Daily Sabah: Турция ще има проактивна външна политика след ключовите избори
Международните връзки на Турция, както другарски, по този начин и сложни, ще бъдат поверени на която и страна да излезе победител от президентския балотаж тази неделя (статията е написана малко преди втория тур на изборите в Турция) и без значение дали президентът Реджеп Тайип Ердоган или неговият противник Кемал Кълъчдароглу победи на изборите, доста неща висят на косъм за Турция и прилежащите райони.
През месеците преди забележителните избори на 14 май и двамата водачи дадоха обещание фундаментални промени в политическите институции и дипломацията на Турция, само че незабавна радикална смяна във външната политика е неправдоподобна, тъй като освен рискува постигнатото досега, само че и би била понижаване на това, което към този момент работи в интерес на страната, съгласно специалисти.
Дори в случай че Кълъчдароглу завоюва или Ердоган резервира мястото си, външната политика ще види и най-малката смяна в Турция след изборите, сподели Мехмет Йозкан, създател и специалист по външна политика, който сега служи в Обединения боен институт и Националния университет по защита.
Описвайки актуалната световна система в „ очевидна точка на изкривяване с ad hoc промени “, които не разрешават „ обикновено “ или „ статично “ определение на външната политика, Йозкан твърди, че Турция е поддържала „ самодейна, динамична политика в търсене на автономност ” и това няма да се промени с администрацията след гласуването на балотажа.
„ Може би единствено отношението или някои институции, които стават по-активни, ще бъдат разнообразни, което Западът чака “, сподели той пред Daily Sabah.
За Нуршин Гюней, създател и специалист по политология, турска външна политика и тактики за сигурност, тази точна дарба да работи без значение и политиката на баланс с огромните сили в Черно море, Средиземноморието и Близкия изток покачиха статута на Турция на интернационалната сцена.
„ В светлината на забележителния прогрес, реализиран по време на неговото ръководство, Ердоган има намерение единствено да напредва и развива съществуващите си външни политики за Турция, която е подготвена да способства за своя личен и районен разцвет “, акцентира още Гюней.
Откакто Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (Ак Парти) пристигнаха на власт през 2002 година, Анкара направи огромни скокове в основаването на другарства със международните сили, само че не без да раздразни някои.
Ердоган култивира Турция във военно-промишлена мощност, контролираща втората по величина войска на НАТО и политически медиатор, търсещ баланс и разговор в няколко конфликтни точки като Украйна, Либия и Азербайджан.
Благодарение на стратегическото си местонахождение на кръстопътя сред Европа и Азия, Турция потвърди, че е незаместим съдружник в НАТО, най-скоро демонстрирано в посредничеството на Анкара за жизненоважна договорка, която разреши на Украйна да транспортира зърно през Черно море до елементи на света, изпитващи усложнения с апетит по време на продължаващата съветска инвазия (изразно средство на турския автор).
След гражданската война в прилежаща Сирия през 2011 година Анкара поддържа опозиционните бойци, които желаят да смъкват режима на Башар Асад, макар че борбите провокираха вълна от бежанци, които Турция приветства.
Турските сили в този момент също по този начин управляват огромни елементи от територия в Северна Сирия, където те смазват терористичната група ПКК и нейния локален филиал, YPG, който е мощно подкрепян от Съединените щати – за огромно смут на неговия съдружник в НАТО.
Напрежението, даже с основния противник Гърция, към която честите удари на Ердоган по отдавнашни егейски проблеми провокират неодобрението на Вашингтон, смекчи през последните години, изключително след смъртоносните трусове през февруари, създавайки опция за по-добри връзки.
За разлика от западния свят, който се бори да се приспособява към света след Студената война, бързото пригаждане на Турция и прагматичните, широкообхватни задължения до момента й дават опция да приказва с всички на всички места, изясни още Йозкан.
Той добави, че несъответствията също усложняват намирането на разговор сред Турция и Запада, който към момента работи с логиката на Студената война, само че общата основа за съвместен интерес е жизненоважна.
„ Ердоган също е оневинен в политиката си до момента, тъй като страни, които могат да поддържат взаимни задължения, а не ясни позиции, са длъжни да бъдат сполучливи във външната политика и Ердоган, като прагматичен водач, който умерено може да отвори нова страница в връзките, реализира това “, сподели той.
„ Вярвам, че скоро ще забележим още един образец за тази негова дарба със Сирия “, споделя Йозкан, имайки поради продължаващите договаряния за нормализиране сред Анкара и Дамаск.
От друга страна, усещането, основано към Ердоган посредством обвинявания от страна на западни народи, даже съдружници на Турция, че той е автократ, е „ подправена визия “, съгласно Гюней и опит той да бъде трансфорат в „ всъщност слаб парий “, съгласно на Йозкан.
„ Ако Турция се подхлъзваше към автокрация, Ердоган щеше да завоюва изборите с безапелационни 80% и без сериозна съпротива против него “, изясни Гюней.
Според Йозкан Западът се пробва да притисне Ердоган в ъгъла посредством този разказ, само че „ те се провалят, както постоянно “.
Въпреки всичко, продължи Гюней, Турция ще остане „ безспорна геополитическа мощ, до момента в който поддържа капацитета си, тъй като интернационалните, междудържавни връзки са построени върху интерес “.
„ Докато Турция остава мощна, държи на своята воля и стратегическа автономност, никоя страна не може да я пренебрегва, в това число Запада “, сподели Гюней.
Той уточни, че турският електорат, припознавайки това в Ердоган, „ ще избере него, в сравнение с евентуалния риск неустойчивост и чиста неустановеност с Кълъчдароглу и опозицията. “
В допълнение към обещанието да възвърне връзките с Европейски Съюз и Съединени американски щати, Къличидароглу се зарече да притегли задгранични вложения до 300 милиона $ (6 милиарда лири), в случай че завоюва. Наскоро той упрекна Русия в интервенция в изборите в Турция, откакто запис на видео изкара четвъртия претендент от президентската конкуренция дни преди вота.
„ Напротив, победа на Кълъчдароглу би означавала, че турската стопанска система ще се дестабилизира и неговите гафове до момента, изключително с Русия, биха основали проблеми. Западът няма да отвори шлюзовете на заемите, единствено тъй като в този момент Кълъчдароглу е в Анкара “, сподели Гюней.
Йозкан акцентира, че концепцията на Запад е, че опозиционното държавно управление в Турция би означавало „ по-мек “ разговор и тъкмо противоположното, в случай че Ердоган остане на власт, само че добави: „ Ако Ердоган завоюва тази неделя, Западът е наясно, че ще би трябвало да работят с него за още пет години, както през последните пет. “
Отхвърляйки концепцията за „ статични и „ естествени “ връзки сред Турция и Запада, Йозкан заключи: „ И двете страни в този момент са по-силни. И двете страни имат ползи и общи точки. Паралелно с бързо изменящите се районни, интернационалните системи, връзките на Турция с други страни също се трансформират. "
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През месеците преди забележителните избори на 14 май и двамата водачи дадоха обещание фундаментални промени в политическите институции и дипломацията на Турция, само че незабавна радикална смяна във външната политика е неправдоподобна, тъй като освен рискува постигнатото досега, само че и би била понижаване на това, което към този момент работи в интерес на страната, съгласно специалисти.
Дори в случай че Кълъчдароглу завоюва или Ердоган резервира мястото си, външната политика ще види и най-малката смяна в Турция след изборите, сподели Мехмет Йозкан, създател и специалист по външна политика, който сега служи в Обединения боен институт и Националния университет по защита.
Описвайки актуалната световна система в „ очевидна точка на изкривяване с ad hoc промени “, които не разрешават „ обикновено “ или „ статично “ определение на външната политика, Йозкан твърди, че Турция е поддържала „ самодейна, динамична политика в търсене на автономност ” и това няма да се промени с администрацията след гласуването на балотажа.
„ Може би единствено отношението или някои институции, които стават по-активни, ще бъдат разнообразни, което Западът чака “, сподели той пред Daily Sabah.
За Нуршин Гюней, създател и специалист по политология, турска външна политика и тактики за сигурност, тази точна дарба да работи без значение и политиката на баланс с огромните сили в Черно море, Средиземноморието и Близкия изток покачиха статута на Турция на интернационалната сцена.
„ В светлината на забележителния прогрес, реализиран по време на неговото ръководство, Ердоган има намерение единствено да напредва и развива съществуващите си външни политики за Турция, която е подготвена да способства за своя личен и районен разцвет “, акцентира още Гюней.
Откакто Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (Ак Парти) пристигнаха на власт през 2002 година, Анкара направи огромни скокове в основаването на другарства със международните сили, само че не без да раздразни някои.
Ердоган култивира Турция във военно-промишлена мощност, контролираща втората по величина войска на НАТО и политически медиатор, търсещ баланс и разговор в няколко конфликтни точки като Украйна, Либия и Азербайджан.
Благодарение на стратегическото си местонахождение на кръстопътя сред Европа и Азия, Турция потвърди, че е незаместим съдружник в НАТО, най-скоро демонстрирано в посредничеството на Анкара за жизненоважна договорка, която разреши на Украйна да транспортира зърно през Черно море до елементи на света, изпитващи усложнения с апетит по време на продължаващата съветска инвазия (изразно средство на турския автор).
След гражданската война в прилежаща Сирия през 2011 година Анкара поддържа опозиционните бойци, които желаят да смъкват режима на Башар Асад, макар че борбите провокираха вълна от бежанци, които Турция приветства.
Турските сили в този момент също по този начин управляват огромни елементи от територия в Северна Сирия, където те смазват терористичната група ПКК и нейния локален филиал, YPG, който е мощно подкрепян от Съединените щати – за огромно смут на неговия съдружник в НАТО.
Напрежението, даже с основния противник Гърция, към която честите удари на Ердоган по отдавнашни егейски проблеми провокират неодобрението на Вашингтон, смекчи през последните години, изключително след смъртоносните трусове през февруари, създавайки опция за по-добри връзки.
За разлика от западния свят, който се бори да се приспособява към света след Студената война, бързото пригаждане на Турция и прагматичните, широкообхватни задължения до момента й дават опция да приказва с всички на всички места, изясни още Йозкан.
Той добави, че несъответствията също усложняват намирането на разговор сред Турция и Запада, който към момента работи с логиката на Студената война, само че общата основа за съвместен интерес е жизненоважна.
„ Ердоган също е оневинен в политиката си до момента, тъй като страни, които могат да поддържат взаимни задължения, а не ясни позиции, са длъжни да бъдат сполучливи във външната политика и Ердоган, като прагматичен водач, който умерено може да отвори нова страница в връзките, реализира това “, сподели той.
„ Вярвам, че скоро ще забележим още един образец за тази негова дарба със Сирия “, споделя Йозкан, имайки поради продължаващите договаряния за нормализиране сред Анкара и Дамаск.
От друга страна, усещането, основано към Ердоган посредством обвинявания от страна на западни народи, даже съдружници на Турция, че той е автократ, е „ подправена визия “, съгласно Гюней и опит той да бъде трансфорат в „ всъщност слаб парий “, съгласно на Йозкан.
„ Ако Турция се подхлъзваше към автокрация, Ердоган щеше да завоюва изборите с безапелационни 80% и без сериозна съпротива против него “, изясни Гюней.
Според Йозкан Западът се пробва да притисне Ердоган в ъгъла посредством този разказ, само че „ те се провалят, както постоянно “.
Въпреки всичко, продължи Гюней, Турция ще остане „ безспорна геополитическа мощ, до момента в който поддържа капацитета си, тъй като интернационалните, междудържавни връзки са построени върху интерес “.
„ Докато Турция остава мощна, държи на своята воля и стратегическа автономност, никоя страна не може да я пренебрегва, в това число Запада “, сподели Гюней.
Той уточни, че турският електорат, припознавайки това в Ердоган, „ ще избере него, в сравнение с евентуалния риск неустойчивост и чиста неустановеност с Кълъчдароглу и опозицията. “
В допълнение към обещанието да възвърне връзките с Европейски Съюз и Съединени американски щати, Къличидароглу се зарече да притегли задгранични вложения до 300 милиона $ (6 милиарда лири), в случай че завоюва. Наскоро той упрекна Русия в интервенция в изборите в Турция, откакто запис на видео изкара четвъртия претендент от президентската конкуренция дни преди вота.
„ Напротив, победа на Кълъчдароглу би означавала, че турската стопанска система ще се дестабилизира и неговите гафове до момента, изключително с Русия, биха основали проблеми. Западът няма да отвори шлюзовете на заемите, единствено тъй като в този момент Кълъчдароглу е в Анкара “, сподели Гюней.
Йозкан акцентира, че концепцията на Запад е, че опозиционното държавно управление в Турция би означавало „ по-мек “ разговор и тъкмо противоположното, в случай че Ердоган остане на власт, само че добави: „ Ако Ердоган завоюва тази неделя, Западът е наясно, че ще би трябвало да работят с него за още пет години, както през последните пет. “
Отхвърляйки концепцията за „ статични и „ естествени “ връзки сред Турция и Запада, Йозкан заключи: „ И двете страни в този момент са по-силни. И двете страни имат ползи и общи точки. Паралелно с бързо изменящите се районни, интернационалните системи, връзките на Турция с други страни също се трансформират. "
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ