Можете да си го направите по-течен или по-гъст. Да добавите

Можете да си го извършите по-течен или по-гъст. Да добавите даже подправки и плодове. Но в основата му е захарта. У нас думата шербет е като че ли просто нарицателно за нещо сладко, без в реалност да се знае какво тъкмо съставлява това пиво.

Ще откриете десетки разновидности за приготвянето му, само че заради прекомерно огромното многообразие в съставките, съществува огромен риск да не разберете коя тъкмо е истинската рецепта на шербета. Често той се бърка със сорбето, което е нещо напълно друго.

Шербетът - ориенталският специалитет

Някои споделят, че това е първата безалкохолна напитка в света. Той е сладостен, разхлаждащ и макар многото си разновидности, едно е несъмнено - той е наложително ледено леден.

Думата шербет ( на турски - şerbet ) е с арабски генезис и корените на този сироп са „ заровени ” точно в Средния Изток. Рождената дата на тази напитка е средата на 17 век, само че се твърди, че още през 3000 година прочие Хр. арабите са приготвяли шербет. А негови разновидности можем да открием и на други краища на античния свят. Съществува легенда, която гласи, че първият шербет е подготвен от император Нерон, който смесил шепа сняг, мед и вино. В античен Китай пък са го приготвяли от плодов сок, плодове и сняг. Египетските фараони смесвали плодови сокове с доста лед.

Турската кухня обаче му дава същинската популярност. В Османската империя този „ сироп ” е бил на особена респект - към кухнята на сладкарите е имало особено помещение за приготвянето му. Пиел се е след всяко ястие вместо вода и като десерт, въведения към наргилето. Към днешна дата, с автентичен шербет ще се почерпите съвсем на всички места в Турция. Там е изключително известен аленият шербет, сервиращ се по сватбите - наложително ароматизиран с карамфил и билки.



Всъщност, в истинската си форма тази напитка съставлява елементарен сладостен сироп, подготвен с варене от вода и захар с добавени цветни есенции - роза, люляк, теменужки, нарцис, разнообразни билки като и подправки - карамфил, кардамом, канела. Най-редкият тип шербет се е приготвял от водни лилии. У нас, като част от Османската империя, най-разпространен бил този с карамфил и канела.

Особено известен е той обаче не толкоз поради усета, а поради леда в него, който в тези времена е била прекомерно рядко срещан разкош.

А какво тогава е сорбе?

В края на 17 век с отварянето на Османската империя към Запада фамозният към този момент шербет стартира да се предлага по улиците на Париж под пофренченото име сорбе, а след това и в доста други европейски градове. Сорбето, обаче, е прекомерно видоизменено спрямо шербета. Тук се включват по-плътни съставки - пасирани плодове, сладолед и даже вино. В истинската си форма сорбето е тип плодов сладолед, представляващ замразено плодово пюре с добавена захар. Казано по различен метод, тази френска вариация на шербета е по-скоро воден сладолед, без съществуването на мляко, което го прави съвършен вид за хора с алергия към лактоза. При сорбето също може да експериментирате като прибавите ядки и какао, да вземем за пример.

Дали ще добавите билки и екзотични подправки, или ще наблегнете на пасираните плодове, решавате вие. Шербетът в множеството случаи е въпрос на въображение и елементарно може да се подготвя вкъщи - съставките зависят главно от вашите желания. Сорбето пък е идеално за хора, които не харесват млякото в сладоледа или имат алергия към лактоза. Както и да го извършите, ще получите нещо свежо, вкусно и относително здравословно за пиянство - според от това какво ще забъркате.