На 19 октомври ще излезе книгата от Александър Секулов. Издателство

На 19 октомври ще излезе книгата от Александър Секулов. Издателство " Хермес " показва изявление с създателя. 

Г-н Секулов, започваме диалога ни за новия ви разказ... от последните фрази, в които разказвачът споделя: „ Това е хрониката за това лято, когато разбрах, че съм жив “. Как се роди концепцията за тази книга?

Човек получава живота безплатно, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е напълно друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да опиша за човек, към който ориста е показала благосклонност и му е подарила това прекарване.

А по какъв начин се появи дамата – в историята и в заглавието? И за какво Катерина?

Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като неочаквана стихия. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената постоянно е навалица в мъжките очи.

Останалите герои са доста колоритни, а разговорите и разказите им са изпълнени с комизъм. Създава се усещането, че предумишлено оферирате четене и схващане на разнообразни равнища. Хуморът не е ли една от тези уловки?

Преди време мислех, че не мога да основа смешни герои. Сега е противоположното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос в никакъв случай не е в настоящо време.

Телевизионната журналистка Аделина Радева дефинира „ Жена напразно “ като „ избавителна книга “. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?

Спасението е в това, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.

Вие пишете още пиеси и лирика. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-вече? Има ли освен това, което ви носи писането на романи?
" Жена напразно " - нова книга от Александър Секулов
" Това е избавителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, другар, наследник и татко, който вижда през очите на...

Литературната форма е дреха, която обличаш по отношение на сезона или настроението си. С годините от ден на ден обичам да вървя леко облечен по брега на морето.

Къде се подрежда „ Жена напразно “ измежду другите ви книгите? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?

Честният отговор е: не знам.

С какво обръщение бихте желали да оставите читателя след последната страница?

Господ е популярен и милосърден.