бунт.
Верен на концепцията, че България е третата „ велика мощ " в тогавашна Европа, опасяващ се и от непознато навлизане, Борис се стремял към основаването на независима българска черква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и фамозното фотиево обръщение до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо открил директни връзки с Рим. „ Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите ", както и дейностите на римската задача в България (866-869 г.), не решили главния въпрос - за статута на българската черква. С ловка дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на самостоятелна архиепископия на заключителното съвещание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български нравствен глава станал Йосиф (Стефан).
Архиепископията имала личен диоцез, въпреки че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 година далновидният общественик взел под своя протекция побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други възпитаници на светите братя - по този начин делото на св.св. Кирил и Методий освен било избавено, само че се трансформирало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата религия, измъчен и от болест, св. Борис-Михаил се отдръпнал в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден наследник Владимир-Расате (889-893) били схващани като опасност за Христовата религия - оставащият в „ остарялото време " Владимир се опирал на консервативните среди, които имали запаси към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това дефинитивно разкъсване с предхристиянското минало станало по решение на „ национален събор " във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е било решено в администрацията и църквата да бъде публично въведен старобългарският език.
Старият княз се завърнал в манастира, където останал до гибелта си (2 май 907 г). Скоро по-късно св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му феодален стенописен портрет е от манастира „ Св. Наум " на Охридското езеро.
На този ден честват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна
Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония - твърди се, че при гибелта на татко му Борис " приел царството на [река] Брегалница ".
Борис водил дейна външна политика, като при започване на ръководството си воювал несполучливо с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 година в съюз с немците срещу Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата религия, Борис търсел контакти със Западната черква, само че в последна сметка приел кръщението от Византия през 864 година За негов формален кръстник бил считан император Михаил III, а в страната пристигнало многочислено византийско духовенство. През 865 година владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил грубо избухналия в провинцията антихристиянски бунт.
Верен на концепцията, че България е третата „ велика мощ " в тогавашна Европа, опасяващ се и от непознато навлизане, Борис се стремял към основаването на независима българска черква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и фамозното фотиево обръщение до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо открил директни връзки с Рим. „ Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите ", както и дейностите на римската задача в България (866-869 г.), не решили главния въпрос - за статута на българската черква. С ловка дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на самостоятелна архиепископия на заключителното съвещание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български нравствен глава станал Йосиф (Стефан).
Архиепископията имала личен диоцез, въпреки че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 година далновидният общественик взел под своя протекция побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други възпитаници на светите братя - по този начин делото на св.св. Кирил и Методий освен било избавено, само че се трансформирало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата религия, измъчен и от болест, св. Борис-Михаил се отдръпнал в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден наследник Владимир-Расате (889-893) били схващани като опасност за Христовата религия - оставащият в „ остарялото време " Владимир се опирал на консервативните среди, които имали запаси към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това дефинитивно разкъсване с предхристиянското минало станало по решение на „ национален събор " във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е било решено в администрацията и църквата да бъде публично въведен старобългарският език.
Старият княз се завърнал в манастира, където останал до гибелта си (2 май 907 г). Скоро по-късно св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му феодален стенописен портрет е от манастира „ Св. Наум " на Охридското езеро.
На този ден честват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ