Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков © Цветелина

...
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков © Цветелина
Коментари Харесай

Бисер Петков: "Работещите бедни" в България са между 600 и 800 хиляди

Министърът на труда и обществената политика Бисер Петков

© Цветелина Белутова " По разнообразни оценки " работещите небогати " са сред 600 и 800 хиляди ", съобщи общественият министър Бисер Петков пред бТВ в сряда. Една от тези оценки е на синдикалната организация КНСБ, която по-рано този месец разгласи, че месечната прехрана на живот на семейство с двама възрастни и две деца е 2448 лева В тази сума влизат главните разноски за храна, жилище, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора. По тези критерии сред една трета и една пета от работещите в страната са небогати - те имат работа и получават заплата, само че приходите им са незадоволителни, с цел да покрият разноските за живот.

И до момента в който сметките на синдикатите демонстрират, че на един възрастен с дете са нужни по 1224 лева чисто на месец за прехрана, междинната брутна заплата в страната през първото тримесечие остава под този предел - 1208 лева, или 937 лева нето.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Издръжката пораства, само че и заплатите

Според изчисленията на КНСБ издръжката за живот е повишена с 87 лева на годишна база. Междувременно обаче се усилват и приходите, побърза да означи общественият министър. Така да вземем за пример междинната работна заплата в страната се усилва с годишен ритъм от 12.2% през първото тримесечие на тази година, до момента в който нарастването на издръжката на живот се равнява на растеж от 3.6%.

Увеличава се и минималната работна заплата - с 50 лева до 560 лева от началото на тази година (9.8% ръст), а още едно нарастване от 50 лева е заложено и за следващата година. Така минималните хонорари ще доближат 310 лева - колкото беше заложено в предизборната стратегия на ГЕРБ.

За минималните заплати

Проблемът тук е, че нарастването на минималната работна заплата не е обвързвано по никакъв метод с икономическата обстановка в страната и районните разлики, а си остава напълно субективно политическо решение. Не се вземат поради инфлацията, междинната заплата, продуктивността или линията на беднотия. В тази връзка трябваше да се изготви справедлив механизъм, по който да се пресмята смяната на минималната работна заплата, който съгласно специалисти би трябвало да включва и придвижвания надолу в случаи на рецесия да вземем за пример. " Този диалог със обществените сътрудници се води от дълго време ", разяснява Бисер Петков, като прибавя, че беше изработен опит, само че той беше несполучлив. Сега просто се следват предизборните обещания на властта.

Споменатият опит е от края на 2017 година, когато предлагането на държавното управление беше композиция от стопански и обществени фактори, без обаче да бъдат посочени съответни тегла или формули, по които да се пресмята самата смяна на минималните хонорари. Имаше ограничавания и за размера на вероятната смяна, както и опция държавното управление въпреки всичко да дефинира нарастването, както реши, в случай че работодатели и синдикати не съумеят да се договорят в период. Предложенията не бяха утвърдени и идващ опит не е имало.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР