На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Според националните вярвания по този метод ще се подсигури плодородието в фамилията. Не би трябвало да се носи черно.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.

Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава "марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.

Днес да почерпят всички с имената Евдокий и Евдокия.