Галъп интернешънъл: 40% от младежите ни пушат, над 1/4 консумират леки алкохолни напитки
Модерните в последно време вещества като хелий и божествен газ не са непознати на младежите у нас. Цигарите заемат още по-тревожен дял, а сигналите за приложимост и на по-тежки субстанции не липсват. Младите хора у нас използват и алкохол. По-често - след прекосяване към пълноправие, само че надалеч освен тогава. Това са част от изводите от проучване на " Галъп интернешънъл ", извършено по поръчка на Министерството на младежта и спорта през октомври измежду 1008 младежи.
Проучването сочи, че забележителна част от младежите у нас са пушачи - 40% декларират, че на процедура всеки ден пушат обичайни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се тормозят да заявят, че са пушачи. " Галъп " обаче прецизира, че при тази група евентуално има и опити за прикриване на потреблението. Делът на пушачите приближава 1/2 измежду групите 18-24, което приказва за по-ранно проявяване на навика за приложимост на цигари.
Алтернативите на обичайните цигари не са съумели да ги изместят в потреблението измежду младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо известни. Въпреки това, сходни " по-здравословни " други възможности се използват от време на време от към и над една десета от българските млади, като тези дялове са по-високи измежду най-ниските възрастови категории.
Употребата на марихуана също не е необикновена за средата на младежите у нас. Всеки десети признава, че има познати на своята възраст, които използват марихуана всекидневно, към 1/5 пък настояват, че имат другари, за които постоянната (не по-малко от един път седмично, въпреки и не всеки ден) приложимост е нещо всекидневно.
Вземането на тежки опиати закономерно по-скоро се премълчава от младежите. По няколко % признават, че познават употребяващи, в това число постоянно, хероин, кокаин и други.
Проучването демонстрира, че слабите алкохолни питиета (като бира и вино) се употребяват всекидневно от 7,3% от запитаните младежи. Над 1/4 употребяват леки алкохолни питиета по-рядко, само че не по-малко от един път седмично. Употребата на слаб алкохол е очевидно по-разпространена измежду младите мъже. След навършване на пълноправие ежедневната приложимост при младите пък доближава до към 1/3 от запитаните.
Употребата на мощни алкохолни питиета също не е непозната в всекидневието на българските млади. Двама от всеки петима декларират, че познават свои връстници, които всекидневно използват съсредоточен алкохол.
Нашумелите у нас през последната година божествен газ и хелий също към този момент са добре познати измежду младежите. Ежедневната приложимост обаче не е толкоз публикувана - 4,1% от запитаните млади споделят, че познават свои връстници, които всеки ден използват божествен газ, а 1,1% - хелий. " Галъп " отбелязва, че тези дялове са обилни, като се имат поради естеството и евентуалните резултати на използваните субстанции. Още по-притеснителни са дяловете на отговорите " познавам употребяващи един път седмично или малко по-често ", което също е на процедура постоянна приложимост: 17,2% във връзка с използването на божествен газ. По-младите измежду участниците в проучването са в доста по-голяма степен изложени на заплаха от евентуална приложимост.
Склонността на българските младежи да дефинират използването на опиати като допустима обаче, е минимална. Запазва се записана и в предходни сходни проучвания разлика в отношението към така наречен " леки " и " тежки " опиати. Около една десета (независимо от разпространяването и употребата) са склонни да оправдаят използването на леки опиати. Тежките опиати обаче остават табу на декларативно равнище за младежите у нас.
Изследването демонстрира и че взаимоотношението на младите с юношески организации и юношески служащи у нас е лимитирано. Делът на младежите, които не работят, не учат и не се развиват, наподобява забележителен, въпреки и ненапълно сравним с сходни трендове в целия Европейски Съюз. В демографските разбивки проличава солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат вреден и неперспективен жанр на живот.
Отбелязва се, че взаимодействието на младите у нас с юношески организации към момента е ограничено и сходен вид организации имат по-скоро едва въздействие върху социализацията на младите у нас. Младите с по-благоприятно качество на живот са и тези, които в по-голяма степен свидетелстват за допир до юношески организации.
Взаимодействието с юношески служащи също не е доста публикувано измежду българските млади. Въпреки това 12,4% от всички запитани съдържа може би отговори за авторитет, само че значи и нелоша евентуална основа. Най-младата група измежду участниците в проучването е в най-голяма степен индивид на директен контакт с юношески служащи.
Благотворителната активност (32,2% от запитаните настояват, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) не престават да бъдат най-разпространените форми на младежко присъединяване. Данните демонстрират обнадеждаваща наклонност спрямо предходни талази на проучване. Времето ще потвърди дали в действителност пандемията, войната и така нататък са подтикнали активизация на доброволчеството, да вземем за пример. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в разнообразни действия и организации не престават да демонстрират, че това е по-скоро необичайност, регистрират от " Галъп ".
Социалните мрежи са се трансформирали в съществена платформа за изложение на гражданска позиция измежду младите - това декларират 21,3% от запитаните. Природозащитничеството също резервира своето място като обичайно младежка за нашата страна форма на присъединяване (18,6%). Отношението към политиката като цяло обаче също резервира обичайно ниските си равнища на ангажираност от страна на българските млади.
Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на присъединяване в политически организации (4,1%) и това удостоверява данните от предходни проучвания. Досегът до вяра също е невисок. По-висок наподобява той при ромите и изключително в етнографската група българите мюсюлмани.
Половината от запитаните младежи споделят, че познават свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят, нито по някакъв различен метод работят за повишение на своята подготовка, т.е. групата на така наречен NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и прикрит отговор, че самите те са изпадали в такава обстановка. Делът на познанствата с такива хора предстоящо се усилва с възрастта.
Над половината от запитаните, които имат измежду връстниците си хора, които не поставят старания за своето развиване, обучение или за лични приходи, обобщават, че причината е в действителност тип мързел или безнаказаност. Прави усещане склонността на младите да разпознават повода като вътрешноприсъща за личността, а не толкоз да търсят виновност в условия, страната, институциите и други Въпреки това, аргументи свързани с неналичието на вероятност, подобаваща работа или съответно възнаграждение или пък просто липса на умения също изпъкват измежду отговорите с дялове сред 20 и 30% от познаващите. Според 23% от познаващите такива младежи пък в действителност казусът е в прекомерната родителска грижа.
Запитани директно дали познават така наречен NEETs, които най-малко година не се развиват, само че пък имат добър живот, просто тъй като родители или близки ги устоят, 39,3% дават отговор с " да ". А на напълно директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава обстановка - най-малко за година да живеят добре, напълно " на гърба " на околните си хора, участниците в проучването предстоящо дават отговор по-сдържано. 85% настояват, че не са изпадали в такава обстановка. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че в този момент или преди са били в такова състояние. Това удостоверява и скорошни наблюдения, че от време на време казусът " нито учат, нито работят " има в действителност и по-просто пояснение: прекалено очакване на фамилна грижа, означават от " Галъп ".
Очаквано, директният или косвен допир с NEETs е присъщ за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски приходи.
Проучването сочи, че забележителна част от младежите у нас са пушачи - 40% декларират, че на процедура всеки ден пушат обичайни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се тормозят да заявят, че са пушачи. " Галъп " обаче прецизира, че при тази група евентуално има и опити за прикриване на потреблението. Делът на пушачите приближава 1/2 измежду групите 18-24, което приказва за по-ранно проявяване на навика за приложимост на цигари.
Алтернативите на обичайните цигари не са съумели да ги изместят в потреблението измежду младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо известни. Въпреки това, сходни " по-здравословни " други възможности се използват от време на време от към и над една десета от българските млади, като тези дялове са по-високи измежду най-ниските възрастови категории.
Употребата на марихуана също не е необикновена за средата на младежите у нас. Всеки десети признава, че има познати на своята възраст, които използват марихуана всекидневно, към 1/5 пък настояват, че имат другари, за които постоянната (не по-малко от един път седмично, въпреки и не всеки ден) приложимост е нещо всекидневно.
Вземането на тежки опиати закономерно по-скоро се премълчава от младежите. По няколко % признават, че познават употребяващи, в това число постоянно, хероин, кокаин и други.
Проучването демонстрира, че слабите алкохолни питиета (като бира и вино) се употребяват всекидневно от 7,3% от запитаните младежи. Над 1/4 употребяват леки алкохолни питиета по-рядко, само че не по-малко от един път седмично. Употребата на слаб алкохол е очевидно по-разпространена измежду младите мъже. След навършване на пълноправие ежедневната приложимост при младите пък доближава до към 1/3 от запитаните.
Употребата на мощни алкохолни питиета също не е непозната в всекидневието на българските млади. Двама от всеки петима декларират, че познават свои връстници, които всекидневно използват съсредоточен алкохол.
Нашумелите у нас през последната година божествен газ и хелий също към този момент са добре познати измежду младежите. Ежедневната приложимост обаче не е толкоз публикувана - 4,1% от запитаните млади споделят, че познават свои връстници, които всеки ден използват божествен газ, а 1,1% - хелий. " Галъп " отбелязва, че тези дялове са обилни, като се имат поради естеството и евентуалните резултати на използваните субстанции. Още по-притеснителни са дяловете на отговорите " познавам употребяващи един път седмично или малко по-често ", което също е на процедура постоянна приложимост: 17,2% във връзка с използването на божествен газ. По-младите измежду участниците в проучването са в доста по-голяма степен изложени на заплаха от евентуална приложимост.
Склонността на българските младежи да дефинират използването на опиати като допустима обаче, е минимална. Запазва се записана и в предходни сходни проучвания разлика в отношението към така наречен " леки " и " тежки " опиати. Около една десета (независимо от разпространяването и употребата) са склонни да оправдаят използването на леки опиати. Тежките опиати обаче остават табу на декларативно равнище за младежите у нас.
Изследването демонстрира и че взаимоотношението на младите с юношески организации и юношески служащи у нас е лимитирано. Делът на младежите, които не работят, не учат и не се развиват, наподобява забележителен, въпреки и ненапълно сравним с сходни трендове в целия Европейски Съюз. В демографските разбивки проличава солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат вреден и неперспективен жанр на живот.
Отбелязва се, че взаимодействието на младите у нас с юношески организации към момента е ограничено и сходен вид организации имат по-скоро едва въздействие върху социализацията на младите у нас. Младите с по-благоприятно качество на живот са и тези, които в по-голяма степен свидетелстват за допир до юношески организации.
Взаимодействието с юношески служащи също не е доста публикувано измежду българските млади. Въпреки това 12,4% от всички запитани съдържа може би отговори за авторитет, само че значи и нелоша евентуална основа. Най-младата група измежду участниците в проучването е в най-голяма степен индивид на директен контакт с юношески служащи.
Благотворителната активност (32,2% от запитаните настояват, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) не престават да бъдат най-разпространените форми на младежко присъединяване. Данните демонстрират обнадеждаваща наклонност спрямо предходни талази на проучване. Времето ще потвърди дали в действителност пандемията, войната и така нататък са подтикнали активизация на доброволчеството, да вземем за пример. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в разнообразни действия и организации не престават да демонстрират, че това е по-скоро необичайност, регистрират от " Галъп ".
Социалните мрежи са се трансформирали в съществена платформа за изложение на гражданска позиция измежду младите - това декларират 21,3% от запитаните. Природозащитничеството също резервира своето място като обичайно младежка за нашата страна форма на присъединяване (18,6%). Отношението към политиката като цяло обаче също резервира обичайно ниските си равнища на ангажираност от страна на българските млади.
Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на присъединяване в политически организации (4,1%) и това удостоверява данните от предходни проучвания. Досегът до вяра също е невисок. По-висок наподобява той при ромите и изключително в етнографската група българите мюсюлмани.
Половината от запитаните младежи споделят, че познават свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят, нито по някакъв различен метод работят за повишение на своята подготовка, т.е. групата на така наречен NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и прикрит отговор, че самите те са изпадали в такава обстановка. Делът на познанствата с такива хора предстоящо се усилва с възрастта.
Над половината от запитаните, които имат измежду връстниците си хора, които не поставят старания за своето развиване, обучение или за лични приходи, обобщават, че причината е в действителност тип мързел или безнаказаност. Прави усещане склонността на младите да разпознават повода като вътрешноприсъща за личността, а не толкоз да търсят виновност в условия, страната, институциите и други Въпреки това, аргументи свързани с неналичието на вероятност, подобаваща работа или съответно възнаграждение или пък просто липса на умения също изпъкват измежду отговорите с дялове сред 20 и 30% от познаващите. Според 23% от познаващите такива младежи пък в действителност казусът е в прекомерната родителска грижа.
Запитани директно дали познават така наречен NEETs, които най-малко година не се развиват, само че пък имат добър живот, просто тъй като родители или близки ги устоят, 39,3% дават отговор с " да ". А на напълно директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава обстановка - най-малко за година да живеят добре, напълно " на гърба " на околните си хора, участниците в проучването предстоящо дават отговор по-сдържано. 85% настояват, че не са изпадали в такава обстановка. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че в този момент или преди са били в такова състояние. Това удостоверява и скорошни наблюдения, че от време на време казусът " нито учат, нито работят " има в действителност и по-просто пояснение: прекалено очакване на фамилна грижа, означават от " Галъп ".
Очаквано, директният или косвен допир с NEETs е присъщ за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски приходи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ