МС одобри проекта за държавния бюджет за 2024 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2024-2026 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Запазват се задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.
Макроикономическата прогноза на Института за разбори и прогнози към МФ планува през 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система и постигане на размер от 205,8 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.
През прогнозния интервал се чака инфлацията да продължи гладко да се забавя, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията, дължащ се на предстоящото поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за интервала 2024-2026 година са създадени в границите на Маастрихтските критерии, като за бранш „ Държавно ръководство “ дефицитът е надлежно 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, 3,0% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година и 2,5% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година
Планираната консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 2026 година се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата през 2025 година при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. По този метод се покрива и един от основните критерии за присъединение към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40%.
Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 – 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за интервала 2024-2026 година, предопределено както за рефинансиране на падежиращ дълг, по този начин и за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и за застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас, се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48 милиарда лева (23,3% от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8% от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2024 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Данъчна политика
През интервала 2024-2026 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, попречване на опциите за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на наетите лица на обществени разноски под формата на ваучери за храна в необлагаем с налог размер до 200 лева месечно, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да се резервира на 1,4 милиарда лева
От 1 януари 2024 година се вкарват електронни ваучери за храна за понижаване на административната тежест посредством цифровизация и обезпечаване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и електронните ваучери за храна, като окончателното прекосяване единствено към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 година
Продължава използването на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се резервира и опцията за предплатено прилагане на преференцията.
Предвижда се удължение на използването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно доникъде на 2024 година и на понижената данъчна ставка на Данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 година
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 година е избран 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2024 година
В бюджета за 2024 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 година и 2026 година са разчетени в показателен размер, в сходство с наредбите на член 244 от Кодекса на труда.
За 2024 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Запазват се задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.
Макроикономическата прогноза на Института за разбори и прогнози към МФ планува през 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система и постигане на размер от 205,8 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.
През прогнозния интервал се чака инфлацията да продължи гладко да се забавя, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията, дължащ се на предстоящото поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за интервала 2024-2026 година са създадени в границите на Маастрихтските критерии, като за бранш „ Държавно ръководство “ дефицитът е надлежно 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, 3,0% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година и 2,5% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година
Планираната консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 2026 година се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата през 2025 година при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. По този метод се покрива и един от основните критерии за присъединение към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40%.
Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 – 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за интервала 2024-2026 година, предопределено както за рефинансиране на падежиращ дълг, по този начин и за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и за застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас, се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48 милиарда лева (23,3% от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8% от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2024 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Данъчна политика
През интервала 2024-2026 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, попречване на опциите за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на наетите лица на обществени разноски под формата на ваучери за храна в необлагаем с налог размер до 200 лева месечно, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да се резервира на 1,4 милиарда лева
От 1 януари 2024 година се вкарват електронни ваучери за храна за понижаване на административната тежест посредством цифровизация и обезпечаване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и електронните ваучери за храна, като окончателното прекосяване единствено към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 година
Продължава използването на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се резервира и опцията за предплатено прилагане на преференцията.
Предвижда се удължение на използването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно доникъде на 2024 година и на понижената данъчна ставка на Данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 година
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 година е избран 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2024 година
В бюджета за 2024 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 година и 2026 година са разчетени в показателен размер, в сходство с наредбите на член 244 от Кодекса на труда.
За 2024 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ