Излязоха първите резултати от наблюденията с телескопа на ESO след сблъсъка на DART с астероида
Много огромният телескоп (VLT) на ESO следи конфликта на DART с метеорита Диморфос (Dimorphos) през месец септември 2022 година Инструментът MUSE даде опция да се проучва еволюцията на облака от парчета и да се изследва химическият състав на метеорита. От друга страна, благодарение на FORS2 откривателите съумяха да схванат по какъв начин се е трансформирал материалът на повърхността на Dimorphos вследствие на удара.
На 26 септември 2022 година DART (Double Asteroid Redirection Test) се сблъска с метеорита Диморфос, с цел да организира първия в историята тест за планетарна отбрана. Сблъсъкът се реализира на 11 милиона километра от Земята, задоволително близо, с цел да бъде в детайли следен от доста телескопи.
Много огромният телескоп на ESO в Чили следи удара и първите резултати от тези наблюдения бяха оповестени в две научни публикации. Ударът на DART даде на астрономите неповторимата опция да научат повече за състава на Dimorphos посредством разбор на изхвърления материал.
Еволюцията на облака. следена благодарение на MUSE
Един от двата екипа астрономи, ръководени от Сириел Опитом, астроном от Единбургския университет, следи еволюцията на облака от парчета в продължение на един месец благодарение на инструмента Multi Unit Spectroscopic Explorer (MUSE) на VLT телескопа. Изхвърленият облак е бил по-син от самия метеорит преди удара, което демонстрира, че най-вероятно е формиран от доста дребни частици.
По-долу е показана поредицата от изображения на MUSE от 26 септември 2022 година, т.е. малко преди конфликта, до 25 октомври, към месец по-късно. През този интервал се развиват няколко структури: клъстери, спирали и дълга опашка от прахуляк, задвижвана от слънчевата радиация. Бялата стрелка на всеки панел демонстрира посоката към Слънцето.
Вихрите и опашката, формирани през месеца, са по-малко сини от първичния облак. Това демонстрира, че те може да са формирани от по-големи частици, в сравнение с в началото са се образували.
Инструментът MUSE също по този начин разрешава на светлината от облака да се разложи в дъга. По този метод екипът на Опитом получи опция да търси химичните сигнатури от разнообразни газове, по-специално О2 и вода от леда, разкрит от удара, само че не откри нищо. По този мотив Опитом съобщи:
„ Изобщо не се чака метеоритите да съдържат някакви по-значителни количества лед, тъй че даже откриването на някакви следи от вода би било същинска изненада. Знаехме, че това е случка, тъй като количеството гориво, останало в резервоарите на сондата бе напълно малко. Освен това някои от тези хипотетични следи бяха прекомерно надалеч, с цел да бъдат засечени от MUSE “.
Промените в повърхността на метеорита, изследвани благодарение на FORS2
Друг екип, управителен от астронома Стефано Баньоло от Обсерваторията и планетариума в Армаг, Англия, изследва по какъв начин ударът на DART е трансформирал повърхността на метеорита. За задачата той употребява инструмента FORS2 (FOcal Reducer/low dispersion Spectrograph 2), инсталиран на VLT, и откри, че равнището на поляризация ненадейно понижава след удара. От друга страна, общата бляскавост на системата се е нараснала.
По-долу е показана анимация, която демонстрира по какъв начин се е трансформирала поляризацията на слънчевата светлина, отразена от метеорита Диморфос след удара. В началото на видеото от повърхността на метеорита се отразява неполяризирана слънчева светлина, показана с вълнообразни сини линии, които се двоумят в случайни направления. Впоследствие тя се поляризира и отразените талази осцилират в избрана посока. Индикаторът в долния десен ъгъл демонстрира степента на поляризация на отразената слънчева светлина.
Едно от вероятните пояснения е, че вследствие на удара се е разкрил материалът от вътрешността на метеорита. Този материал би бил по-ярък и по-малко поляризиращ от материала на повърхността, защото в никакъв случай не е бил изложен на слънчевия вятър и радиация.
Друга евентуална опция е ударът да е раздробил частиците на повърхността, изхвърляйки в облака от парчета доста по-малки частици.
„ При избрани условия по-малките фрагменти отразяват светлината по-ефективно и я поляризират по-слабо “, изяснява Зури Грей, докторант в обсерваторията и планетариума в Арма.
И двата проучвателен екипа демонстрираха капацитета на VLT и взаимната работа на неговите принадлежности. Последствията от удара
на галактическата сонда DART с метеорита бяха следени и благодарение на другите два инструмента на VLT на, като анализът на тези данни към момента продължава.
Да напомним, че този тест имаше за цел да покаже дали благодарение на галактически сонди или други сходни апарати е допустимо сполучливо да бъде изменена траекторията на придвижване на метеорит по подобен метод, че смяната да може да бъде видяна и измерена от наземните телескопи. Самият конфликт бе следен от четири галактически апарата: Хъбъл, Джеймс Уеб, Луси и италианския LUCIACube с форма на дребен куб, който се приближи до метеорита три минути след конфликта.
Космическата сонда DART е с маса 610 кг и на нея не бяха конфигурирани проучвателен принадлежности с изключение на камерата DRACO, слънчеви акумулатори и системата за навигация. Направените авансово калкулации демонстрираха, че тя ще се блъсне с Dimorphos със скорост 24 000 км/ч и това би трябвало да понижи орбиталната скорост на метеорита с 0,4 мм/с. Сегашните наблюдения потвърдиха точността на изчисленията.
Това бе първата в света задача за смяна траекторията на метеорит за отбрана на Земята.
