Мобилните телефони станаха ключов инструмент за спешно информиране на обществеността(снимка:

Мобилните телефони станаха основен инструмент за незабавно информиране на обществеността
(снимка: CC0 Public Domain)

Милиони телефони стартират да звънтят из джобовете и чантите на жителите на Ню Йорк и Ню Джърси на 25 август вечерта. Пристигат неотложни предизвестия за идни пагубни наводнения. Ураганът връхлита на идващия ден. Въпреки известията, над 90 души намират гибелта си поради бурята.

Първите сигнали за неприятното време „ избухват ” в милиони телефони в 20:41 онази нощ. Националната метеорологична работа на Съединени американски щати предизвестява за рискови наводнения от задаващия се вихър. Длъжностните лица ще изпратят още три сигнала до късно през нощта, призовавайки хората неотложно да се насочат към по-високо ситуирани места и да заобикалят подлези и открити територии. И въпреки всичко стотици ще се озоват посред улиците, когато водата връхлети, и стотици ще се окажат залостени в домовете си, тъй като водата е затиснала вратите на домовете им.

Днес специалистите приказват за „ отмалялост от предизвестията ” по този начин, както приказват за „ умората от Zoom ”, разяснява в обява по тематиката. Никой не е наясно каква тъкмо е нейната роля за жертвите от наводненията, само че едно е несъмнено – метеорологичната работа призна, че в предишното сигналите са били изпращани прекомерно постоянно.

„ Или не имат вяра на информацията, която чуват, или има някаква друга причина, която е изцяло отвън надзор ”, споделя Рос Дикман – метеоролог, отговарящ за Националната метеорологична работа в Ню Йорк. „ Зависи си от индивида. Но мисля, че би трябвало да поработим още, с цел да разберем за какво хората вземат решенията, които вземат, когато получат информация ”.

Изглежда, че в някои случаи хората са се пробвали да избягат прекомерно късно и са попаднали в клопката на наводненията: водата е бушувала с такава мощ, че не са могли да отворят вратите си, с цел да избягат. Други вероятно не са осъзнали, че наводненията могат да трансфорат пътищата в вилнеещи, непроходими потоци.

Повсеместното разпространяване на мобилни телефони трансформира този тип устройства в основен инструмент за незабавно информиране на обществеността за рисково време. Но освен това. Използват се и за незабавно навсякъде разпространение на информация за изчезнали лица, с цел да притегли обществеността в напъните за откриването на изчезнали деца. Наред с това телфоните могат да се употребяват за известия, с цел да оказват помощ на управляващите да търсят рискови хора, в това число терористи.
още по тематиката
Към всичко това вероятно можем да прибавим и новата генерация приложения, които предизвестяват човек, в случай че е бил наоколо до лице, оказало се със признаци на ковид.

Джеймс Милке – дизайнер на видеоигри, който живее в центъра на Манхатън, намира сигналите повече за досадни и гадни, в сравнение с за потребни. „ Звучат като че ли футболен арбитър преди малко ви е свирнал със свирката си право в ухото ”, сподели Милке. „ Всъщност стигнах до такава степен, че потърсих в Гугъл по какъв начин да деактивирам тези сигнали. Иначе просто получавам шоков стрес всякога, когато сирената се включи на телефона ми ”, споделя Милке.

Той е изключил всичките типове „ спешни сигнали ” на телефона си след тропическата стихия Хенри преди две седмици. „ Този път те не бяха толкоз гадни, само че въпреки всичко няколко се промъкнаха ”, споделя Милке.

Хенри донесе доста дъжд и вятър, само че доста малко действителна заплаха. Това може би е предиздвикало хората да не имат вяра на предизвестията, допуска Жанет Сътън, специалист по бедствия и риск, профилирана в връзката в Университета в Олбани. „ Значи предходната седмица хората са получили известие, че следва нещо доста неприятно и по-късно нищо такова не се е случило. Ето, че идната седмица получават известие, че следва нещо в действителност доста неприятно – дали ще го одобряват насериозно? ”.

Видимо е, че видимо елементарният акт на изпращане на предупредителни сигнали в действителност е много комплициран. Хората се уморяват от това непрекъснато да бъдат алармирани, непрекъснато да бъдат уплашени. Тогава действителните, смислени, стойностни и значими предизвестия попадат в „ канала ” – към този момент няма кой да им обърне внимание.