Лавров: Молдова е следващата Украйна
Молдова е идната Украйна.
Това разгласи съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за " Россия 24 ". В диалога с топ дипломата журналистът Дмитрий Кисельов разгласи, че Украйна за " сполучлив западен план ". Той попита Лавров коя друга страна край Русия " може да поеме по този път ".
" В момента Молдова е възприела тази роля, на първо място тъй като съумяха да слагат президент отпред на страната с много характерни способи, надалеч недемократични, която просто желае да се причисли към НАТО. Тя (Мая Санду) има румънско поданство, подготвена е да се сплоти с Румъния и изобщо е подготвена съвсем на всичко ", означи външният министър.
Приднестровието е район в Молдова, следен от проруски сепаратисти. Москва изпитва сериозен вкус към Молдова, тъй като от географска позиция през нейната територия може да се провежда бърза атака към Русия.
Санду се пробва да реформира страната, с цел да може един ден тя в действителност да стане сериозен претендент за участие в Европейски Съюз. Проруското население обаче се активизира против тези проекти. Молдова е една от най-бедните страни в Европа, само че е приела най-вече украински бежанци по отношение на броя на популацията.
Косвени закани като тази, изречена от Лавров, ускоряват опасенията в дребната страна, че рискът от съветска експанзия е прекомерно висок. В изявление за немския вестник „ Ди Велт “ съветникът на молдовското държавно управление Александру Фленчеа приканва за " абсолютно и цялостно евакуиране на съветските войски и муниции от молдовска територия, както и за демилитаризация на Приднестровието ".
Фленчеа дава отговор за поддържането на мира в спора в Приднестровието и поучава министър-председателя Наталия Гаврилица. Изтеглянето на съветските войски е " приоритет на държавното управление ", сподели той пред „ Ди Велт “. От известно време Молдова се опасява за националната си сигурност.
Фленчеа споделя, че съветските войски и паравоенни елементи в Приднестровието са " по-скоро стеснение, в сравнение с действителна опасност за Украйна, заради техния размер и боен капацитет, само че съставляват евентуална опасност за сигурността на Молдова, без значение от войната в Украйна ".
Според ръководителя на молдовското разузнаване Александру Мустеата рискът от съветска офанзива към момента е висок.
" Въпросът не е дали Руската федерация ще предприеме нова атака против територията на Република Молдова, а по кое време ", съобщи той по държавната телевизия в края на декември.
Според него е допустимо да има такава сред януари и април. Фленчеа преглежда това изказване в вероятност: сега " няма признаци на директна военна опасност от страна на Руската федерация ". Това се дължи най-много на хода на войната в Украйна: Путин към момента не може да премине през Молдова, както в началото си е представял. Съпротивата на украинците пази и Молдова.
В края на октомври съветска ракета удари граничния град Наславча, а през декември парчета от ракета бяха открити в овощна градина в различен град покрай границата с Украйна.
" Молдова не е в сигурност и не може да бъде в сигурност, до момента в който трае тази война ", споделя Фленчеа.
Голяма част от военното съоръжение на Молдова е остаряло. " Като се има поради опасността от съветски ракетни офанзиви, една система за противовъздушна защита в действителност би била от изключителна значимост ", споделя Михайлов. Но средствата липсват.
Досега Кишинев съвсем не е харчил пари за личната си войска. Бюджетът към този момент е повишен с 68% и възлиза на към 1,7 милиарда леи (82 милиона евро), което подхожда на 0,55% от брутния вътрешен артикул. Министърът на защитата Анатолий Носатий обаче счита, че това е прекомерно малко, и упорства за два %.
Западът до известна степен поддържа страната, като Германия да вземем за пример доставя бронирани транспортни средства. Въпреки това Кишинев не може да се причисли към НАТО поради личната си отбрана, защото конституцията на Молдова постановява, че тя е неутрална. В случай на нахлуване никой няма да се притече на помощ на страната.
Някои гласове в молдовското държавно управление към този момент приканват страната да се откаже от неутралитета. Скептиците предизвестяват, че това може да докара до още по-голяма съветска офанзива. Но войната в Украйна сподели мъчително ясно на молдовския народ, че неутралитетът не е задоволителна отбрана.
Единствената опция за Кишинев е да се надява на украинска победа, която да възпре трайно Путин от стремежи от него сухопътен кулоар чак до Приднестровието.
Президентката на Грузия: След края на войната Русия би трябвало да напусне Абхазия и Южна Осетия
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили съобщи, че Русия би трябвало да върне под контрола на Грузия териториите на самопровъзгласилите се Абхазия и Южна Осетия, които минаха под де факто контрола на Русия през 2008 година Според нея Русия губи войната в Украйна и след края й би трябвало да напусне освен окупираните украински територии, само че и грузинските.
Думите на Зурабишвили са представени от Bloomberg:
" Русия към този момент загуби съвсем всички борби, в случай че не и изцяло войната. Грузинските въпроси също би трябвало да бъдат на масата за договаряния. Русия би трябвало да научи къде са нейните граници. "
Президентът на Грузия прикани западната общественост да изиска от съветския президент Владимир Путин евакуиране на войските от интернационално приетата територия на страната като едно от изискванията за спокойно съглашение с Украйна. В противоположен случай, счита тя, " Западът ще направи огромна неточност, както през 2008 и 2014 г ".
Южна Осетия и Абхазия бяха част от Грузинската република в Съюз на съветските социалистически републики. През 90-те години и двете територии афишират самостоятелност, която Тбилиси не признава. През 2008 година, след " петдневната война " с Грузия, Русия разположи свои войски на територията на Южна Осетия и Абхазия и ги разгласи за самостоятелни. Само четири други страни членки на Организация на обединените нации са съгласни с това - Венецуела, Науру, Никарагуа и Сирия.
Между Грузия и Русия няма дипломатически връзки. В същото време грузинските управляващи отхвърлиха да се причислят към глобите, наложени от западните страни против Москва след съветската инвазия в Украйна, и макар че публично поддържат Украйна, те са доста сдържани в своята реторика и дейности. Грузинската съпротива упреква управляващите в страната, че са проруски.
Още по темата
Това разгласи съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за " Россия 24 ". В диалога с топ дипломата журналистът Дмитрий Кисельов разгласи, че Украйна за " сполучлив западен план ". Той попита Лавров коя друга страна край Русия " може да поеме по този път ".
" В момента Молдова е възприела тази роля, на първо място тъй като съумяха да слагат президент отпред на страната с много характерни способи, надалеч недемократични, която просто желае да се причисли към НАТО. Тя (Мая Санду) има румънско поданство, подготвена е да се сплоти с Румъния и изобщо е подготвена съвсем на всичко ", означи външният министър.
Приднестровието е район в Молдова, следен от проруски сепаратисти. Москва изпитва сериозен вкус към Молдова, тъй като от географска позиция през нейната територия може да се провежда бърза атака към Русия.
Санду се пробва да реформира страната, с цел да може един ден тя в действителност да стане сериозен претендент за участие в Европейски Съюз. Проруското население обаче се активизира против тези проекти. Молдова е една от най-бедните страни в Европа, само че е приела най-вече украински бежанци по отношение на броя на популацията.
Косвени закани като тази, изречена от Лавров, ускоряват опасенията в дребната страна, че рискът от съветска експанзия е прекомерно висок. В изявление за немския вестник „ Ди Велт “ съветникът на молдовското държавно управление Александру Фленчеа приканва за " абсолютно и цялостно евакуиране на съветските войски и муниции от молдовска територия, както и за демилитаризация на Приднестровието ".
Фленчеа дава отговор за поддържането на мира в спора в Приднестровието и поучава министър-председателя Наталия Гаврилица. Изтеглянето на съветските войски е " приоритет на държавното управление ", сподели той пред „ Ди Велт “. От известно време Молдова се опасява за националната си сигурност.
Фленчеа споделя, че съветските войски и паравоенни елементи в Приднестровието са " по-скоро стеснение, в сравнение с действителна опасност за Украйна, заради техния размер и боен капацитет, само че съставляват евентуална опасност за сигурността на Молдова, без значение от войната в Украйна ".
Според ръководителя на молдовското разузнаване Александру Мустеата рискът от съветска офанзива към момента е висок.
" Въпросът не е дали Руската федерация ще предприеме нова атака против територията на Република Молдова, а по кое време ", съобщи той по държавната телевизия в края на декември.
Според него е допустимо да има такава сред януари и април. Фленчеа преглежда това изказване в вероятност: сега " няма признаци на директна военна опасност от страна на Руската федерация ". Това се дължи най-много на хода на войната в Украйна: Путин към момента не може да премине през Молдова, както в началото си е представял. Съпротивата на украинците пази и Молдова.
В края на октомври съветска ракета удари граничния град Наславча, а през декември парчета от ракета бяха открити в овощна градина в различен град покрай границата с Украйна.
" Молдова не е в сигурност и не може да бъде в сигурност, до момента в който трае тази война ", споделя Фленчеа.
Голяма част от военното съоръжение на Молдова е остаряло. " Като се има поради опасността от съветски ракетни офанзиви, една система за противовъздушна защита в действителност би била от изключителна значимост ", споделя Михайлов. Но средствата липсват.
Досега Кишинев съвсем не е харчил пари за личната си войска. Бюджетът към този момент е повишен с 68% и възлиза на към 1,7 милиарда леи (82 милиона евро), което подхожда на 0,55% от брутния вътрешен артикул. Министърът на защитата Анатолий Носатий обаче счита, че това е прекомерно малко, и упорства за два %.
Западът до известна степен поддържа страната, като Германия да вземем за пример доставя бронирани транспортни средства. Въпреки това Кишинев не може да се причисли към НАТО поради личната си отбрана, защото конституцията на Молдова постановява, че тя е неутрална. В случай на нахлуване никой няма да се притече на помощ на страната.
Някои гласове в молдовското държавно управление към този момент приканват страната да се откаже от неутралитета. Скептиците предизвестяват, че това може да докара до още по-голяма съветска офанзива. Но войната в Украйна сподели мъчително ясно на молдовския народ, че неутралитетът не е задоволителна отбрана.
Единствената опция за Кишинев е да се надява на украинска победа, която да възпре трайно Путин от стремежи от него сухопътен кулоар чак до Приднестровието.
Президентката на Грузия: След края на войната Русия би трябвало да напусне Абхазия и Южна Осетия
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили съобщи, че Русия би трябвало да върне под контрола на Грузия териториите на самопровъзгласилите се Абхазия и Южна Осетия, които минаха под де факто контрола на Русия през 2008 година Според нея Русия губи войната в Украйна и след края й би трябвало да напусне освен окупираните украински територии, само че и грузинските.
Думите на Зурабишвили са представени от Bloomberg:
" Русия към този момент загуби съвсем всички борби, в случай че не и изцяло войната. Грузинските въпроси също би трябвало да бъдат на масата за договаряния. Русия би трябвало да научи къде са нейните граници. "
Президентът на Грузия прикани западната общественост да изиска от съветския президент Владимир Путин евакуиране на войските от интернационално приетата територия на страната като едно от изискванията за спокойно съглашение с Украйна. В противоположен случай, счита тя, " Западът ще направи огромна неточност, както през 2008 и 2014 г ".
Южна Осетия и Абхазия бяха част от Грузинската република в Съюз на съветските социалистически републики. През 90-те години и двете територии афишират самостоятелност, която Тбилиси не признава. През 2008 година, след " петдневната война " с Грузия, Русия разположи свои войски на територията на Южна Осетия и Абхазия и ги разгласи за самостоятелни. Само четири други страни членки на Организация на обединените нации са съгласни с това - Венецуела, Науру, Никарагуа и Сирия.
Между Грузия и Русия няма дипломатически връзки. В същото време грузинските управляващи отхвърлиха да се причислят към глобите, наложени от западните страни против Москва след съветската инвазия в Украйна, и макар че публично поддържат Украйна, те са доста сдържани в своята реторика и дейности. Грузинската съпротива упреква управляващите в страната, че са проруски.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ