Бойко Борисов много се страхува от протести и затова не

Бойко Борисов доста се опасява от митинги и по тази причина не желае да направи държавно управление единствено с Движение за права и свободи и Делян Пеевски. Затова му би трябвало ПП-ДБ като „ вярна евроатлантическа брошка “, която да усмири възможния яд на жълтите павета от държавно управление на ГЕРБ и Движение за права и свободи.

Това е призрачната мълва, която настойчиво броди из политическите среди. Отвреме – в точния момент при срещите си със симпатизанти на ГЕРБ и водачът на партията Борисов повдига тематиката, говорейки безадресно (както обича), че „ нещо му готвят “. И постоянно – постоянно, откакто крепко е нажулил „ Промяната “, поучава своите „ да внимават с рецензията, тъй като „ след 9 юни би трябвало да се работи някак “.

Борисов би трябвало да е спокоен, митинги няма да има, в случай че ще да се съюзи и с „ църния демон “ (както едно време се показваше охранявания от него Тодор Живков).

Защо ли? Защото силата, която помпаше митингите и изпълваше площадите, беше антикомунизмът. Затова всички митинги в столицата ставаха огромни, в случай че бяха против Българска социалистическа партия или можеха да бъдат изкарани, че са против Българска социалистическа партия. Ако на тях можеше да се скандира „ Кой не скача е червен! “

Това време мина. Днешните млади не схващат този слоган. Те се интересуват от други неща. А протестната сила постоянно е „ млада “. Антикомунистическото ядро в центъра на столицата просто „ остаря “ по чисто биологически аргументи.

През 2013 година, когато управляваше държавното управление на Пламен Орешарски, Делян Пеевски бе препоръчан за началник на ДАНС. Това взриви площадите и те изригнаха в нормалното „ Кой не скача е червен! “, въпреки че Пеевски в никакъв случай не е имал нищо общо с Българска социалистическа партия като партия - политическата му биография стартира от Национална движение „Симеон Втори", по-късно става народен представител от Движение за права и свободи. Но държавното управление бе с мандат на Българска социалистическа партия, значи комунистите са отговорни! Кой различен? Този отговор изглеждаше логически за общността, наричаща себе си градска десница. Още повече, че на провелите се преди малко парламентарни избори нейните представители не бяха намерили място в Народното събрание (ДСБ получи под 3%, а Съюз на демократичните сили – 1,37% на вота през 2013 г.), което несъмнено е усилило неколкократно справедливия им яд против комунистите.

Не бива да се не помни и средата. През всичките години след 1989 година злото, отговорно за всичките ни беди, бе представяно като двуглава хидра – „ комунистите “ и „ ченгетата от Държавна сигурност “. В тази посока водеха мненията освен на политиците от десницата, само че и на „ верните “ анализатори. Никой и по никакъв мотив не дръзваше да спомене на всеослушание, че не всичко преди 1989 година е било неприятно. Сякаш във времето от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година не е имало слънце, единствено безконечна зима, мрачна, студена и безнадеждна. И безконечни репресии, несъмнено.
Дори политиците от Българска социалистическа партия някак свенливо избраха да не се загатва на коя партия е правоприемник Българска социалистическа партия и, в случай че защитаваха достиженията на социализма, гледаха да го вършат в тясно партийна среда или когато в близост няма публицисти.

Е, провинцията, както и крайните квартали на София, по този начин и не схванаха изцяло централно-столичният антикомунизъм и ненавист към Държавна сигурност и по тази причина Съюз на демократичните сили увяхна напълно, когато се появи ГЕРБ, а ДСБ си остана софийска партия.

За жълтите павета ГЕРБ и Бойко Борисов бяха реинкарнация на Българска комунистическа партия плюс Държавна сигурност. Редиците на преди малко основания ГЕРБ бяха цялостни с някогашни комунисти (като се стартира от водача му) или техни деца и внуци, както и с „ ченгета “. Останалата част на страната обаче видя в ГЕРБ и Борисов прераждане на 70-те години – златните години на живковия социализъм. Времето, когато се строяха фабрики и пътища, опазването на здравето беше налично и гратис, образованието беше качествено и даже децата, учили в дребните градове и села, можеха без проблем да попаднат и в най-престижния софийски вуз. И най-много – това беше времето, когато всички бяха спокойни.

Самият Борисов интуитивно или не подклаждаше тези настроения – неуморно режеше ленти, откриваше предприятието на всеки по-голям предприемач, който го предложения, обикаляше градежите и по съобразителния израз на проф. Даниел Вълчев „ не остана екскаватор, с който нашият министър председател не се е снимал “. „ Градим “ беше главният глагол в слоганите на ГЕРБ.
Хората очевидно харесваха тази картина, още повече че „ бате Бойко “ им обясняваше света на наличен език. И приказките за неговото минало не хващаха декиш.

Така се нижеха годините, след всеки следващи избори Борисов гордо заявяваше „ Пак ги бих! “ Кого, ли? Разбира се, тях „ комунистите “, които бяха умъртвили дядо му. Тези, които харесваха ръководството на ГЕРБ – тъй като се строят автомагистрали, издигат се фабрики и така нататък (друг е въпросът какво се построи на процедура и как), не виждаха някогашните комунисти в редиците на ГЕРБ. А и Борисов по живковски изкусно се отърваваше от всеки, който към този момент не можеше да способства с нищо за имиджа на партията му. И привличаше (главно от НПО-тата) хора, които съгласно него решаваха тази задача сполучливо.

В един миг стана това, което нормално става постоянно, когато една власт дълго време няма коректив. Тя се самозабравя.

И при започване на юли 2020 година това главозамайване доближи своя връх. На 9 юли прокурорското Бюро за отбрана нахлу в президенството и арестува секретарят на президента Пламен Узунов и съветникът Илия Милушев. Акцията беше предшествана от нападателна изразителност към президента Румен Радев от страна на ръководещите.

И столицата избухна! Хората се събраха пред „ Дондуков “ 2, мислейки, че идващият задържан ще е самият държавен глава. Главни „ герои “ на саморъчно нарисуваните плакати бяха Борисов, Пеевски и Гешев. Имаше опит да се подхване познатият рефрен „ Кой не скача е червен! “, само че това не стана.

Вече бяха други времена и старите заклинания очевидно не вършеха работа против новите „ злодеи “.

Радев поддържа митинга с вдигнат пестник, жест, който десетилетия значи „ Но пасаран! “ На площада бяха гласоподавателите, както на обичайна десница, по този начин и на Българска социалистическа партия. О, знамение - обединени.

Точно тези митинги, нестихнали цяло лято, очевидно още пазят влага на Борисов, въпреки че той съумя да ги " преживее " и да довърши мандата си. Въпреси това, мине не мине време и на някое предизборно заседание той загатва „ юмрука “, само че свързвайки го с настоящите си „ врагове “ - „ Продължаваме промяната “.

Не че няма съображение – фрагментите на „ Промяната “ пристигнаха от служебните кабинети на Радев, а самата партия стана допустима, тъй като множеството тогава, през лятото на 2020 година, в действителност търсеше и искаше смяна. Друг е въпросът какво направи партия Политическа партия с тези очаквания.

Протестите през 2020 година обаче демонстрираха, че антикомунистическият заряд към този момент го няма. Битката с предишното, страхът, че то може да се върне и да отклони България от европейския й път, пълнеше всякога площадите преди. Но този боязън си беше отишъл. Няма по какъв начин да мобилизираш множеството с плашилото, че веднага ще дойдат комунистите, които ще ни извадят от Европейския съюз и ще ни помъкнат към Евразия.

А като че ли напълно наскоро, по времето на шествията, които затваряха Орлов мост през 2013 година, даже се играеха цели сценки на тази тематика.

От 2020 година изминаха четири години и времето се раздели по различен симптом – преди коронавирус и след коронавирус. Старите антикомунисти незабелязано остаряха, думите им звучат по този начин, както на старите комунисти при започване на 90-те – приказки на остарели, изтощени хора, чието време е минало.

А темпът в едно общество постоянно го задават младите – все едно за положително или за неприятно. Повечето от тях не знаят кой е Тодор Живков, не са чували за Българска комунистическа партия, не им пука за Държавна сигурност. И не схващат какво му е неприятното на Делян Пеевски. Нали е доста богат. А те през целия си живот това са слушали – че е значимо да имаш пари и кариера, да си сполучлив. Нима Пеевски не е сполучлив?

От 2007 година България е член на Европейския съюз. На изборите след две седмици ще гласоподават родените през 2006 година Те несъмнено имат и своите страхове, и своите очаквания. А може би и своя яд. Но те просто са други, не като на протестиращите през 2013 година

Защото от 1989 година минаха повече от 34 години. Комунизмът е единствено бледен спомен даже в съзнанието на тези, които са живели по това време. Никой няма да изпълни площадите, с цел да се бори с призраци.

А без вдъхновяваща концепция площадите остават празни.

Затова Борисов може да спи умерено.