Голям празник! 14 хубави имена черпят, почитаме прославен лечител
На 1 февруари православната черква уважава св. Трифон - врач, популяризирал се с чудесата, които правел. Роден е през 225 година сл. Хр. в фамилията на небогати християни в малоазийската част на Римската империя, написа Блиц.
реклама
На 17-годишна възраст съумял да излекува тежко болната щерка на император Гордиан, за което бил богато заплатен от императорското семейство.
Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за късото си ръководство съумял да унищожи доста християни поради вярата им.
Един от тях бил Трифон, който не поискал да се отхвърли от Христа и починал от раните си след дълги изтезания, само че с молитва на уста.
Денят на св. Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват.
Така паметта на свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - св. Симеон.
Според българските национални обичаи св. Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се слага в шарена торба и с нея стопанинът се насочва към лозето.
На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за изобилие и благодат. Избира се Цар на лозята - нормално заможен човек, след което се прави обща богата софра на самото лозе или вкъщи.
Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионис - богът, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
На Трифоновден честват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
реклама
На 17-годишна възраст съумял да излекува тежко болната щерка на император Гордиан, за което бил богато заплатен от императорското семейство.
Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за късото си ръководство съумял да унищожи доста християни поради вярата им.
Един от тях бил Трифон, който не поискал да се отхвърли от Христа и починал от раните си след дълги изтезания, само че с молитва на уста.
Денят на св. Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват.
Така паметта на свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - св. Симеон.
Според българските национални обичаи св. Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се слага в шарена торба и с нея стопанинът се насочва към лозето.
На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за изобилие и благодат. Избира се Цар на лозята - нормално заможен човек, след което се прави обща богата софра на самото лозе или вкъщи.
Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионис - богът, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
На Трифоновден честват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ